всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.04 - Основни права

Основни права

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Задължава ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан по-специално в светлината на двадесет и трето съображение от същата директива и на принципа на ефективност, национална юрисдикция да разгледа съмненията относно неравноправния характер на договорни клаузи, предвидени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато тези клаузи са били разгледани преди това от друга национална юрисдикция в рамките на първоинстанционно съдебно производство, започнато от потребителя, който не е участвал в устните състезания и не е бил надлежно подпомаган или представляван от адвокат, и съмненията са били отхвърлени със съдебно решение, което не е било обжалвано от потребителя и поради това е придобило във вътрешното процесуално право силата на пресъдено нещо (res judicata), ако конкретните обстоятелства по спора логично и обосновано сочат, че този потребител не е използвал способа за защита в посоченото първо съдебно производство поради ограничените си познания или информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на обжалваното решение по отношение на SGPS?
Допустимо ли е Комисията да включи SGPS сред получателите на помощ, за които се прилага задължението за възстановяване при неспазване на условието за създаване или запазване на работни места в автономния регион Мадейра?
Нарушени ли са принципът за защита на оправданите правни очаквания и принципът на правна сигурност чрез обжалваното решение, доколкото SGPS са могли да считат, че дерогацията е разрешена от Комисията и приложима към тяхната дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране при определяне на началната дата на участието на Crédit agricole в нарушението?
Правилно ли е квалифицирано поведението на жалбоподателите като единно продължено нарушение?
Допустимо ли е квалифицирането на установеното поведение като ограничение на конкуренцията с оглед на целта?
Законосъобразен ли е методът за изчисляване на приблизителната стойност и размера на глобата, приложен от Комисията спрямо Crédit agricole и Credit Suisse?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на специалния възпиращ коефициент и другите корекции на глобата спрямо Crédit agricole?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е Общият съд на Европейския съюз да разглежда жалба срещу решение на Комисията за одобрение на национален стратегически план по ОСП, включително относно съвместимостта на съдържанието на плана с правото на Съюза?
Пряк ли е ефектът на решението на Комисията върху правното положение на оператор, чиято дейност е засегната от условията, предвидени в одобрения национален план, и има ли този оператор процесуална легитимация да обжалва такова решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Началният момент и условията за изчисляване на срока за предявяване на жалба срещу решение на Комисията, когато липсва официално публикуване или нотификация; възможността за доказване на узнаване от страна на жалбоподателя.
Компетентността на Общия съд да упражнява контрол върху решения на Комисията за одобряване на национални стратегически планове по ОСП и обхвата на този контрол.
Условията за процесуална легитимация по член 263, четвърти алинея, ДФЕС, и критерият за индивидуална засегнатост спрямо общи мерки, които изискват национални изпълнителни действия.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е Общият съд да контролира законосъобразността на решение на Комисията за одобряване на национален стратегически план по ОСП, когато се оспорва съответствието на условия в този план с правото на Съюза?
Могат ли юридически лица, които не са адресати на решението за одобрение и не са пряко засегнати в правното си положение, да имат качество да обжалват такова решение пред Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е Общият съд да разглежда жалба срещу решение на Комисията за одобрение на национален стратегически план по ОСП, когато се оспорва съдържанието на плана?
Отговаря ли жалбоподателят на изискванията за процесуална легитимация по член 263, четвърта алинея ДФЕС, по отношение на обжалваното решение?
Следва ли жалбата да се приеме за допустима, предвид принципа на ефективната съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, както и с член 5 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да установяват неспазването на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, преценката дали принципът на забрана за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане и допуска ли установен риск от връщане приемането на решение за връщане, или при това положение установен риск от връщане представлява пречка за извеждане?
Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, или член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка на риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

1) Допуска ли член 267, трета алинея [ДФЕС] разпоредба на [ZPP], въз основа на която в рамките на производството [по разглеждане на молба] за допускане на ревизионно обжалване, Vrhovno sodišče [(Върховен съд)] не разглежда въпроса дали от искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство произтича задължение за него да отправи преюдициално запитване до [Съда]?
2) [При утвърдителен отговор на първия въпрос, т]рябва ли член 47 от Хартата относно задължението за мотивиране на съдебните решения да се тълкува в смисъл, че определението по движението на делото, с което се отхвърля молбата на една от страните за допускане на ревизионно обжалване […] в съответствие с [ZPP] представлява „[съдебно] решение“, в което трябва да се посочат мотивите, поради които искането на една от страните за сезиране на [Съда] по реда на преюдициалното производство не следва да бъде уважено в разглеждания случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към Директива 2013/32, използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в ЕКПЧ, и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от ЕКПЧ — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от ЕКПЧ съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от ЕКПЧ, тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?
Трябва ли членове 36 и 37 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?
Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от посочената директива, постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от тази директива, трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна страна на произход противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12122232425176 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form