1.04.03.48 - Презумпция за невиновност и право на защита
Презумпция за невиновност и право на защита
Дело C-432/22: PT () и l’auteur d’une infraction), Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Когато се касае за наказателно дело относно обвинение за деяния, попадащи в приложното поле на правото на [Съюза], ще бъде ли съответен на чл. 19, [параграф] 1[, втора алинея] от ДЕС и на чл. 47[, първа и втора алинея] от Хартата национален закон, който изисква друг съд, а не този, който разглежда делото и пред когото са представени всички доказателства, да разгледа по същество споразумение, сключено между прокурора и един подсъдим, като основание за това изискване е наличието на други подсъдими, които не сключват споразумение?
Съответен ли е на чл. 5 от Рамково решение 2004/757, на чл. 4 от Рамково решение 2008/841, на чл. 19[, параграф] 1 [, втора алинея] от ДЕС и на чл. 52 вр чл. 47 от Хартата национален закон, съобразно който споразумение за прекратяване на наказателното производство се одобрява само след съгласието на всички останали подсъдими и защитници?
Необходимо ли е съобразно чл. 47[, втора алинея] от Хартата съд, след като разгледа и одобри споразумение, да се отведе от разглеждане на обвинението против останалите подсъдими, при условие че се е произнесъл по това споразумение по начин, който не коментира тяхното участие в деянието и не взима становище относно вината им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/24: SINHRON INVEST, Определение от 22 ноември 2024 г.
Допуска ли член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба, която позволява налагане на наказателна санкция на юридическо лице за престъпление, извършено евентуално от негов представител, без да се предостави възможност на юридическото лице да оспори действителното извършване на престъплението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/24: Anacco, Определение от 20 септември 2024 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на липса на адвокатско представителство по време на процеса в издаващата държава членка, когато са изпълнени условията по член 4а, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2002/584?
Може ли националното право да предвижда по-висок стандарт на защита от този, определен от правото на Съюза, при изпълнение на европейска заповед за арест?
Тълкуват ли се Директиви 2012/13 и 2013/48 като основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест поради липса на адвокатско представителство в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/19: Unichem Laboratories/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да вмени отговорност на Unichem за нарушението, като приеме, че тя формира едно икономическо звено със своята дъщерна компания Niche, и като страна по споразумението Niche?
Може ли споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неразпространение и неоспорване, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е приложено понятието за потенциална конкуренция между Niche/Unichem и Servier при липса на окончателно съдебно решение относно валидността на патентите и при наличие на различни бариери за навлизане на пазара?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при тълкуването на клаузите на споразумението Niche?
Могат ли клаузите за неразпространение и неоспорване в споразумението Niche да се считат за обективно необходими и съпътстващи легитимна сделка по смисъла на съдебната практика относно съпътстващите ограничения?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като към Unichem е приложен по-строг критерий за ограничение по предмет в сравнение с Krka?
Може ли споразумението Niche да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация поради използването на поверителна адвокатска кореспонденция като доказателство от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/19: Niche Generics/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.
Явява ли се споразумението между Niche и Servier ограничение на конкуренцията по обект по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е прието, че Niche е потенциален конкурент на Servier на пазара на периндоприл?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на тълкуването на клаузите на споразумението?
Допустимо ли е ограничение на конкуренцията, което е неразделна част от легитимно споразумение за уреждане на патентен спор, да бъде квалифицирано като ограничение по обект?
Нарушен ли е принципът на равно третиране спрямо Niche в сравнение с Krka при прилагането на критерия за ограничение на конкуренцията по обект?
Може ли споразумението между Niche и Servier да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация при отказа на поверителност на адвокатска кореспонденция?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на наложената глоба спрямо Niche, с оглед на нейните финансови възможности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/24: Stachev, Съдебно решение от 14 май 2024 г.
Допустимо ли е полицейските органи да се позовават на възможността за временна дерогация от правото на достъп до адвокат по член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48, когато тази разпоредба не е транспонирана в националното законодателство?
Спазени ли са изискванията за отказ от правото на достъп до адвокат по член 9, параграф 1 и 2 от Директива 2013/48, когато заподозреният е неграмотен, не е уведомен за последиците от отказа и отказът не е надлежно удостоверен?
Задължени ли са органите да уведомяват уязвимо лице за възможността да оттегли отказа си от адвокатска защита преди всяко последващо действие по разследването?
Допустимо ли е национална съдебна практика, която лишава съда, разглеждащ мярката за неотклонение, от възможността да прецени дали доказателствата са събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат и евентуално да ги изключи от преценката си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/22: Scania и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2024 г.
Нарушено ли е правото на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като Комисията е провела „хибридна“ процедура без разделяне на екипите по фазите на разследването?
Правилно ли е определен географският обхват на поведението на германско равнище като обхващащ цялата територия на Европейското икономическо пространство?
Допустимо ли е квалифицирането на поредица от действия на три различни равнища на контакти като единно продължено нарушение с една антиконкурентна цел?
Погасено ли е правомощието на Комисията да наложи глоба за определени действия поради изтичане на давностния срок по член 25 от Регламент № 1/2003, когато отделни елементи от поведението са преустановени преди началото на разследването на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/22: Hamers/Cedefop, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Спазено ли е изискването за безпристрастност по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при разглеждането на искането за обезщетение от страна на изпълнителния директор ad interim на Cedefop, който е бил свидетел в националното наказателно производство срещу жалбоподателката?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност по член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС чрез мотивите на решението за отказ на обезщетение и последващия съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/22: BK (Requalification de l’infraction), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Съвместимо ли е с член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/13/ЕС националната съдебна практика, която позволява на съда да преквалифицира деянието по обвинението без предварително да информира обвиняемия за новата правна квалификация и без да му осигури възможност да се защити по нея?
Допуска ли член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и членове 3 и 7 от Директива (ЕС) 2016/343, съдът да информира обвиняемия за възможността да постанови акт по различна правна квалификация на деянието и да му даде възможност да подготви защитата си по нея, когато инициативата за тази квалификация не произтича от прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/22: Rayonna prokuratura Lovech, TO Lukovit (Fouille corporelle), Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Попадат ли в приложното поле на Директиви 2013/48 и 2012/13 фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие — личен обиск и изземване?
При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на тези директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от Хартата, както и от Директиви 2013/48 и 2012/13?
Член 3 от Директива 2013/48 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо заподозряно или обвиняемо лице в досъдебната фаза на наказателно производство могат да се извършат личен обиск и изземване на забранени от закона вещества, без това лице да има право на достъп до адвокат?
Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.