1.04.03.47 - Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес
Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес
Дело C-586/23: Frajese/Комисия, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Нарушена ли е независимостта и безпристрастността на съдебния състав на Общия съд поради предходната професионална дейност на съдията докладчик в Европейската комисия?
Спазени ли са процесуалните срокове и правилата при приемането на възражението за недопустимост от страна на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране и правилно ли е прието, че жалбоподателят няма правен интерес и процесуална легитимация да обжалва спорните решения?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради отхвърляне на жалбата като недопустима и липса на достъп до съд по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/23: Getin Holding и др., Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална процесуална разпоредба, задължаваща съда, който е компетентен да разгледа жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, да съедини всички подадени до него жалби срещу решението, когато има опасност прилагането на тази разпоредба да направи изключително трудно и дори невъзможно постановяването на съдебно решение в разумен срок предвид големия брой жалби срещу решението на този орган?
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато национален съд е сезиран с няколко жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, едната от които жалби е подадена от орган на институцията в режим на преструктуриране, разглеждането по същество само на тази жалба позволява да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита е осигурено по отношение на всяко друго лице, което също е обжалвало това решение, щом като този съд, от една страна, осъществява контрол за законосъобразност, без да е обвързан от посочените в разглежданата от него жалба основания, искания и правна база, и от друга страна, постановява съдебно решение с действие erga omnes, на което може да се позове всеки засегнат от посоченото решение, за да бъде обезщетен за причинената му с него вреда?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не е приложима, когато националният орган за преструктуриране изпълнява също функции на временен управител по смисъла на член 29 от тази директива и функции по гарантиране на депозитите по смисъла на Директива 2014/49/ЕС, така че тя не изисква да се въведат структурни механизми, за да се осигури оперативната независимост на този орган и да се избегне всякакъв конфликт на интереси спрямо тези функции?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато националният орган за преструктуриране изпълнява също „надзорни функции“ или „други функции“ по смисъла на тази разпоредба и липсват писмени вътрешни правила, предназначени да осигурят оперативната независимост на този орган и предотвратяването на конфликтите на интереси между неговите функции по преструктуриране и другите му функции, спазването на тези изисквания все пак може да произтича от въвеждането на достатъчни за тази цел организационни и други мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/23: PT II () и l’auteur d’une infraction), Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Съответен ли е на чл. 4, [параграф] 1 и чл. 5 от Рамково решение 2004/757 и на чл. 4 от Рамково решение 2008/841 във връзка с чл. 20 от Хартата национален закон, съобразно който за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство спрямо един подсъдим е нужно съгласието на останалите подсъдими и техните защитници, ако делото се намира в съдебната фаза и такова съгласие не е нужно, ако то се намира в досъдебната фаза?
Съответен ли е на чл. 4, [параграф] 1 от Рамково решение 2004/757 във връзка с чл. 48, [параграф] 2 и чл. 52, [параграф] 1 от Хартата национален закон, съобразно който един подсъдим е ограничен във възможността сключено от него споразумение (с което му се налага по-леко наказание) да бъде разгледано по същество от съда, като това ограничение се изразява в необходимостта да получи съгласие от останалите подсъдими?
Съответен ли е на чл. 6, [параграф] 3 във връзка с [параграф] 1 от Директива 2012/13 във връзка с чл. 47, ал. 1 и чл. 52, [параграф] 1 от Хартата национален закон, който придава същото ограничение като последица на предоставянето на подсъдимия на подробна информация относно обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/22: PT () и l’auteur d’une infraction), Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Когато се касае за наказателно дело относно обвинение за деяния, попадащи в приложното поле на правото на [Съюза], ще бъде ли съответен на чл. 19, [параграф] 1[, втора алинея] от ДЕС и на чл. 47[, първа и втора алинея] от Хартата национален закон, който изисква друг съд, а не този, който разглежда делото и пред когото са представени всички доказателства, да разгледа по същество споразумение, сключено между прокурора и един подсъдим, като основание за това изискване е наличието на други подсъдими, които не сключват споразумение?
Съответен ли е на чл. 5 от Рамково решение 2004/757, на чл. 4 от Рамково решение 2008/841, на чл. 19[, параграф] 1 [, втора алинея] от ДЕС и на чл. 52 вр чл. 47 от Хартата национален закон, съобразно който споразумение за прекратяване на наказателното производство се одобрява само след съгласието на всички останали подсъдими и защитници?
Необходимо ли е съобразно чл. 47[, втора алинея] от Хартата съд, след като разгледа и одобри споразумение, да се отведе от разглеждане на обвинението против останалите подсъдими, при условие че се е произнесъл по това споразумение по начин, който не коментира тяхното участие в деянието и не взима становище относно вината им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/23: S. (Modification de la formation de jugement), Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че първоинстанционен съд на държава [членка], в състава на който заседава еднолично съдия от този съд, определен да разглежда дело в грубо нарушение на разпоредбите на националното право относно разпределението на делата и определянето и изменението на съдебните състави, не е независим, безпристрастен съд, предварително създаден със закон и осигуряващ ефективна правна защита?
Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3, както и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредби на националното право като член 55, параграф 4, второ изречение от [Закона за устройство на общите съдилища] […], доколкото забраняват на второинстанционния съд да обяви за недействителни действията в производството пред [първоинстанционния съд][…], поради незаконен съдебен състав, ненадлежно формиране на съда или липсата на оправомощаване или компетентност на дадено лице да се произнася като част от него, като правна санкция, осигуряваща ефективна правна защита, когато съдия е определен да разглежда дело в грубо нарушение на разпоредбите на националното право относно разпределението на делата и определянето и изменението на съдебните състави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/23: Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], във връзка с член 47 [първа алинея] от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че сезираният съд е длъжен да остави без разглеждане действие (искане) на страна, с което се цели да се оспори — по недопустим съгласно правото на Европейския съюз и конституцията на държава членка начин — назначаването на съдия, което съгласно националното право и правото на Европейския съюз не подлежи на съдебен контрол, като се поставя под съмнение способността на този съдия да правораздава, предвид липсата на каквато и да било връзка между обстоятелствата по процедурата по назначаване на този съдия и обстоятелствата по разглежданото дело, и липсата на реални основания за съмнение в безпристрастността и независимостта на този съдия въз основа на различни от поставената под съмнение от страната редовност на процедурата по назначаване на съдията обстоятелства, включително поведението на този съдия след назначаването му и податливостта му на влияние от законодателната или изпълнителната власт, като подобно действие съгласно националното право е равнозначно на недопустим actio popularis и представлява груба и явна злоупотреба с националното процесуално право?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], във връзка с член 47, [първа алинея] от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че е налице ефективен и достатъчен механизъм за изпълнение на критериите за съд, създаден в съответствие със закона по смисъла на правото на Съюза, когато в националното право на страните се предостави право да искат проверка относно влиянието на всички обстоятелства, свързани с процедурата по назначаване и поведението на съдията след назначаването, върху неговата безпристрастност и независимост по разглежданото дело в контекста на т.нар. [проверка за независимост и безпристрастност] или искане за отвод на съдията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/23: ERB New Europe Funding II, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Задължава ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан по-специално в светлината на двадесет и трето съображение от същата директива и на принципа на ефективност, национална юрисдикция да разгледа съмненията относно неравноправния характер на договорни клаузи, предвидени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато тези клаузи са били разгледани преди това от друга национална юрисдикция в рамките на първоинстанционно съдебно производство, започнато от потребителя, който не е участвал в устните състезания и не е бил надлежно подпомаган или представляван от адвокат, и съмненията са били отхвърлени със съдебно решение, което не е било обжалвано от потребителя и поради това е придобило във вътрешното процесуално право силата на пресъдено нещо (res judicata), ако конкретните обстоятелства по спора логично и обосновано сочат, че този потребител не е използвал способа за защита в посоченото първо съдебно производство поради ограничените си познания или информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/23: Ararat, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, както и с член 5 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да установяват неспазването на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, преценката дали принципът на забрана за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане и допуска ли установен риск от връщане приемането на решение за връщане, или при това положение установен риск от връщане представлява пречка за извеждане?
Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, или член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка на риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/23: KUBERA, Съдебно решение от 15 октомври 2024 г.
1) Допуска ли член 267, трета алинея [ДФЕС] разпоредба на [ZPP], въз основа на която в рамките на производството [по разглеждане на молба] за допускане на ревизионно обжалване, Vrhovno sodišče [(Върховен съд)] не разглежда въпроса дали от искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство произтича задължение за него да отправи преюдициално запитване до [Съда]?
2) [При утвърдителен отговор на първия въпрос, т]рябва ли член 47 от Хартата относно задължението за мотивиране на съдебните решения да се тълкува в смисъл, че определението по движението на делото, с което се отхвърля молбата на една от страните за допускане на ревизионно обжалване […] в съответствие с [ZPP] представлява „[съдебно] решение“, в което трябва да се посочат мотивите, поради които искането на една от страните за сезиране на [Съда] по реда на преюдициалното производство не следва да бъде уважено в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/22: Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към Директива 2013/32, използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в ЕКПЧ, и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от ЕКПЧ — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от ЕКПЧ съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от ЕКПЧ, тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?
Трябва ли членове 36 и 37 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?
Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от посочената директива, постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от тази директива, трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна страна на произход противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.