Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-164/25: Telekom Slovenije, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Трябва ли Директива [2014/61] — по-специално изразът „като не се засяга възможността всяка от страните да отнесе случая до съда“ в член 3, параграф 5, втора алинея от тази директива — да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която мрежовият оператор има право да подаде искане за уреждане на спор относно достъпа до съществуваща физическа инфраструктура или пред [ОУС], или пред съд (с обща компетентност)?
2) Трябва ли член 3, параграф 5, втора алинея от Директива [2014/61], предвид принципите на равностойност и ефективност и член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуална разпоредба, съгласно която процедурата за разрешаване на спор пред националния [ОУС] се прекратява, ако в хода на процедурата за разрешаване на спор пред този орган една от страните предяви иск със същия предмет пред компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/24: Spielerschutz Sigma, Заключение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 1 и членове 45, 46 и 52 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел I bis), във връзка с член 45, буква а), член 46 и член 52 от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която, въз основа на съответен принцип на обществения ред, закрепен в националното право, изключва признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени от съдилища на други държави членки, по всички производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, ако такова съдебно производство противоречи на или подкопава законосъобразността на предоставянето на хазартни услуги в или от Малта въз основа на лиценз, издаден от компетентния орган, или законосъобразността на каквото и да е законово или естествено задължение, произтичащо от предоставянето на такива хазартни услуги, и се отнася до разрешена дейност, която е законосъобразна съгласно това национално право и други приложими национални регулаторни инструменти?
Трябва ли членове 45 и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която, независимо от това дали е подадено съответно искане до съда или трибунала, пред който се иска признаване или изпълнение, и дали лицето, носещо задължението, е изчерпало всички правни средства за защита в държавата членка на съда от първа инстанция, и без преглед от съда или трибунала, пред който се иска признаване или изпълнение, изключва признаването (член 45 от Регламента) и изпълнението (член 46 от Регламента) на съдебни решения, постановени от съдилища на други държави членки, по всички производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, ако такова съдебно производство противоречи на или подкопава законосъобразността на предоставянето на хазартни услуги в или от Малта въз основа на лиценз, издаден от компетентния орган, или законосъобразността на каквото и да е законово или естествено задължение, произтичащо от предоставянето на такива хазартни услуги, и се отнася до разрешена дейност, която е законосъобразна съгласно това национално право и други приложими национални регулаторни инструменти?
Трябва ли членове 45, буква а) и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която обявява признаването и изпълнението на съдебни решения за противоречащи на обществения ред (ordre public) единствено с цел, в контекста на насърчаването на частния сектор от държавата, както е предвидено в националната конституция, да защити притежателите на лицензи за онлайн хазарт от признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени срещу тях от съдилища на други държави членки?
Трябва ли членове 45, буква а) и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат отказ по съображения за обществения ред за признаване и изпълнение от съда или трибунала в държавата, в която се иска изпълнение, когато този отказ се основава единствено на презумпцията, че признаването на такова съдебно решение би било против икономическите и финансови интереси на държавата членка, в която се иска изпълнение, тъй като доставчиците на хазартни услуги правят значителен принос към националната икономика и приходите на тази държава членка?
Трябва ли член 52 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба, която изключва признаването и/или изпълнението на съдебно решение, постановено от съд на друга държава членка по производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, поради това че дейността на доставчика на хазартни услуги, оценена по малтийското право, би била допустима?
Трябва ли член 48 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че задължението за вземане на решение без забавяне, предвидено в него, се нарушава, ако не е постановено решение по искането за признаване на първа инстанция в срок от шест месеца и това забавяне не се дължи на обстоятелства или забавяния от страна на страните или трети лица в конкретното производство по признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/25: Gidzhinov, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Чл. 325 [ДФЕС] и чл. 2, пар. 1 от Конвенцията за [ЗФИ] допускат ли национален закон, предвиждащ давност за провеждане на наказателно преследване за деяния, които засягат финансовите интереси на Съюза, съобразно който давностният срок се определя единствено от максималното предвидено наказание за съответното престъпление, но не и от фактическата и правната сложност на делото и не отчита възможността за настъпване на случайно събитие, след което съдебното производство следва да започне отначало, поради което прилагането на този национален закон може да доведе до безнаказаност?
2) Чл. 3, пар. 1, б. „б“ от Рамково решение 2008/841 допуска ли национален закон, съобразно който престъплението по чл. 2, б. „б“ се наказва с наказание лишаване от свобода, което е с по-висока максимална продължителност от наказанието, предвидено за престъплението, извършването на което се цели със сговарянето по чл. 2, б. „б“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/24: Комисия/Bulgarian Energy Holding и др., Заключение от 23 април 2026 г.
Неправилно прилагане на критериите, произтичащи от решението по дело Bronner, при оценката на отказа за достъп до румънския газопровод 1
Неправилно прилагане на критериите за определяне на потенциален конкурент и сериозността на искането за достъп до съществена инфраструктура
Грешки при оценката на отказа или ограничаването на достъпа на Overgas до румънския газопровод 1 през 2010 и 2011 г. и при оценката на продължителността и условията на договора за достъп през 2013 г.
Грешки при оценката на доказателствената стойност на преговорите по предоговаряне на договора от 2005 г. за използване на румънския газопровод 1
Грешки при оценката на способността на поведението на Bulgartransgaz относно достъпа до преносната мрежа да ограничи конкуренцията на българските пазари на доставка на газ
Грешки при оценката на способността на поведението на Bulgartransgaz относно достъпа до газохранилището Чирен да ограничи конкуренцията на българските пазари на доставка на газ
Неправилно прилагане на концепцията за еднообразно и продължително нарушение и възможността за частична отмяна на решението
Грешки при оценката на нарушението на правата на защита на BEH Group и принципа на добрата администрация във връзка с достъпа до преписката и процедурата по data room
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/24: Boothnesse, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Следва ли разпоредбите на дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС), който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
Означава ли понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, първо, престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава, второ, престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или, трето, има самостоятелно значение в правото на Съюза?
Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
Относими ли са в този контекст членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?
Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-882/24: AL/Комисия, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Правилно ли е приложено Решението за общи разпоредби за прилагане относно лицата, които се считат за деца на издръжка (ОРП), при определяне на разходите за издръжка на майката на жалбоподателя?
Изопачени ли са фактите и спазен ли е принципът на еднаквите изисквания за форма при преценката относно възстановяването на надбавките за децата A и B?
Извършен ли е безпристрастен и ефективен съдебен контрол върху доказателствата за действителната издръжка на C от страна на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/24: Обединеното кралство/Commision ( Notion d’« agriculteur actif »), Заключение от 23 април 2026 г.
Неправилно тълкуване от Общия съд на член 9 от Регламент № 1307/2013 относно определението за „активен земеделски стопанин“, като е приел, че при преценката следва да се вземат предвид и дейностите на свързани дружества на кандидата за подпомагане, които не са сами кандидати за директни плащания.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/24: Halozyme, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че вещество, което е изрично определено като помощно вещество в разрешението за употреба на лекарствен продукт, не може да се счита за активна съставка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува, с оглед на член 8 и член 10 от този регламент, в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който също така е доказуемо идентифицируем от основния патент и документите, които задължително се представят с молбата за сертификат?
Ако отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който лице, компетентно в областта, би счело за установен към датата на подаване на заявката за основния патент или към датата на приоритет на този патент?
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че, наред с другото, помощно вещество трябва да се счита за активна съставка със собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания в разрешението за употреба на лекарствен продукт за лечение на рак на гърдата, ако то разгражда друго вещество, което естествено се среща в човешкото тяло, като по този начин улеснява ефектите на основната активна съставка на продукта върху раковите клетки при рак на гърдата; ако според определени изследвания и научни статии това помощно вещество или свързано с него вещество е довело само по себе си in vitro или при животински модели до спиране на растежа на тумори от същия или друг тип, или до тяхното намаляване; и ако други научни статии потвърждават неговия потенциално подобен ефект при хора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/25: A. (Impôt sur la transformation de sociétés), Заключение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 9 от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че като допуска държава членка да не счита за капиталови дружества посочените в член 2, параграф 2 от Директивата субекти, осъществяващи дейност с цел печалба, каквито са събирателните дружества, той предоставя на държавата членка свободата да реши дали да облага тези субекти с данък върху вноските в капитала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-799/24: Babcock Montajes, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 36 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, на който по силата на споразумение по член 25 от Регламент № 1215/2012 е предоставена изключителна компетентност (член 31 от Регламент № 1215/2012), е длъжен да признае съдебно решение, с което съд на друга държава членка, който не е определен в споразумението, установява международната компетентност на съдилищата на тази държава членка, ако въпросното съдебно решение е междинно, тоест не представлява решение, с което се слага край на спора?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен:
Зависи ли признаването на междинното решение и от това дали междинното решение, с което се установява международната компетентност на съдилищата на държавата членка, е обвързващо за самия неупълномощен съд и/или дали установяването на международната компетентност може да бъде изменено в рамките на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.