1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-166/19: Unichem Laboratories/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да вмени отговорност на Unichem за нарушението, като приеме, че тя формира едно икономическо звено със своята дъщерна компания Niche, и като страна по споразумението Niche?
Може ли споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неразпространение и неоспорване, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е приложено понятието за потенциална конкуренция между Niche/Unichem и Servier при липса на окончателно съдебно решение относно валидността на патентите и при наличие на различни бариери за навлизане на пазара?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при тълкуването на клаузите на споразумението Niche?
Могат ли клаузите за неразпространение и неоспорване в споразумението Niche да се считат за обективно необходими и съпътстващи легитимна сделка по смисъла на съдебната практика относно съпътстващите ограничения?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като към Unichem е приложен по-строг критерий за ограничение по предмет в сравнение с Krka?
Може ли споразумението Niche да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация поради използването на поверителна адвокатска кореспонденция като доказателство от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/24: Zarębala, Определение от 24 юни 2024 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредби на международното право, като Европейската конвенция за правата на човека, които не са част от правото на Съюза?
Може ли нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ да се счита само по себе си за нарушение на правото на Съюза или на член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Обосновава ли само позоваване на ЕКПЧ и отсъствие на препратка към правото на Съюза в националното производство компетентност на Съда да се произнесе по преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-810/23: Kancelaria B., Определение от 21 юни 2024 г.
Какви критерии следва да се вземат предвид, за да се прецени дали органът, отправил преюдициалното запитване, притежава качеството „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли наличието на съдебно решение, което установява липса на независимост и безпристрастност на състава на даден орган, да опровергае презумпцията, че той е „юрисдикция“?
Достатъчно ли е присъствието на един съдия, назначен при определени обстоятелства, за да се отнеме качеството на органа като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-753/22: Bundesrepublik Deutschland (Effet d’une décision d’octroi du statut de réfugié), Съдебно решение от 18 юни 2024 г.
Следва ли, в случай че държава членка не може да се ползва от предоставеното с член 33, параграф 2, буква а) от Директива [2013/32] правомощие да отхвърли молба за международна закрила като недопустима с оглед на предоставянето на статут на бежанец в друга държава членка, тъй като условията на живот в тази [друга] държава членка биха изложили кандидата на сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, член 3, параграф 1, второ изречение от Регламент [№ 604/2013], член 4, параграф 1, второ изречение и член 13 от Директива [2011/95], както и член 10, параграфи 2 и 3, член 33, параграфи 1 и 2, буква а) от [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че предоставеният вече статут на бежанец не позволява на държавата членка да разгледа без оглед на предходните изводи по този въпрос подадената пред нея молба за международна закрила, и я задължава да предостави на кандидата статут на бежанец, без проверка по същество на условията на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-696/22: C () и liquidateurs judiciaires), Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива [2006/112] административна практика на данъчен орган — като разглежданата в настоящия случай, с която се налагат допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си, която се състои в определяне на данъчното събитие и изискуемостта на данъка към момента на предоставяне на услугите в рамките на производство по несъстоятелност, когато възнаграждението на синдика е определено от съда по несъстоятелността или от събранието на кредиторите, вследствие на което данъчнозадълженото лице е длъжно да издава фактури не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за облагане с ДДС?
Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива [2006/112] административна практика на данъчен орган като разглежданата в настоящия случай, която се състои в налагане на допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си — тъй като е издало фактури и е събрало ДДС едва на датата на получаване на плащанията за предоставените в рамките на производството по несъстоятелност услуги, въпреки че събранието на кредиторите е определило, че плащането на възнаграждението на синдика зависи от наличието на ликвидност по сметките на длъжниците?
Достатъчно ли е, за да се признае право на приспадане — в случай на съвместно брандиране между адвокатска кантора и данъчнозадълженото лице — при доказване, че е налице пряка и непосредствена връзка между получените и извършените от данъчнозадълженото лице доставки, то да докаже след споразумението увеличение на оборота/стойността на облагаемите сделки без допълнителни оправдателни документи
При утвърдителен отговор, кои критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи действителният обхват на правото на приспадане?
Трябва ли общият принцип на правото на Съюза за зачитане на правото на защита да се тълкува в смисъл, че когато в хода на национално административно производство при решението по възражение срещу акт за установяване на задължения, с който се определя заплащане на допълнителен ДДС, са приети нови фактически и правни доводи в сравнение със съдържащите се в доклада за данъчна проверка, на който се основава решението за издаване на посочения акт, и до постановяване на решението на съда, който разглежда делото по същество, на данъчнозадълженото лице са били предоставени временни мерки за съдебна защита, като е било спряно изпълнението на вземането, сезираният да разгледа делото по същество съд може да приеме, че този принцип не е бил нарушен, без да проверява дали при липсата на такова нарушение производството би могло да има различен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/22: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale II), Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Допуснато ли е неизпълнение на задълженията от страна на Унгария, като не са предприети всички необходими мерки за изпълнение на решение на Съда от 17 декември 2020 г., с което е установено нарушение във връзка с достъпа до процедурата за международна закрила, извеждането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата?
Следва ли на Унгария да бъдат наложени имуществена санкция и еднократно платима сума поради продължаващото неизпълнение на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/23: Pedro Francisco, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Трябва ли член 27 от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че въз основа или на основание на полицейската регистрация може да се прецени дали личното поведение на заинтересованото лице представлява истинска заплаха, при положение че е цел на наказателното производство да се прецени дали наистина е налице такова поведение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли с оглед на член 27 от Директивата административният орган да посочи изрично и подробно фактите, на които се основава полицейската регистрация, и проведените във връзка с тях производства, както и техния изход, за да потвърди, че не става въпрос само за предположения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Femmes s’identifiant à la valeur de l’égalité entre …, Съдебно решение от 11 юни 2024 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че в зависимост от преобладаващите в държавата на произход условия жените, гражданки на тази държава, включително ненавършилите пълнолетие, които имат за обща характеристика действителното отъждествяване по време на пребиваването им в държава членка с основната ценност за равенство между жените и мъжете, могат да се считат за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец?
Следва ли член 24, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният национален орган да се произнесе по молба за международна закрила, подадена от непълнолетно лице, без да е установил конкретно висшия интерес на това непълнолетно лице в рамките на индивидуална оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Допустимо ли е предоставянето на индивидуална държавна помощ на едно предприятие с цел преодоляване на сериозно нарушение в икономиката на държава членка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, без да се изисква тази помощ сама по себе си да отстрани нарушението и без да се извършва балансиране между положителните и отрицателните ѝ ефекти?
Съвместима ли е индивидуалната държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, с принципа на недискриминация по признак националност, и спазени ли са изискванията за необходимост, подходящост и пропорционалност на мярката?
Нарушени ли са свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги чрез предоставяне на държавна помощ само на едно предприятие, и изисква ли се допълнителна обосновка за ограничаването на тези свободи?
Следва ли Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС при наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и достатъчно ли е съдържанието на жалбата за да се приеме самостоятелност на това основание?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията, особено в контекста на пандемията COVID-19 и при липса на определени доказателства в мотивите на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.