Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-301/25: Lidl Italia (Pratiques commerciales déloyales concernant des denrées alimentaires), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност поведението на търговеца, представляващо заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от тази директива, да се санкционира въз основа на транспониращата Директивата национална правна уредба в случаи, в които това поведение попада и под действието на предвидената в член 7 от Регламент № 1169/2011 забрана на практиките за необективно информиране относно храните и на националната правна уредба за прилагането на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/24: VHC 2 Seniorenresidenz, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на употребеното в тази разпоредба понятие „публично разгласяване“ попада препредаването едновременно, непроменено и несъкратено от стопанисващия дом за възрастни хора на радио- и телевизионни програми, приемани чрез сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома посредством инсталираната в последния кабелна мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/24: Nekilnojamojo turto valdymas, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, позволяваща за данъчни нарушения, които са предмет на наказателно преследване, да се начисляват и данъчни лихви за забава, съдържащи компонент от наказателноправно естество, без да се предвижда каквото и да било правило, осигуряващо координиране на кумулативното задействане на тези производства, за да се сведе до стриктно необходимото произтичащото от тях допълнително бреме за съответните лица, или позволяващо да се гарантира, че строгостта на всички наложени санкции се ограничава до стриктно необходимото спрямо тежестта на съответното нарушение?
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура за начисляване на данъчни лихви за забава, съгласно която, независимо от естеството и тежестта на нарушението, тези лихви съдържат фиксиран наказателен компонент, без да се предвижда възможност за намаляване на размера на компонента, тоест за прилагане на лихвен процент под предвидения в закона или за отказ да се осчетоводи наказателната част от лихвите за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателен съд, който се произнася по жалба или протест срещу акт за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, да заеме подробна позиция относно уличаващи доказателства, като направи фактически и правен извод дали е осъществен съставът на разглежданото престъпление, въпреки че съгласно националната правна уредба този съд не е длъжен да го прави, за да се произнесе, и че този извод се основава само на събраните в досъдебното производство доказателства, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение?
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 във връзка с принципа на ефективност и с принципа на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че първоинстанционният съд е длъжен, от една страна, да не се съобрази с изводите на въззивен съд, който е отменил определение за прекратяване на делото и е разпоредил то да бъде върнато на първоинстанционния съд, когато тези изводи са несъвместими с презумпцията за невиновност, дори ако националната правна уредба изисква от него да следва тези изводи, и от друга страна, да не предприема процесуалните действия, разпоредени от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/25: Zelabrich, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Представлява ли италианското производство за признаване на църковни решения, заведено пред компетентния Corte di Appello di Napoli (Апелативен съд Неапол, Италия) на основание член 8, параграф 2 от [Латеранския договор], производство за унищожаване на брака по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент „Брюксел IIa“
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: Може ли, в противоречие с член 19, параграф 1 от Регламент „Брюксел IIa“, съд в Германия, който пръв е сезиран да постанови решение за развод, да спре съдебното производството съгласно националното право в полза на втория сезиран съд, който следва да се произнесе относно производство за признаване на църковни решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/23: Комисия/България (Directive interopérabilité des systèmes de télépéage routier), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Нарушени ли са задълженията на Република България по член 32, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/520, като не са приети и съобщени необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Допустимо и пропорционално ли е налагането на еднократно платима сума на Република България по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задължението за транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2019/520?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/25: JURDI/Съвет и Комисия, Определение от 28 април 2026 г.
Респектира ли изложената молба за обезпечителни мерки изискванията за яснота и достатъчност по отношение на фактическите и правните основания, които да обосноват предоставяне на исканите мерки?
Достатъчно ли е позоваване само на процесуални нарушения на първоинстанционния съд за изпълнение на условието за fumus boni juris в производството по обезпечителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/26: Amazon EU/Комисия, Определение от 27 април 2026 г.
Следва ли да се запази поверителното третиране на информацията спрямо процесуалните участници, които са били интервененти в първоинстанционното производство, когато тази информация вече е била третирана като поверителна на първа инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/24: Boothnesse, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Следва ли разпоредбите на дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС), който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
Означава ли понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, първо, престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава, второ, престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или, трето, има самостоятелно значение в правото на Съюза?
Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
Относими ли са в този контекст членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?
Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-882/24: AL/Комисия, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Правилно ли е приложено Решението за общи разпоредби за прилагане относно лицата, които се считат за деца на издръжка (ОРП), при определяне на разходите за издръжка на майката на жалбоподателя?
Изопачени ли са фактите и спазен ли е принципът на еднаквите изисквания за форма при преценката относно възстановяването на надбавките за децата A и B?
Извършен ли е безпристрастен и ефективен съдебен контрол върху доказателствата за действителната издръжка на C от страна на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.