1.05.01 - Непосредствено действие, предимство и еднакво прилагане на правото на Съюза
Непосредствено действие, предимство и еднакво прилагане на правото на Съюза
Дело C-537/22: Global Ink Trade, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която правните изводи на висшестоящ национален съд обвързват по-нисшестоящите национални съдилища, които са длъжни да мотивират всяко несъобразяване с тези изводи, макар по-нисшестоящите национални съдилища да смятат, че предвид даденото от Съда тълкуване на разпоредба от правото на Съюза посочените изводи не са в съответствие с това право?
Следва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с принципите на данъчна неутралност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на данъчната администрация да отказва на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които са му били доставени, с мотива, че не може да се даде вяра на фактурите за придобиването на тези стоки поради обстоятелства, свидетелстващи, че данъчнозадълженото лице не е положило дължимата грижа, като тези обстоятелства по принцип се преценяват с оглед на циркулярно писмо, публикувано от тази администрация на вниманието на данъчнозадължените лица?
Следва ли Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация, когато възнамерява да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, платен по получени доставки, с мотива, че то е участвало във верижна измама с ДДС, само да установи, че сделката е част от верижно-кръгово фактуриране, без да идентифицира всички участници в извършването на тази измама и съответните им действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Необходимо ли е националните съдилища да не прилагат решения на националния конституционен съд, които възпрепятстват ефективното наказателно преследване на тежки измами срещу финансовите интереси на Съюза, когато тези решения се основават на принципа на законност на престъпленията и наказанията?
Допустимо ли е прилагането на национален стандарт за защита, свързан с принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), когато това би застрашило примата, единството и ефективността на правото на Съюза?
Възпрепятства ли принципът на примат на правото на Съюза националните разпоредби или практики, които обвързват националните съдилища с решения на конституционния съд и върховния съд и предвиждат дисциплинарна отговорност при тяхното неизпълнение, в случаите, когато тези решения противоречат на правото на Съюза с пряко действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/21: Комисия/Полша (Indépendance et vie privée des juges), Съдебно решение от 5 юни 2023 г.
Като се има предвид изложеното по-горе, следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като разглежданите в настоящото дело, които:
- забраняват на националните съдилища да проверяват дали са спазени изискванията на Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон;
- предоставят изключителна компетентност на специална колегия на върховния съд да разглежда въпроси относно липсата на независимост на съд или съдия;
- квалифицират като дисциплинарно нарушение проверката за спазването на тези изисквания;
- оправомощават дисциплинарна колегия, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, да се произнася по дела, които имат пряко отражение върху статута и изпълнението на функциите на съдиите;
- задължават съдиите да подават декларации относно членството им в сдружения, фондации или политически партии и предвиждат публикуване на тези данни онлайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/21: M.D. (Interdiction d’entrée en Hongrie), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли членове 5 и 11 от Директива [2008/115] и член 20 ДФЕС във връзка с членове 7, 20, 24 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, с която обхватът на законодателна реформа се разширява така, че в него попадат процедури по ново разглеждане, провеждани по силата на съдебно разпореждане, издадено в рамките на образувани преди тази реформа процедури, като вследствие на същата спрямо гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, се прилагат много по-неблагоприятни процесуални правила до степен той да изгуби статута си на лице, което не подлежи на връщане дори и на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност, който статут е получил поради продължителността на пребиваването си към момента; да му бъде отказана впоследствие карта за постоянно пребиваване въз основа на същото това фактическо положение и на основания, свързани с националната сигурност; да му бъде отнета издадената му карта за пребиваване, след което да му бъде наложена забрана за влизане и престой, без в нито една от процедурите да се преценят неговото лично и семейно положение — и по-специално в този контекст фактът, че на негова издръжка има ненавършил пълнолетие унгарски гражданин — все решения, които имат за последица или разрушаването на семейното единство, или принуждаването на граждани на Съюза, членове на семейството на гражданин на трета страна, включително ненавършилото му пълнолетие дете, да напуснат територията на държавата членка?
Трябва ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115 и член 20 ДФЕС във връзка с членове 7 и 24 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, при която на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, се налага забрана за влизане и престой с мотива, че пребиваването му представлява действителна, пряка и сериозна заплаха за националната сигурност на страната, без преди това да се преценяват личното и семейното му положение?
Трябва ли член 20 ДФЕС и членове 5 и 13 от Директива 2008/115 във връзка с членове 20 и 47 от Хартата, както и съображение 22 от Директива 2008/115, в което като първостепенно съображение се посочва задължението за отчитане на висшия интерес на детето, и съображение 24 от същата директива, което изисква да се гарантират основните права и принципи, признати от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че ако националният съд, позовавайки се на решение на Съда на Европейския съюз, обяви, че правото на държавата членка или основаващата се на това право практика на имиграционната служба противоречат на правото на Съюза, той може при преценката на правното основание на забраната за влизане и пребиваване да вземе предвид, като придобито от жалбоподателя в настоящия случай право, факта, че при действието на [Закон I] жалбоподателят е отговарял на предвиденото за целите на прилагането на член 42 от този закон, а именно законно пребиваване в Унгария в продължение на повече от десет години, или този съд, при проверката дали основателно е наложена забраната за влизане и пребиваване, трябва да се позове пряко на член 5 от Директива 2008/115, за да вземе предвид семейното и личното положение, след като разпоредби в това отношение липсват в [Закон II]?
В съответствие ли е с правото на Съюза, по-специално с правото на ефективна защита, гарантирано в член 13 от Директива 2008/115, и с правото на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата, практика на държава членка, съгласно която в рамките на производство, образувано по надлежна жалба на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, имиграционната служба не изпълнява влязло в сила съдебно решение, предоставящо непосредствена съдебна защита срещу изпълнението на нейното решение, като се позовава на обстоятелството, че вече е въвела в [ШИС] сигнал за забрана за влизане и пребиваване, вследствие на което гражданинът на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, не може да упражни лично правото си на обжалване, нито да влиза в Унгария за времето на производството до влизането в сила на решение по неговото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/20: Sąd Najwyższy, Определение от 2 март 2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, когато между страните няма реален висящ спор, чийто изход зависи пряко от отговора на Съда на Европейския съюз?
Компетентна ли е националната юрисдикция да разглежда законосъобразността на актовете за назначаване на съдии чрез акцесорни искове за установяване на несъществуване на служебно правоотношение?
Отговарят ли формулираните преюдициални въпроси на изискванията за яснота, релевантност и връзка с правото на Съюза, необходими за тяхната допустимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/20: Sąd Najwyższy, Определение от 22 декември 2022 г.
Съществува ли действителен спор пред националния съд, чието разрешаване изисква тълкуване на правото на Европейския съюз по реда на член 267 ДФЕС?
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по същество по искове за установяване на несъществуване на служебно правоотношение между съдии и Върховния съд на Полша, когато националното право не предвижда подобна възможност?
Необходимо ли е тълкуване на правото на Европейския съюз за разрешаването на споровете в главните производства, предвид характера и допустимостта на отправените преюдициални въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-859/19: FX и др. (Effet des arrêts d’une Cour constitutionnelle III), Определение от 7 ноември 2022 г.
Допустимо ли е прилагането на национална правна уредба или практика, която предвижда автоматична нищожност на съдебни актове по дела за корупция и измами, ако това създава системен риск от безнаказаност за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза?
Съвместимо ли е с правото на Съюза въвеждането на дисциплинарна отговорност за съдии поради несъобразяване с актовете на националния конституционен съд, когато това възпрепятства прилагането на принципа на предимство на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/19: Ligue des droits humains, Съдебно решение от 21 юни 2022 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата за PNR, Директивата за API и Директива 2010/65, с приложното поле на ОРЗД и изискванията за защита на личните данни?
Съответства ли системата за събиране, предаване и обработване на PNR данни по Директивата за PNR на изискванията за яснота, точност, пропорционалност и необходимост, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допустимо ли е националното законодателство да разрешава обработване на PNR данни за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директивата за PNR?
Допустимо ли е органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), да има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява разкриването на PNR данни след изтичането на шестмесечния срок?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници?
Прилага ли се Директивата за API към вътрешните за ЕС полети?
Допуска ли правото на Съюза национално законодателство, което въвежда система за предаване и обработване на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и други видове транспорт в Съюза, без да е налице конкретна терористична заплаха, или за цели, различни от борбата с тероризма и тежките престъпления?
Може ли национална юрисдикция да ограничава във времето действието на обявяване на незаконосъобразност на национално законодателство, което противоречи на Директивата за PNR и Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-609/21: IP и др. (Établissement de la matérialité des faits au principal), Определение от 25 март 2022 г.
Допустимо ли е национална норма да задължава наказателните съдилища да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване и трябва ли такава норма да бъде оставена без приложение?
Позволява ли правото на ЕС национална уредба, която задължава националната юрисдикция да изпрати копие от преюдициалното запитване на звеното, осъществяващо процесуалното представителство на държавата членка пред Съда?
Какви са условията за допустимост на преюдициалното запитване, включително изискванията за фактически и правен контекст, и последиците от тяхното неспазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/20: Landkreis Gifhorn, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която се произнася по задържането с цел извеждане, трябва да проверява във всеки отделен случай дали са изпълнени условията на разпоредбата, по-специално че извънредното положение все още трае, ако националният законодател, позовавайки се на член 18, параграф 1, се е отклонил от нормите на член 16, параграф 1 от тази директива в националното право?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 16, параграф 1 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава временно до 1 юли 2022 г. настаняването в място за лишаване от свобода на задържани с цел извеждане лица въпреки съществуването на специализирани центрове за задържане в държавата членка и въпреки че това не се налага поради извънредна ситуация по смисъла на член 18, параграф 1 от посочената директива?
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не е налице „специализиран център за задържане“ за задържането на лице, подлежащо на извеждане, когато:
– „специализираният център за задържане“ е на непряко подчинение на същия член на правителството, на чието подчинение са местата за задържане на затворници, а именно на министъра на правосъдието,
– „специализираният център за задържане“ е организиран като отделение на място за лишаване от свобода и макар че има собствен ръководител, бидейки едно от няколко отделения на мястото за лишаване от свобода, като цяло е подчинено на ръководството на последното?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че е налице настаняване в „специализиран център за задържане“ на лица, подлежащи на извеждане, когато мястото за лишаване от свобода открие специално отделение за затваряне на лица, подлежащи на извеждане, това отделение използва специална площ с три сгради в рамките на огражденията и в една от тези три сгради временно са настанени само затворници, излежаващи заместващи или краткосрочни наказания лишаване от свобода, при което мястото за лишаване от свобода следи за отделянето на задържаните лица, подлежащи на извеждане, от затворниците, като по-специално всяка сграда разполага със собствени съоръжения (собствен склад за облекло, собствена медицинска служба, собствена спортна зала) и двор/открита площ, която се вижда от всички сгради, но всяка сграда има собствено пространство за затворените лица, оградено с метална мрежа, така че не съществува пряк достъп между сградите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.