1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав) 19 май 2021 година ( *1 ) [Текст, поправен с определение от 11 август 2021 г.] „Държавни помощи — Испания — Мерки за рекапитализация в подкрепа на системни и стратегически предприятия за испанската икономика във връзка с пандемията от COVID‑19 — Решение да не се повдигат възражения — Временна рамка за държавни помощи — Мярка за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Мярка, насочена към цялата икономика на държава членка — Принцип на недопускане на дискриминация — Свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване — Пропорционалност — Критерий за установяване в Испания на получателите на помощта — Липса на съпоставяне на положителния ефект на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция — Член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС — Понятие „схема за помощи“ — Задължение за мотивиране“ По дело T‑628/20 [Поправено с определение от 11 август 2021 г.] Ryanair DAC, установено в Суордс (Ирландия), представлявано от F.‑C. Laprévote, E. Vahida, V. Blanc и I.‑G. Metaxas-Maranghidis, адвокати, жалбоподател, срещу Европейска комисия, представлявана от L. Flynn, S. Noë и F. Tomat, ответник, подпомагана от Кралство Испания, представлявано от L. Aguilera Ruiz и S. Centeno Huerta, и от Френска република, представлявана от P. Dodeller и T. Stehelin, встъпили страни, с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2020) 5414 final на Комисията от 31 юли 2020 година относно държавна помощ SA.57659 (2020/N) — Испания — COVID‑19 — Фонд ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Попада ли националната регулация на хазартните игри, включително различните режими (държавен монопол и разрешителен режим), в противоречие с член 56 ДФЕС поради евентуална непоследователност и насърчаване на участието в хазарт извън ограничителните цели?
Допустимо ли е финансирането на дейности от обществен интерес чрез приходи от хазарт да бъде основна цел на ограничителната политика, или може да бъде само страничен ефект според изискванията на правото на Европейския съюз?
Какви са задълженията на националния съд в случай на противоречие между национална разпоредба и член 56 ДФЕС, особено когато върховен национален съд вече се е произнесъл по съвместимостта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, както и докладите, изготвени от Европейската комисия въз основа на това решение, да се считат за актове, приети от институция на Европейския съюз, които подлежат на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС?
Членове 2, 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, разглеждани във връзка с членове 2 ДЕС и 49 ДЕС, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че с оглед на неговия правен характер, съдържание и темпорален обхват Решение 2006/928 попада в приложното поле на Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, и какви са произтичащите от него правни последици за Румъния?
Попадат ли разпоредбите относно организацията на правораздаването в Румъния, каквито са тези относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебния инспекторат и относно създаването на отдел в прокуратурата, натоварен с разследването на престъпления, извършени в съдебната система, в приложното поле на Решение 2006/928 и трябва ли да отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-конкретно на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, приета от правителството на държава членка, която позволява на последното да извършва временни назначения на ръководните длъжности в съдебния орган, на който е възложено да провежда дисциплинарни проверки и да търси дисциплинарна отговорност от съдиите и прокурорите, без да е спазена редовната процедура за назначаване, предвидена в националното право, когато тази правна уредба е от естество да породи оправдани съмнения, що се отнася до използването на прерогативите и функциите на този орган като инструмент за натиск върху дейността на тези съдии и прокурори или за политически контрол над тази дейност?
Трябва ли член 2, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда създаването на специализиран отдел в прокуратурата, който има изключителна компетентност да разследва престъпленията, извършени от съдии и прокурори, освен ако създаването на такъв отдел е обосновано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и е съпроводено от специфични гаранции, позволяващи, от една страна, да се избегне всякакъв риск този отдел да бъде използван като инструмент за политически контрол над дейността на тези съдии и прокурори, който може да засегне тяхната независимост, и от друга страна, гарантират, че тази компетентност може да се упражнява по отношение на последните при пълно спазване на изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която регламентира имуществената отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за вреди, причинени от съдебна грешка, в която определението на понятието „съдебна грешка“ е общо и абстрактно, и обратно, не допускат такава правна уредба, когато тя предвижда констатацията за наличие на съдебна грешка да бъде направена в рамките на производството за търсене на имуществена отговорност на държавата, без съответният съдия да е бил изслушан, и да бъде приета в последващото производство срещу него по регресен иск за търсене на лична отговорност, и когато като цяло тя не съдържа необходимите гаранции, за да не се използва такъв регресен иск като инструмент за натиск върху правораздавателната дейност и за да гарантира спазването на правото на защита на съответния съдия, така че да бъде отстранено всяко оправдано съмнение у правните субекти, що се отнася до неподатливостта на съдиите на влиянието на външни фактори, които могат да насочват техните решения, и да не се създаде впечатление за липса на независимост или на безпристрастност на тези съдии, което е от естество да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционна правна уредба на държава членка, тълкувана от нейната конституционна юрисдикция, според която по-ниска по степен юрисдикция няма право по собствена инициатива да остави без приложение национална разпоредба, попадаща в приложното поле на Решение 2006/928, която в светлината на решение на Съда тя счита за противоречаща на Решение 2006/928 или на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички [договарящи страни], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза, и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни […] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
Могат ли държавите членки, които са посочени в циркулярно съобщение за издирване („червена бюлетина“) от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав) 12 май 2021 година ( *1 ) „Институционално право — Европейска гражданска инициатива — Търговия с територии под военна окупация — Отказ за регистрация — Явна липса на правомощия на Комисията — Член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 211/2011 — Обща търговска политика — Член 207 ДФЕС — Обща външна политика и политика на сигурност — Член 215 ДФЕС — Задължение за мотивиране — Член 4, параграф 3 от Регламент № 211/2011“ По дело T‑789/19 Tom Moerenhout, с местожителство в Хумбек (Белгия), и останалите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение ( 1 ), представлявани от G. Devers, адвокат, жалбоподатели, срещу Европейска комисия, представлявана от I. Martínez del Peral и S. Delaude, ответник, с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2019/1567 на Комисията от 4 септември 2019 година относно предложената гражданска инициатива под надслов „Осигуряване на съответствие на общата търговска политика с Договорите на ЕС и с международното право“ (ОВ L 241, 2019 г., стр. 12), ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав), състоящ се от: S. Papasavvas, председател, Ал. Корнезов, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk (докладчик) и G. Hesse, съдии, секретар: M. Marescaux, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 януари 2021 г., постанови настоящото Решение Обстоятелствата по спора 1. Жалбоподателите, г‑н Tom Moerenhout и шестима други граждани, чиито имена са посочени в приложението, са в основата на предложението за европейска гражданска инициатива, озаглавена „Осигуряване на съответствие на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на преюдициалното запитване, които националната юрисдикция трябва да изпълни съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
При какви обстоятелства Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване поради липса на релевантност, хипотетичност или недостатъчна фактическа и правна обосновка?
Как се определя връзката между националната правна норма и правото на Европейския съюз при отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Европейската харта за местно самоуправление, като се има предвид, че Съюзът не е страна по тази харта?
Могат ли разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека да бъдат приложени спрямо действия на държавите членки в сферата на автономията на местните и регионалните органи, когато тези действия не представляват прилагане на правото на Съюза?
Може ли липсата на връзка със сферата на действие на правото на Съюза да обоснове некомпетентността на Съда на Европейския съюз да отговори на преюдициалните въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по преюдициални въпроси, когато националната правна уредба не прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Могат ли разпоредбите на Хартата на основните права сами по себе си да създадат компетентност на Съда на Европейския съюз извън определените в Договорите области?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз национално законодателство, което не предоставя автоматично суспензивно действие на жалба срещу решение за връщане на гражданин на трета държава, когато изпълнението на решението би изложило лицето на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние?
Изисква ли се предоставяне на временно право на пребиваване и достъп до основни социални права на гражданин на трета държава до произнасяне по жалбата срещу решение за връщане, когато съществува риск за здравето му?
Длъжен ли е националният съд да приеме, че жалбата срещу решение за връщане има автоматично суспензивно действие, ако се изтъкват доводи за сериозен риск за здравето, които не са явно неоснователни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
JUDGMENT OF THE GENERAL COURT (Fifth Chamber) 5. May 2021 (*) (Dumping – Imports of ammonium nitrate originating in Russia – Request for partial interim review – Termination of the partial interim review – No change of circumstances – Error of assessment – Obligation to state reasons – Rights of the defence) In Case T‑45/19, Acron PAO, established in Veliky Novgorod (Russia), Dorogobuzh PAO, established in Dorogobuzh (Russia), Acron Switzerland AG, established in Baar (Switzerland), represented by T. De Meese, J. Stuyck and M. Van Nieuwenborgh, lawyers, applicants, v European Commission, represented by M. Gustafsson and P. Němečková, acting as Agents, defendant, supported by Fertilizers Europe, established in Brussels (Belgium), represented by B. O’Connor, Solicitor, intervener, APPLICATION under Article 263 TFEU for annulment of Commission Implementing Decision (EU) 2018/1703 of 12 November 2018 terminating the partial interim review concerning imports of ammonium nitrate originating in Russia (OJ 2018 L 285, p. 97), THE GENERAL COURT (Fifth Chamber), composed of D. Spielmann, President, U. Öberg (Rapporteur) and O. Spineanu-Matei, Judges, Registrar: B. Lefebvre, Administrator, having regard to the written part of the procedure and further to the hearing on 14 October 2020, gives the following Judgment Background to the dispute 1. The applicants, Acron PAO and Dorogobuzh PAO, and their subsidiary, Acron Switzerland AG (together, ‘the applicants’), are producers and exporters of ammonium nitrate, established, as regards the first two, in Russia and, as regards the third, in Switzerland. They sell ammonium nitrate to customers in the European Union. 2. By ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.