1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Хагския протокол […] да се тълкува в смисъл, че кредитор [по вземане за издръжка], който е дете, може да придобие ново обичайно място на пребиваване в държавата, в която то е било неправомерно задържано, ако съдът постанови връщането му в държавата, в която обичайно е пребивавало непосредствено преди неправомерното задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е искането за установяване на неправомерно бездействие на Комисията, доколкото жалбоподателят действа в лично качество или като приобретател на права от Broncho-Air Medizintechnik?
Правилно ли е определен началният момент на срока за предявяване на иска по член 265 ДФЕС и спазен ли е този срок?
Спазено ли е изискването за мотивиране при преценката дали поканата за предприемане на действия е отправена в разумен срок?
Може ли искът да бъде отхвърлен поради неразумно дълъг срок между възникването на задължението на Комисията и отправянето на поканата за действие от страна на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушено ли е правото на заявителя да бъде изслушан преди приемането на актовете за поддържане на ограничителните мерки срещу него?
Допуснал ли е Общият съд явна грешка при преценката, като е приел, че поддържането на ограничителните мерки срещу заявителя е обосновано с оглед на актуалните факти и връзките му с управляващите власти в Демократична република Конго?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Чл. 8 от Директива 2014/42 допуска ли национален закон, съобразно който след обезпечаване на имущество, иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на процеса засегнатото лице няма право да се обърне към съда с искане за връщане на това имущество?
Съответен ли е на чл. 4 ал. 1 вр чл. 2 ал. 3 от Директива 2014/42 и чл. 17 от Хартата национален закон, съобразно който конфискация на „средство на престъплението“ не се допуска спрямо вещ, чиято собственост принадлежи на трето лице, което не участва в престъпната дейност, но е предоставило тази вещ за трайно ползване на подсъдимия по такъв начин, че във вътрешните им отношения именно подсъдимият упражнява правото на собственост?
При отрицателен отговор — чл. 8, ал. 6, изр. 2 и ал. 7 от Директива 2014/42 поставя ли задължение за такова тълкуване на националния закон, съобразно което на това трето лице, чието имущество е обезпечено и може да бъде конфискувано като средство на престъплението, се позволява да участва в производството, което може да завърши с конфискация и се позволява да обжалва решението за такава конфискация пред съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи или средства“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко [дружества] от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на [дружествата] в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните [дружества] от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Основано ли е обогатяването на Европейския съюз със спорната сума, платена от Чешката република като собствени ресурси, при положение че несъбирането на тези средства се дължи на причини извън контрола на държавата членка?
Длъжна ли е Чешката република да предостави обезпечение за събиране на антидъмпинговите мита при освобождаването на стоките, когато разполага с информация за риск от измама, и как това влияе върху задължението ѝ за предоставяне на собствени ресурси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуска ли основното право, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, при прочита му във връзка с член 52, параграф 1 от нея:
– предвиденото в национална правна уредба ограничаване на кумулирането на производства и санкции с наказателноправен характер в случай на измамно укриване на облагаеми суми или на пропуски при декларирането в областта на ДДС до най-тежките случаи, произтичащо само от установената съдебна практика, която тълкува ограничително законовите разпоредби, определящи условията за прилагане на това кумулиране и/или
– национална правна уредба, която в случаите на кумулиране на имуществена санкция и наказание лишаване от свобода не гарантира посредством ясни и точни правила — при необходимост съобразно тълкуването, дадено им от националните съдилища — че общата тежест на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на установеното престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли заявление за събиране на семейството, подадено в интерес на гражданин на трета страна, член на семейството на лице, което е гражданин на Съюза и на тази държава членка, и което никога не е упражнявало свободата си на движение, само и единствено поради това, че този гражданин на Съюза не разполага с достатъчно средства за себе си и за посочения член на своето семейство, така че последният да не се превърне в тежест за националната система за социално подпомагане, без оглед на това дали между споменатия гражданин на Съюза и посочения член на семейството му съществува отношение на зависимост от такова естество, че при отказ да се признае производно право на пребиваване на последния, този гражданин на Съюза би бил принуден да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин би бил лишен от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, които му предоставя неговият статут на гражданин на Съюза?
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, от една страна, че не е налице отношение на зависимост, което може да обоснове предоставянето на производно право на пребиваване по силата на този член, само и единствено поради това, че съответният гражданин на държава членка, който е пълнолетен и никога не е упражнявал свободата си на движение, и съпруга(та) му, пълнолетен гражданин на трета страна, са длъжни да живеят съвместно в съответствие със задълженията, произтичащи от брака и предвидени в правото на държавата членка, чийто гражданин е този гражданин на Съюза и в която този брак е бил сключен, и от друга страна, че когато гражданинът на Съюза е малолетен или непълнолетен, преценката дали е налице отношение на зависимост, което да обоснове съгласно посочения член предоставянето на родителя на това дете, гражданин на трета страна, на производно право на пребиваване, трябва да се направи след като, с оглед на висшия интерес на съответното дете, се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай
Когато този родител живее трайно с другия родител, гражданин на Съюза, на това малолетно или непълнолетно лице, е налице оборима презумпция, че съществува такова отношение на зависимост.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице отношение на зависимост, което може да обоснове съгласно този член предоставянето на производно право на пребиваване в полза на малолетно или непълнолетно дете, гражданин на трета страна, на съпруг — който от своя страна е гражданин на трета страна — на гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал свободата си на движение, когато от брака между този гражданин на Съюза и неговия съпруг има родено дете, гражданин на Съюза, което никога не е упражнявало правото си на движение, и в смисъл, че последното би било принудено да напусне територията на Съюза като цяло, ако малолетното или непълнолетно дете, гражданин на трета страна, бъде принудено да напусне територията на съответната държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2014/59/ЕС, и по-специално членове 36, 73 и 74, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приложена във връзка с действия по преструктуриране, изразяващи се в създаване на мостова институция и инструмент за обособяване на активи, с която частично се транспонира посочената директива, преди да е изтекъл срокът за транспонирането ѝ, като:
а) не предвижда осъществяване на справедлива, разумна и реалистична оценка на активите и пасивите на институцията — обект на действия по преструктуриране, преди тяхното приемане;
б) не предвижда заплащане на евентуална компенсация в зависимост от оценката, посочена в предходната буква, на институцията — обект на преструктуриране, или според случая на притежателите на акции или на други инструменти на собственост, но вместо това само предвижда, че евентуалният остатък от полученото от продажбата на мостовата банка трябва да бъде върнат на първоначалната кредитна институция или на нейната маса на несъстоятелността;
в) не предвижда, че акционерите на институцията — обект на действия по преструктуриране, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която биха получили, ако институцията е била изцяло ликвидирана съгласно обичайното производство по несъстоятелност, а предвижда единствено този механизъм на защита за кредиторите, чиито кредити не са били прехвърлени;
г) не предвижда оценка, независимо от оценката по буква a), предназначена да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-благоприятно третиране, ако институцията — обект на преструктуриране, беше започнала обичайното производство по несъстоятелност?
С оглед на практиката на Съда, установена в решение от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie (C‑129/96, EU:C:1997:628), може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която частично се транспонира Директива 2014/59/ЕС, да застраши сериозно постигането на целения с посочената директива резултат, по-специално с членове 36, 73 и 74 от нея в контекста на прилагането на действия по преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.