1.04 - Основни права
Основни права
Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Допустимо ли е лице, за което е издадена европейска заповед за арест и чието предаване е отложено поради висящо наказателно производство в изпълняващата държава членка, да остане задържано въз основа на европейската заповед за арест до приключване на това производство?
Изисква ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 решението за отлагане на предаването да бъде взето от изпълняващия съдебен орган, и ако не е, следва ли лицето да бъде освободено?
Позволява ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата отлагането на предаването единствено на основание, че издирваното лице не се е отказало от правото си да се яви лично на съдебния процес в изпълняващата държава членка, и какви фактори трябва да се вземат предвид при това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/21: HYA и др. (Impossibilité d’interroger les témoins à charge), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Съответен ли е на чл. 8 ал. 1 и на чл. 6 ал. 1 вр. съобр. 33—34 от Директива 2016/343 и на чл. 47 ал. 2 от Хартата национален закон, който предвижда, че правото на подсъдимия да присъства в процеса е спазено и че прокурорът надлежно упражнява задължението си да докаже вината на обвиняемия, ако в съдебната фаза на наказателния процес, когато свидетели не могат да бъдат разпитани поради обективни причини, бъдат приети показанията на тези свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса — при условие че тези свидетели са били разпитани само от обвинението и без участието на защитата, но пред съдия, и при условие че обвинението още в досъдебната фаза е можело да осигури възможност на защитата да участва в този разпит, но не го е направило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/20: Orde van Vlaamse Balies и др., Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Нарушава ли член 1, параграф [2] от Директива [2018/822] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от [Хартата], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата], доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в [Директива 2011/16], се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа като посредник, следва да предостави на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — при защитата или процесуалното представителство на клиента пред съдилищата и при предоставянето на правни консултации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/22: Telefónica de España/Комисия, Определение от 6 декември 2022 г.
Допустимо ли е постановяването на временни мерки, включително спиране на подписването на договор, преди изслушване на другата страна според член 160 от Процедурния правилник на Съда?
Необходимо ли е да се установи риск от сериозна и непоправима вреда за жалбоподателя като условие за постановяване на временни мерки по реда на членове 278 и 279 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/21: Bundesrepublik Deutschland (Accès au dossier en matière d’asile), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Следва ли от правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата, че дори когато е в електронна форма, административното досие, което административният орган трябва да предостави в рамките на достъп до досието или съдебен контрол, трябва да е в пълен обем и с последователно номерирани страници, така че да е възможно проследяване на направените промени?
Допускат ли член 23, параграф 1 и член 46, параграфи 1—3 от Директива 2013/32 национална административна практика, която предвижда административният орган по принцип да предоставя на процесуалния представител на кандидата за убежище и на съда само извлечение от електронна система за управление на документи, което съдържа набор от непълни, неструктурирани и неподредени в хронологичен ред PDF файлове, които нямат структура и хронологична последователност на събитията и още по-малко възпроизвеждат пълното съдържание на електронното досие?
Следва ли от член 11, параграф 1 и член 45, параграф 1, буква a) от Директива 2013/32, че решението трябва да носи саморъчния подпис на служителя в решаващия орган, който го е взел, да се приложи към досието или да се връчи също на кандидата като носещ саморъчен подпис документ?
Спазено ли е изискването за писмена форма по смисъла на член 11, параграф 1 и член 45, параграф 1, буква a) от Директива 2013/32, ако решението е подписано от служителя, който го е взел, след което обаче е сканирано, а оригиналът му е унищожен, и следователно решението отговаря само отчасти на изискването за писмена форма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/21: Varhoven administrativen sad (Abrogation de la disposition contestée), Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Изменението на разпоредба от нормативен акт на националното право, за която преди изменението е налице произнасяне на въззивен съд, че противоречи на действаща норма на европейското право, освобождава ли касационната инстанция от задължението да изследва действалата до изменението разпоредба, респ. от преценката дали същата съответства на ПЕС?
Приемането на въпросната разпоредба за оттеглена представлява ли ефективно правно средство за защита пред съд на права и свободи, гарантирани от правото на Съюза (в случая от чл. 9 и 10 от Директива 2012/27/ЕС), респ. представлява ли такова средство предвидената в националното право възможност преценката на съответствието на националната норма преди изменението с нормата на европейското право да се извършва само ако съдът бъде сезиран с конкретен иск за обезщетение за вреди от тази разпоредба и само спрямо лицето, подало този иск?
Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, то допустимо ли е въпросната разпоредба да продължи да урежда обществените отношения в периода от приемането до изменението ѝ спрямо неограничен кръг лица, които не са сезирали съда с иск за обезщетение от нея, респ. преценката на съответствието на националната норма преди изменението с нормата на европейското право спрямо тези лица не е правена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/22: Telefónica de España/Комисия, Определение от 22 ноември 2022 г.
Следва ли критериите за неотложност при обезпечително производство по обществени поръчки да бъдат смекчени, когато молбата за временни мерки е подадена преди сключването на договора и е спазен периодът на изчакване?
Ограничават ли се възможностите за смекчаване на критериите за неотложност след изтичането на периода на изчакване, ако договорът все още не е сключен?
Допусната ли е грешка при отказа да бъдат приложени смекчените критерии за неотложност поради изтичане на периода на изчакване, когато молбата за обезпечение е подадена преди сключването на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/20: Luxembourg Business Registers, Съдебно решение от 22 ноември 2022 г.
Валиден ли е член 1, точка 15, буква в) от Директива 2018/843 — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — от гледна точка на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Втори и трети въпрос по дело C‑601/20 и въпросите по дело C‑37/20 не следва да се разглеждат, тъй като се основават на предположението за валидност на член 30, параграф 5 от изменената Директива 2015/849, което е опровергано с отговора на първия въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.