1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-169/22: Groenland Poultry, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли член 47, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 да се тълкува в смисъл, че към случаите на „непреодолима сила или извънредни обстоятелства“ спада и хипотезата, при която бенефициерът на помощта губи правото да ползва наетите активи поради прекратяването на договора за наем вследствие на неплатежоспособност на собственика на наетите активи (наемодателя)?
С оглед на принципа на пропорционалност трябва ли член 44, параграф 2, буква а) от Регламент № 1974/2006 да се тълкува в смисъл, че когато през срока на изпълнение на ангажимент, поет като условие за предоставяне на помощ, стопанството на бенефициера бъде прехвърлено изцяло или частично на друго лице и този втори бенефициер, въпреки че е изпълнил значителна част от ангажимента, преустанови селскостопанската си дейност и е практически невъзможно правоприемник да поеме да изпълнява ангажимента, вторият бенефициер на помощта трябва да възстанови помощта, която е получил (за срока, през който е бил бенефициер на помощта), или трябва да възстанови и помощта, получена от първия бенефициер на помощта?
Какви условия трябва да вземе предвид националният съд при тълкуването на член 44, параграф 2, буква а) от Регламент № 1974/2006, за да прецени дали „е практически невъзможно правоприемник да поеме да изпълнява ангажимента“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/22: Finanzamt G (Projets d’aide au développement), Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Следва ли член 4, параграф 3 [ДЕС], разглеждан във връзка с членове 208 и 210 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална административна практика, според която не се предоставя освобождаване от данък в случаите, когато проект за сътрудничество в областта на развитието се финансира от [два ЕФР], докато при определени условия трудовото възнаграждение се освобождава от данък, когато работникът получава доходи въз основа на текущо трудово правоотношение за дейност във връзка с германската официална помощ за развитие в рамките на техническото или финансовото сътрудничество, която се финансира [най-малко в размер на] 75 % от федерално министерство, отговарящо за сътрудничеството за развитие, или от притежавано от държавата частноправно дружество, което се занимава с помощ за развитие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/21: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928, да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда
Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на МСП, създаден с Решение 2006/928, в приложното поле на Договора за присъединяване
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на посочения механизъм, за Румъния?
Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, когато румънската държава не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/22: Breyer/REA, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Налице ли е по-висш обществен интерес, който да оправдава оповестяването на документи, свързани с изпълнението на проекта iBorderCtrl, въпреки защитата на търговските интереси на участниците в проекта?
Може ли задълженията за публикуване на резултатите от проекта, наложени на участниците по силата на приложимите регламенти и споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, да удовлетворят обществения интерес от достъп до информацията по проекта?
Могат ли правата на достъп, предоставени на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки по силата на Регламент № 1290/2013, да заместят правото на обществеността на достъп до документи по Регламент № 1049/2001?
Може ли обстоятелството, че участниците в проекта са длъжни да спазват основните права и че Комисията следи за това, да изключи наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването на документите по проекта с оглед защитата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/22: Lietuvos Respublikos generalinė prokuratūra, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, разглеждан във връзка с членове 7, 8 [и] 11 и [член] 52, параграф 1 от Харта[та], да се тълкува в смисъл, че забранява на компетентните публични органи да използват данни, съхранявани от доставчици на електронни комуникационни услуги, които могат да предоставят информация за данните относно потребител на средство за електронна комуникация и осъществените от него комуникации, при разследвания на свързани с корупция нарушения на служебни задължения, независимо дали в конкретния случай достъпът до тези данни е предоставен за целите на борбата с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/21: ЕИБ/ClientEarth, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Съвместимо ли е искането за вътрешно преразглеждане на решение на Съвета на директорите на ЕИБ с независимостта на ЕИБ в областта на финансовите ѝ операции и с ограниченията по член 271, буква в) ДФЕС?
Следва ли условията за допустимост на искане за вътрешно преразглеждане по член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006 да се тълкуват в светлината на Орхуската конвенция?
Включват ли вътрешните политики и стратегии на ЕИБ относно екологичните критерии за финансиране понятието „екологично законодателство“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от Регламент № 1367/2006?
Представлява ли решението на Съвета на директорите на ЕИБ за одобряване на финансиране на конкретен проект „мярка с индивидуален характер“ и поражда ли то „правно обвързващи и външни последици“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отхвърлянето на искането за вътрешно преразглеждане от ЕИБ по отношение на решението за финансиране на проекта Curtis?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/22: Julien/Съвет, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Ограничава ли споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Обединеното кралство неправомерно правата на лица с дългосрочни семейни и имуществено-икономически връзки в Съюза, като не гарантира тяхната свобода на движение?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на допустимостта на жалбата, като е приел, че жалбоподателят няма качеството на индивидуално засегнато лице и че решението за сключване на споразумението не представлява акт с нормативен характер по смисъла на член 263, четвърта алинея, ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Réfugié ayant commis un crime grave), Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
За преценката дали бежанският статут, който компетентния орган преди това е предоставил на бежанеца, може да бъде отнет на основанието по член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], трябва ли, като самостоятелен критерий, да се извърши претегляне на интереси, така че за целите на отнемането да е нужно обществените интереси от връщането да надделяват над интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като укоримостта на престъплението и потенциалната заплаха за обществото се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, включително като се държи сметка за обхвата и вида на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване като бежанец се отнема заради отнемане на бежанския статут, дори когато още към момента на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и произнасянето по този въпрос има законна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/22: Super Bock Bebidas, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-829/21: Stadt Frankfurt am Main (Renouvellement d’un permis de séjour dans le deuxième État membre), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Следва ли Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да поднови разрешение за пребиваване, което е издала на гражданин на трета страна съгласно разпоредбите на глава III от тази директива, на основанието, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от същата директива, че тъй като е отсъствал от територията на държавата членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, за период, по-дълъг от шест години, този гражданин е загубил правото си на този статут в последната държава членка и ако това е така, на какви условия се подчинява подобно решение за отказ?
Следва ли член 9, параграф 4, втора алинея и член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/109 да се тълкуват в смисъл, че втората държава членка, която прилага тези разпоредби чрез две отделни разпоредби, ги транспонира надлежно в националното право, когато първата разпоредба възпроизвежда основанието, което води до загуба на правото на статут на дългосрочно пребиваващ, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от тази директива, а втората разпоредба предвижда, че разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от посочената директива трябва да бъде отнето, ако съответният гражданин на трета страна е загубил правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в държавата членка, която го е издала, без тази разпоредба да се позовава конкретно на някое от основанията за загуба на това право, посочени в член 9 от същата тази директива?
Следва ли член 15, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която гражданинът на трета страна е поискал да му бъде издадено разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от тази директива или да му бъде подновено такова разрешение, може да отхвърли тази молба с мотива, че този гражданин не е приложил към молбата си доказателства, че разполага с жилище с достатъчна жилищна площ, въпреки че тази държава членка не е приложила тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.