3.04.01.01 - Понятие за национална юрисдикция
Понятие за национална юрисдикция
Дело C-185/19: KE, Определение от 24 септември 2019 г.
Отговаря ли арбитражният съд, отправил преюдициалното запитване, на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Попада ли разглежданият спор между частноправни субекти в обхвата на прилагане на правото на Съюза, включително разпоредбите на Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/18: Holunga, Определение от 13 декември 2018 г.
Представлява ли арбитражен съд, чиято компетентност зависи от съгласието на страните, „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/17: Secretaria Regional de Saúde dos Açores, Определение от 25 април 2018 г.
Кои са критериите, по които определен орган може да се квалифицира като „национална юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Изисква ли преюдициално запитване посочване на сигурен трансграничен интерес за допустимостта му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/16: Air Serbia и Kondić, Определение от 16 ноември 2017 г.
Притежава ли органът, отправил преюдициалното запитване, качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС с оглед критериите за независимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/15: Medisanus, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Следва ли Директива 2004/18, и по-специално член 23, параграфи 2 и 8 и член 2 от нея, във връзка с:
— Директива 2001/83, по-специално с член 83 от нея,
— Директива 2002/98, по-специално с член 4, параграф 2 от нея, и
— Договора за функционирането на ЕС, по-специално с член 18 от същия,
да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискване за лекарствени продукти, получени от „словенска плазма“, произведени по промишлен метод (изискване, основаващо се на националното законодателство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/14: MT Højgaard и Züblin, Съдебно решение от 24 май 2016 г.
Следва ли принципът на равно третиране по член 10 от Директива 2004/17, във връзка с член 51 от нея, да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство възложителят не може да възлага поръчката на оферент, който не е подавал заявление за участие в предварителния подбор и поради това не е бил одобрен в рамките на този подбор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/14: Consorci Sanitari del Maresme, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли в съответствие с Директива 2004/18 административните органи да се считат за публичноправни образувания?
При утвърдителен отговор, следва ли в съответствие с Директива 2004/18 административните органи да се считат за икономически оператори и могат ли в това си качество да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки?
При утвърдителен отговор, могат ли и трябва ли съгласно Директива 2004/18 административните органи да бъдат вписани в официалните списъци на одобрените изпълнители на строителство, доставки или услуги, или да бъдат сертифицирани от публичноправни или частноправни организации, познато в испанското право като система за класиране на предприятията?
Неправилно ли е транспонирана в испанското право с Кралски законодателен декрет 3/2011 Директива 2004/18, и ако е така, ограничил ли е испанският законодател с членове 62 и 65 от посочения Кралски законодателен декрет включването на административните органи в списъка на класираните предприятия?
В случай че административните органи могат да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки, но не могат да бъдат включени в списъка на класираните предприятия, по какъв начин съгласно Директива 2004/18 те следва да доказват годността си във връзка с възлагането на поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/13: TDC, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
Изключва ли [Директивата за универсалната услуга], и по-конкретно член 32 от нея, възможността дадена държава членка да установи правила, които да не позволяват на предприятията да претендират на самостоятелно основание възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, непопадащи в обхвата на глава II от тази директива, при положение че печалба, реализирана от предприятието при предоставянето на други услуги в обхвата на задължението на предприятието за предоставяне на универсална услуга по глава II от тази директива, надвишава загубите във връзка с предоставянето на допълнителните задължителни услуги?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, които да позволяват на предприятията да претендират възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива, единствено когато размерът на разходите представлява неоправдана тежест за предприятията?
При отрицателен отговор на втория въпрос, държавата членка може ли да прецени, че не е налице неоправдана тежест при предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от [Директивата за универсалната услуга], ако като цяло предприятието е реализирало печалба от предоставянето на тези услуги, при положение че същото предприятие е носител на задължението за предоставяне на универсална услуга, включително за предоставяне на услуги, които предприятието би предоставяло, дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които нетните разходи на определеното предприятие, които са във връзка с предоставянето на универсална услуга в съответствие с глава II от тази директива, следва да се изчисляват въз основа на целия приход и разходите във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които би реализирало предприятието, дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?
За отговора на въпроси 1—4 от значение ли е обстоятелството, че се изисква да бъдат предоставяни допълнителни задължителни услуги в Гренландия, която съгласно приложение II към ДФЕС е отвъдморска страна или територия, а датските органи възлагат съответното задължение на установено в Дания дружество, което не развива друга дейност в Гренландия?
От какво значение за отговорите на въпроси 1—5 са: член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108, параграф 3 ДФЕС и Решение [2012/21/ЕС] на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 [ДФЕС] за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес [ОВ L 7, 2012 г., стр. 3]?
От какво значение за отговорите на въпроси 1—5 е принципът за минимално засягане на пазарните условия, установен по-специално в член 1, параграф 2, член 3, параграф 2 и съображения 4, 18, 23 и 26 от Директивата за универсалната услуга и част Б от приложение IV към същата?
В случай че разпоредбите на директивата за универсалната услуга не допускат национални режими като посочените в първи, втори и четвърти въпрос, имат ли директен ефект тези разпоредби или предвидените в тях пречки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/13: Bundesdruckerei, Съдебно решение от 18 септември 2014 г.
Допускат ли член 56 ДФЕС и член 3, параграф 1 от Директива 96/71 национална правна разпоредба и/или условие за възлагане на обществена поръчка да предвижда, че оферент, който иска да му бъде възложена дадена обществена поръчка, 1) трябва да се задължи да заплаща на наетия за изпълнението ѝ персонал заплата съгласно колективния трудов договор или определеното в тази разпоредба минимално възнаграждение и 2) трябва да наложи идентично задължение на подизпълнителя, когото е ангажирал или възнамерява да ангажира, и да представи на възлагащия орган документ, съгласно който подизпълнителят поема такова задължение, при положение че: а) тази разпоредба предвижда такова задължение само при възлагането на обществени поръчки, но не и на договори за поръчки по частното право и б) подизпълнителят е установен в друга държава — членка на Европейския съюз, и работниците му извършват дейностите, предмет на поръчката, само в своята страна на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.