2.06 - Финансови разпоредби
Финансови разпоредби
Дело C-367/09: SGS Belgium и др., Съдебно решение от 28 октомври 2010 г.
1. Разпоредбите на членове 5 и 7 от Регламент […] № 2988/95 […] имат ли непосредствено действие във вътрешния правен ред на държавите членки, без последните да имат каквото и да е право на преценка и без да е необходимо националните органи да вземат мерки за прилагане?
2. Може ли специализирана международна агенция за контрол и надзор, одобрена от държавата членка, в която е приета декларацията за износ (в случая Кралство Белгия), която агенция е издала неверен сертификат за разтоварване по смисъла на член 18, параграф 2, буква в) от Регламент № 3665/87 […], да се разглежда като икономически оператор по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/95 […] или като лице, което е взело участие в извършването на нередността или е задължено да поеме отговорността за нея, или да гарантира, че тя няма да бъде извършена, по смисъла на член 7 от този регламент?
3. Може ли уведомяването за доклад относно проверката от икономическите инспектори или писмо с искане да се представят допълнителни документи, за да се докаже освобождаването за консумация, или препоръчано писмо, с което се налага санкция, да се разглеждат като действие, свързано с разследването или преследването на нередността, по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95 […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/09: Isaac International, Съдебно решение от 29 юли 2010 г.
Може ли предвидената в член 292, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 процедура да служи за разрешение на вносител, установен и упражняващ дейността си в две държави членки, който внася стоки в първата държава членка, за да ги транспортира незабавно във втората държава членка, така че той да се ползва от освобождаване от антидъмпингови мита по силата на член 14, буква в) от Регламент (ЕО) № 88/97?
Позволява ли член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 да се предостави освобождаване от антидъмпингови мита на вносител, който не разполага с предварително разрешение за освобождаване от мита по силата на член 14, буква в) от Регламент № 88/97?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-334/08: Комисия/Италия, Съдебно решение от 8 юли 2010 г.
Освобождава ли се държава членка от задължението да предостави на разположение на Комисията собствени ресурси на Съюза, когато митнически служители са извършили измамливи действия при издаването на незаконосъобразни разрешения?
Може ли държава членка да се позове на непреодолима сила, за да бъде освободена от задължението да предостави на разположение на Комисията собствени ресурси, когато несъбирането на тези ресурси се дължи на действия на нейни административни органи?
Допустимо ли е записването на установените вземания по сметка „Б“ вместо по сметка „А“ да освободи държава членка от задължението да предостави на разположение на Комисията съответните собствени ресурси преди изтичане на петгодишния срок по член 17, параграф 2 от изменения Регламент № 1150/2000?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/08: Комисия/Германия, Съдебно решение от 1 юли 2010 г.
Следва ли държавата членка да събере митнически вземания и да предостави свързаните с тях собствени ресурси на Общността веднага след като разполага с достатъчна информация от органите на държавата износител, независимо от висящи съдебни производства или очакване на допълнителна информация?
Възниква ли задължение за държавата членка да заплати лихви за забава при късно предоставяне на собствените ресурси, независимо от причините за забавянето и независимо от евентуални оправдани правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/08: Комисия/Италия, Съдебно решение от 17 юни 2010 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз системното забавяне от страна на Италианската република при вписването и предоставянето на разположение на собствените ресурси на Общността вследствие на национална административна процедура, която допуска констатиране на тези ресурси едва след изтичане на срок за забележки от длъжника?
Допустимо ли е националната процедура за последващо събиране на мита да отлага констатирането и вписването на собствените ресурси до приемането на окончателно административно решение, вместо от момента на връчване на заключителния протокол за извършените действия, в който са определени длъжникът и размерът на дължимите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-498/09: Thomson Sales Europe/Комисия, Определение от 10 юни 2010 г.
Допустимост на повторно изложени предходни правни основания като основания за обжалване
Критерии за опрощаване или възстановяване на вносни мита при липса на груба небрежност и сложност на правната уредба
Обхват на дискреционните правомощия на Общия съд при преценката на доказателствата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/08: Direct Parcel Distribution Belgium, Съдебно решение от 28 януари 2010 г.
1) Являва ли се вземането под отчет, предвидено в член 221 от [Митническия кодекс], вземане под отчет по смисъла на член 217 [от този кодекс], който предвижда че размерът на сборовете трябва бъде вписан от митническите органи в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, как трябва да се тълкува разпоредбата на член 217 от [Митническия кодекс], съгласно която размерът на сборовете „трябва да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация […]“
Свързани ли са с него определени минимални технически или формални изисквания или [посоченият член] оставя изцяло на преценката на държавите членки приемането на по-подробни разпоредби относно практиката на вземане под отчет на размера на сборовете, без да налага минимални изисквания
Трябва ли това вземане под отчет да се разграничава от вписването на размера на сборовете при осчетоводяването на собствените ресурси по смисъла на член 6 от [Регламент № 1150/2000]?
3) Трябва ли член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че уведомяването по подходящ начин на длъжника за размера на сборовете от митническите органи може да се разглежда като уведомяване на длъжника за размера на сборовете по смисъла на [този член] само когато размерът на сборовете е бил взет под отчет, преди длъжникът да бъде уведомен за него
Как, освен това, трябва да се разбира изразът „по подходящ начин“ [в посочения член]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли да се приеме наличието на презумпция в полза на държавата, според която вземането под отчет на размера на сборовете е било извършено, преди длъжникът да бъде уведомен за този размер
Може ли националният съд да се основе на презумпция за истинност на декларацията на митническите органи, според която размерът на сборовете е бил взет под отчет преди уведомяването на длъжника за този размер или посочените органи трябва във всеки конкретен случай да представят пред националния съд писмено доказателство за вземането под отчет на размера на сборовете?
5) Трябва ли вземането под отчет на размера на сборовете да се извършва преди уведомяването на длъжника за този размер съгласно член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] под страх от недействителност или погасяване на правото на събиране на митническите сборове или на правото на принудително събиране на последните
С други думи, трябва ли [този член] да се тълкува в смисъл, че ако длъжникът е бил уведомен по подходящ начин от митническите органи за размера на сборовете, но посоченият размер на сборовете не е бил взет под отчет [от тези органи] преди длъжникът да бъде уведомен за него, същият размер не може повече да бъде събран, което води до това, че за да могат все пак да съберат разглеждания размер, митническите органи трябва да уведомят по подходящ начин длъжника за него, след като последният е бил взет под отчет, и то ако това взимане под отчет е осъществено в рамките на погасителния давностен срок, предвиден в [посочения член]?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, каква е последицата от заплащането от длъжника на размера на сборовете, за който той е бил уведомен, без да е извършено предварително вземане под отчет
Трябва ли платеното да се разглежда като недължимо платено, което може да получи обратно от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.