3.04.01 - Сезиране на Съда
Сезиране на Съда
Дело C-634/15: Sokoll-Seebacher и др., Определение от 30 юни 2016 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, което установява строга числена граница за броя лица, които трябва да се снабдяват и занапред при откриване на нова аптека, с член 49 ДФЕС и изискването за последователност в преследването на легитимната цел за обществено здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/15: Saint Louis Sucre, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.
Трябва ли член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент № 1260/2001, прилаган в светлината на съображения 9 и 11 от него и на решения от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260), и от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), и общите принципи на общностното право за забрана на неоснователното обогатяване, на пропорционалност и на свобода на стопанската инициатива, да се тълкуват в смисъл, че производител на захар има право да му бъдат върнати платените налози върху производството за количествата захар в рамките на квотата, които на 30 юни 2006 г. все още са били на склад, при положение че действието на режима на налозите върху производството не е продължено след тази дата с Регламент № 318/2006?
а) При утвърдителен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли размерът на налозите, които подлежат на връщане на производителите, да се основава само на тонажа на запасите от захар към 30 юни 2006 г.?
б) При отрицателен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли тонажът на захарта, който служи за основа за връщането на налозите, да се основава на изменението на общностните количества запаси от захар между 1 юли 2001 г. и 30 юни 2006 г.?
Правилно ли е изчисляването на подлежащите на връщане налози да се осъществява, като се умножат запасите от захар, определени според отговора на втория преюдициален въпрос, по среднопретеглената стойност на „средните загуби“, установени по време на [общата организация на пазарите в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002—2005/2006], или те трябва да се изчисляват по друг начин и как?
При утвърдителен отговор на предишните въпроси, невалиден ли е Регламент № 164/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/14: Pebros Servizi, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.
В случай на постановяване на неприсъствено решение (в отсъствие на страната), с което отсъстващата страна е осъдена, без при това изрично да е признала правото по какъвто и да било начин,
следва ли да се приеме, че националното право определя дали такова процесуално поведение е равнозначно на неоспорване по смисъла на Регламент № 805/2004, доколкото съгласно националното право е възможно да се достигне до отричане на безспорния характер на вземането
или
неприсъственото решение съгласно правото на ЕС самó по себе си предполага неоспорване и следователно Регламент № 805/2004 е приложим, независимо от преценката на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/14: MT Højgaard и Züblin, Съдебно решение от 24 май 2016 г.
Следва ли принципът на равно третиране по член 10 от Директива 2004/17, във връзка с член 51 от нея, да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство възложителят не може да възлага поръчката на оферент, който не е подавал заявление за участие в предварителния подбор и поради това не е бил одобрен в рамките на този подбор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/14: Pillbox 38, Съдебно решение от 4 май 2016 г.
Член 20 от Директива 2014/40 невалиден ли е в неговата цялост или в някоя негова съответна част на едно или няколко от следните основания:
— в неговата цялост или в някоя негова съответна част налага на производителите на електронни цигари и/или на търговците на дребно задължения, които нарушават принципа на пропорционалност, разглеждан във връзка с принципа на правна сигурност,
— поради същите или подобни съображения не съответства на принципа на равенството и/или неправомерно нарушава конкуренцията,
— не съответства на принципа на субсидиарност,
— нарушава правата на производителите на електронни цигари и на търговците на дребно по членове 16 и 17 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-547/14: Philip Morris Brands и др., Съдебно решение от 4 май 2016 г.
Член 24, параграф 2 от Директива 2014/40 трябва ли да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат по-строги от предвидените в Директивата правила във връзка със стандартизирането на опаковките на тютюневите изделия, и с оглед на това тълкуване невалиден ли е член 24, параграф 2 поради това, че член 114 ДФЕС не представлява подходящо правно основание?
Член 13, параграф 1 от Директива 2014/40 трябва ли да се тълкува в смисъл, че забранява поместването на определена информация на етикетите на потребителските опаковки, на външните опаковки и на самите тютюневи изделия, макар тази информация да е фактически вярна, и ако трябва да се тълкува в този смисъл — дали разпоредбата е невалидна, поради това че е приета в нарушение на член 11 от Хартата и принципа на пропорционалност?
Невалидни ли са членове 7 и 18 и член 24, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/40, както и разпоредбите на дял II, глава II от тази директива, поради това че член 114 ДФЕС не представлява подходящо правно основание, или поради нарушение на принципа на пропорционалност или на принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/15: Beca Engineering, Определение от 21 април 2016 г.
Противоречи ли на правото на Съюза национална уредба, която налага изискване комините да се изработват задължително от негорими материали, без това правило да е нотифицирано на Европейската комисия съгласно Директива 98/34/ЕО?
Следва ли такава разпоредба да се квалифицира като „техническо правило“ по смисъла на Директива 98/34/ЕО и какви са последиците при липса на нотификация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/14: Degano Trasporti, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Допустима ли е с оглед на съдържащите се в член 4, параграф 3 ДЕС и в Директивата за ДДС принципи и норми, според даденото им вече тълкуване в решения на Съда Комисия/Италия (C‑132/06, EU:C:2008:412), Комисия/Италия (C‑174/07, EU:C:2008:704) и Belvedere Costruzioni (C‑500/10, EU:C:2012:186), национална правна норма (а следователно, що се отнася до разглеждания тук случай, тълкуване на членове 162 и 182 ter от Закона за обявяване в несъстоятелност), според която може да се приеме предложение за предпазен конкордат, в което се предвижда чрез ликвидацията на имуществото на длъжника само частично плащане на вземането на държавата за ДДС, когато не се използва инструментът на фискалната сделка и въз основа на заключение на независим експерт и след формален контрол от страна на съда, за това вземане не може да се предвиди плащане в по-голям размер в случай на ликвидация чрез обявяване в несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/14: Flight Refund, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
Какви правомощия и задължения има юрисдикция като запитващата на основание правото на Съюза, и по-специално на основание Регламент № 1896/2006, в случаите, когато е сезирана с искане да определи териториално компетентната юрисдикция на държавата членка по произход на европейска заповед за плащане и да разгледа въпроса за международната компетентност на съдилищата на тази държава членка по делото за вземането, предмет на заповедта за плащане, срещу която ответникът е подал възражение в предвидения за тази цел срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.