1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-62/14: Gauweiler и др., Съдебно решение от 16 юни 2015 г.
Следва ли член 119 ДФЕС, член 123, параграф 1 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и членове 17—24 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ да се тълкуват в смисъл, че овластяват ЕСЦБ да приеме програма за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари като обявената в прессъобщението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/14: EMA/Комисия, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Допустимо ли е разходи, които са фактурирани, но все още не са платени, да се считат за допустими за финансиране по договорите Cocoon и Dicoems?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на отхвърлянето на определени разходи за персонал и други разходи, декларирани от EMA?
Съответства ли тълкуването и прилагането на принципите на добросъвестност и лоялно изпълнение на договорите от страна на Общия съд на приложимите договорни и национални разпоредби?
Нарушени ли са принципът на пропорционалност, принципът на недискриминация и правата на защита на EMA при прекратяването на договорите и при провеждането на одита от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/14: Berlington Hungary и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава дейността на организаторите на хазартни игри, използващи игрални зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава вносът в Унгария на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз?
Може ли Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че представлява „фактически технически регламент“ национална данъчна мярка, която с един-единствен акт увеличава пет пъти размера на прекия данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък в процентен размер?
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която забранява с незабавно действие дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри преходен период и период на адаптация и/или подходящо обезщетение и същевременно установява в полза на игралните казина монопол върху дейността с монетни игрални автомати?
Може ли Директива 98/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява „друго изискване“, национална мярка, която посредством запазването на дейността с монетни игрални автомати само в полза на игралните казина забранява тази дейност в игралните зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той трябва да бъде релевантен и приложим, включително в случай че държава членка приеме недискриминационна правна уредба, която, макар да не забранява пряко закупуването на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз, ограничава или забранява използването на или дейността с посочените игрални автомати в рамките на организирането на хазартните игри, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри, извършващи тази дейност, преходен период и период на адаптация, нито обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, може ли държава членка да се позовава изключително на решаването на бюджетни проблеми с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС да се вземат предвид основните принципи на правото във връзка с въведените от държава членка ограничения и с предвиждането на период на адаптация към данъчноправната уредба?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен отговор на шестия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ отговорност за обезщетение за вреди
Има ли за цел Директива 98/34 да гарантира индивидуални права
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали Magyar Állam е допуснала достатъчно съществено нарушение и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, кои критерии трябва да вземе предвид националната юрисдикция, за да прецени дали ограничението е било необходимо, подходящо и пропорционално с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли при преценката на въведената от държавата членка забрана и на периода на адаптация да се вземат предвид основните принципи на правото с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС
Трябва ли да се вземат предвид основните права, като правото на собственост и забраната за лишаване от собственост без обезщетение, във връзка с разглежданото в конкретния случай ограничение и при утвърдителен отговор, по какъв начин?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен от тринадесетия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ задължение за обезщетение за вреди
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали ответникът е допуснал достатъчно съществено нарушение, и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
Приложим ли е принципът на общностното право, съгласно който държавите членки са длъжни да заплатят обезщетение на частноправните субекти за вредите в резултат на нарушения на правото на Съюза, за които носят отговорност държавите членки, дори когато държавата членка има суверенитет в областта, за която се отнася приетата разпоредба
Служат ли като насоки и в този случай основните права и основните принципи на правото, които произтичат от конституционните традиции на държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/13: Zh. и O., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
1) Гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява ли опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115] просто защото е заподозрян в извършването на деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, или за целта е необходимо да е бил осъден от наказателен съд за извършването на това деяние, и в последния случай — трябва ли присъдата да е влязла в сила?
2) При преценката дали гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115], освен подозрението или осъждането имат ли значение и други факти и обстоятелства по конкретния случай, като тежестта или характера на деянието, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, изтеклото време или намерението на засегнатото лице?
3) Фактите и обстоятелствата по конкретния случай, които са релевантни за посочената във втория въпрос преценка, имат ли значение във връзка с предвидената в член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115] възможност — в случай че засегнатото лице представлява опасност за обществения ред по смисъла на тази разпоредба — да се избира между това да не се предостави срок за доброволно напускане, от една страна, и да се предостави срок за доброволно напускане, който е по-кратък от седем дни, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-576/14: Mirelta Ingatlanhasznosító/Комисия и Омбудсман, Определение от 4 юни 2015 г.
Допустими ли са жалбите на частноправни субекти срещу отказа на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка?
Явява ли се решението на Европейския омбудсман акт, подлежащ на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Разполага ли Съдът на Европейския съюз с компетентност да постановява задължаващи разпореждания към институциите на Съюза в рамките на производството по член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/14: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на ДДС за доставки на услуги по инсталиране на енергоспестяващи материали и за доставки на самите материали, когато тези доставки не могат да се считат за предоставяне, строителство, реновиране или изменение на жилища като част от социална политика по смисъла на категория 10 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО?
Съвместимо ли е с правото на Съюза прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на услуги по инсталиране на енергоспестяващи материали и за доставки на самите материали, когато тези доставки попадат извън обхвата на „реновиране и ремонт на частни жилища“ по смисъла на категория 10a от приложение III към Директива 2006/112/ЕО или включват материали, които представляват значителна част от стойността на предоставяната услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/13: Andechser Molkerei Scheitz/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Допустимо ли е жалбата за отмяна на регламент, с който се разрешава използването на гликозиди на стевиол само като хранителни добавки, да бъде обявена за недопустима поради липса на правен интерес на жалбоподателя?
Спазено ли е правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато съдът се произнася без провеждане на открито съдебно заседание?
Може ли жалбоподателят да се позове на липса на достъп до съд във връзка с използването на гликозиди на стевиол като добавки в биологични храни, предвид правото на инициатива на Комисията?
Допустимо ли е съдът да изопачава доводите на жалбоподателя при формулиране на мотивите си?
Може ли да се твърди нарушение на правото на равно третиране, на свободата на стопанска инициатива и наличие на произволен характер на оспорвания регламент, когато жалбата е обявена за недопустима поради липса на правен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/14: Pondiche, Определение от 7 май 2015 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси, когато разглежданата национална правна уредба не представлява прилагане на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/13: Léger, Съдебно решение от 29 април 2015 г.
Следва ли точка 2.1 от приложение III към Директива 2004/33 да се тълкува в смисъл, че критерият за постоянно отхвърляне като кръводарител, установен в тази разпоредба и отнасящ се до сексуално поведение, излагащо на риск от заразяване със сериозни инфекциозни болести, които могат да се пренасят по кръвен път, допуска държава членка да предвиди постоянно противопоказание за кръводаряване за мъжете, които са имали полови контакти с мъже?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.