1.04.03.47 - Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес
Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес
Дело C-387/24: Bouskoura, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е националното право да не предвижда задължение за съдебния орган да освободи незабавно гражданин на трета страна, ако предходна мярка за задържане е станала незаконосъобразна, но последващата мярка за задържане е законосъобразна съгласно Директива 2008/115/ЕО?
Гарантира ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за незабавно освобождаване при всяка установена незаконосъобразност на предходна мярка за задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/21: Bezirkshauptmannschaft Landeck (Tentative d’accès aux données personnelles stockées sur un téléph…, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива (ЕС) 2016/680, в светлината на членове 7 и 8, както и на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предоставя на компетентните органи възможност за достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления и която не обвързва упражняването на тази възможност с предварителен контрол от съд или от независим административен орган?
Следва ли членове 13 и 54 от Директива 2016/680, в светлината на член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на компетентните органи да извършват опит за достъп до съдържащи се в мобилен телефон данни, без да уведомят субекта на данните, в рамките на приложимите национални производства, за мотивите, на които се основава разрешението за достъп до тези данни, издадено от съдия или от независим административен орган, от момента, в който съобщаването на тази информация вече не може да попречи на изпълнението на задачите, осъществявани от посочените органи по силата на тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/22: García Fernández и др./Комисия и ЕСП, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Нарушено ли е правото на достъп до преписката и правото на ефективни правни средства за защита поради отказ за предоставяне на пълен достъп до спорната схема за преструктуриране и свързаните оценки?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС по отношение на спорната схема за преструктуриране, оценка 2 и Решение 2017/1246?
Законосъобразно ли е прието, че Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна по смисъла на член 18, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламента за ЕМП?
Спазено ли е изискването за липса на алтернативни мерки по член 18, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламента за ЕМП при приемането на схемата за преструктуриране?
Необходимо ли е действието по преструктуриране в обществен интерес по член 18, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламента за ЕМП да бъде съпоставено с интересите на акционерите и кредиторите и принципа на пропорционалност?
Спазени ли са изискванията на член 20 от Регламента за ЕМП относно оценките за нуждите на преструктурирането, включително относно временните и окончателните оценки?
Съществува ли извъндоговорна отговорност на Съюза за вреди, произтичащи от отмяната на спорната схема за преструктуриране и Решение 2017/1246?
Нарушено ли е задължението за поверителност от страна на ЕСП и Комисията и налице ли е причинно-следствена връзка между това нарушение и настъпилите вреди?
Допустимо ли е самостоятелно обжалване и искане за обезщетение във връзка с оценка 2 като отделен акт от схемата за преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-761/23: Komise pro rozhodování ve věcech pobytu cizinců, Определение от 4 октомври 2024 г.
Правомощията на националните съдилища по отношение на достъпа до класифицирана информация при съдебен контрол на решения за пребиваване на граждани на трети държави по Директива 2011/98 и съвместимостта им с принципите на еквивалентност и ефективност, както и с членове 41 и 47 от Хартата.
Изискванията, които следва да бъдат изпълнени от националното право и съдилищата, за да се гарантира ефективна съдебна защита при ограничения на достъпа до мотиви и доказателства по съображения за държавна сигурност.
Допустимостта на национална уредба, която изключва правомощието на националния съд да разрешава достъп на засегнатото лице до класифицирана информация в производства по пребиваване, дори когато съдът разполага с такова правомощие в други видове производства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/24: Anacco, Определение от 20 септември 2024 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на липса на адвокатско представителство по време на процеса в издаващата държава членка, когато са изпълнени условията по член 4а, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2002/584?
Може ли националното право да предвижда по-висок стандарт на защита от този, определен от правото на Съюза, при изпълнение на европейска заповед за арест?
Тълкуват ли се Директиви 2012/13 и 2013/48 като основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест поради липса на адвокатско представителство в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/22: KS и KD/Съвет и др., Съдебно решение от 10 септември 2024 г.
Разширява ли се неправомерно изключването на компетентността на Съда на Европейския съюз по член 24, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 275 ДФЕС, когато се отнася до искове за обезщетение за нарушения на основни права, извършени в рамките на ОВППС?
Следва ли действията и бездействията на институциите на Съюза, които не са пряко свързани с политически или стратегически избор в областта на ОВППС, да подлежат на съдебен контрол от Съда на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и разглеждане на всички съществени доводи от Общия съд при постановяване на определението за липса на компетентност?
Следва ли Общият съд да установи изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз по искове за обезщетение срещу институциите на Съюза, когато националните съдилища са се обявили за некомпетентни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-498/22: Novo Banco и др., Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, с общия принцип на правна сигурност и със закрепения в член 21, параграф 2 от Хартата принцип на равенство и забрана на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството, тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, което не е публикувано съгласно изискванията на член 6, параграфи 1—4 от тази директива?
Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което се изключват някои задължения и отговорности при прехвърлянето към мостова банка на обичайната дейност и на имущество на банката, спрямо която се прилагат мерките за оздравяване, когато самото последващо поведение на мостовата банка, контролирана от прилагащ правото на Съюза публичен орган, е породило у клиентите в приемащата държава членка оправдани правни очаквания, че тя е поела пасивите, съответстващи на отговорностите и задълженията, които оздравяваната банка е имала по отношение на тези клиенти?
Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата, с принципа на високо равнище на защита на потребителите по член 38 от Хартата, с член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на мостова банка се прехвърлят вземанията по договор за ипотечен кредит, а за проблемната банка остава задължението да възстанови на потребителя кредитополучател сумите, получени от банката въз основа на съдържаща се в договора неравноправна клауза?
Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на проблемната банка, спрямо която са приложени мерките за преструктуриране, обратно се прехвърлят задълженията и отговорностите, произтичащи от неподчинен дългов инструмент, който е бил придобит от трето лице, когато тези задължения и отговорности са били част от имуществото на мостовата банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-494/22: Комисия/Чешка република (Briquets de poche), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Редовно ли е вписването на права върху собствени ресурси в сметка Б, когато тези права са констатирани със закъснение, и може ли държавата членка при такива обстоятелства да се позове на освобождаване от задължението за предоставяне на разположение на тези ресурси?
Длъжна ли е държавата членка да констатира права върху собствени ресурси веднага след като разполага с необходимите доказателства, или може да изчака изпращането на доклад от OLAF, когато разследването е проведено с нейно участие, за да пристъпи към констатиране и събиране на вземанията по митнически задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/23: protectus, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане, от една страна, на удостоверение за индустриална сигурност, с което държава членка предоставя достъп до класифицирана информация, и от друга страна, като последица от това отнемане, за отнемане на удостоверение за сигурност на структура, с което се разрешава достъп до класифицирана информация на ЕС на основание член 11 и приложение V към Решение 2013/488/ЕС, има за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на посочения член 51, параграф 1?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правна уредба и практика, съгласно които в решението за отнемане на удостоверение за сигурност на структура по смисъла на Решение 2013/488/ЕС не се посочва представляващата основание за това отнемане класифицирана информация, като същевременно достъп до тази информация има юрисдикцията, компетентна да се произнесе по законосъобразността на това отнемане, а адвокатът на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, може да получи такъв достъп само със съгласието на съответните национални органи и при условие че гарантира запазването на поверителността ѝ, и ако се установи, че този член не допуска такива правна уредба и практика, налага ли член 47 от Хартата на основните права на самата национална юрисдикция да съобщи на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, или евентуално на адвоката на това лице класифицирана информация, когато няма основания тя да не им бъде предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.