Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-568/24: Sof Medica, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с член 42, параграфи 1 и 2 и член 49 от тази директива да се тълкува в смисъл, че принципите на прозрачност и на равно третиране, закрепени в посочения член 18, параграф 1, не допускат в рамките на обществена поръчка за доставка възлагащият орган да изключи офертата на оферент въз основа на технически спецификации, които към датата на публикуването на обявлението за поръчката не са били обективно обосновани в документацията за обществената поръчка по смисъла на член 2, параграф 1, точка 13 от посочената директива?
Следва ли член 42, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да предвиди в техническите спецификации на обществена поръчка за доставка на хирургичен робот изисквания относно модулния и мобилния характер, теглото, заеманата площ, както и относно разположението на ръцете на хирургичния робот, предмет на поръчката, без тези изисквания да са придружени от думите „или еквивалентно(и)“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/25: Lima, Заключение от 16 април 2026 г.
Трябва ли точки 2.2.1 и 2.2.2 от част IV от приложение II към Регламент [2018/848] във връзка с член 7, букви б) и в) от този регламент да се тълкуват в смисъл, че при преработката на биологични храни за нормална консумация биологично сертифициран прах, получен от почистени, смлени и изсушени седименти на водораслото Lithothamnium calcareum, което е естествено богато на калциев карбонат, попада в обхвата на точка 2.2.2, буква е), подточка i) от част IV от приложение II към [посочения] регламент […], и следователно е забранен, тъй като употребата на калций в храни за нормална консумация не се изисква пряко от закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/25: Sutuska, Заключение от 16 април 2026 г.
Трябва ли в контекста на обявяването на нищожността на договор за кредит, сключен с потребител от банка, в неговата цялост, тъй като съдържа неравноправни клаузи, без които не може да продължи да се изпълнява, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директивата относно неравноправните клаузи], както и принципите на ефективност и на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба от съдилищата, съгласно което:
– банката е длъжна да възстанови на потребителя равностойността на направените от него разходи за застраховане на риска на банката, като например по ипотечната и мостовата застраховка, които са служели за обезпечаване на погасяването на кредита,
– банката не е длъжна да възстанови на потребителя равностойността на направените от него разходи за застраховане на риска на потребителя, като например по застраховката на недвижимия имот и застраховката „Живот“, които са служели за обезпечаване на погасяването на кредита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/25: Wojewoda Śląski, Заключение от 16 април 2026 г.
1) Противоречи ли на следните принципи на Договорите: a) правова държава и зачитане на правата на човека (член 2 и член 6, параграф 3 [ДЕС]); б) пропорционалност (член 52, параграф 1 в светлината на член 51, параграф 1 от Хартата във връзка с член 6, параграф 1 ДЕС); в) предимство на правото на Съюза и ефективност на същото (член 4, параграф 3 ДЕС); г) „право на добра администрация“ (разглеждано като принцип на Европейския съюз: член 41, параграфи 1—4 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1 ДЕС, както и практиката на Съда), продължителното и многократно удължавано изключване в националното право по административни или икономически причини на правото на чужденците (граждани на трети държави) да използват ефективни правни средства за защита срещу бавността на органите на публичната администрация (напомнителни писма, оспорване на бездействие или на прекомерната продължителност на производството), по-специално в контекста на изискванията на член 34, параграфи 1 и 3 от Директива [2016/801]?
2) Трябва ли описаното в първия въпрос продължително и многократно удължавано изключване в националното право на възможността за чужденците — граждани на трети държави, да използват ефективно правно средство за защита срещу бавността на публичните органи, както и изключването на възможността националният административен съд да присъди подходяща парична сума като обезщетение за нарушението на правото органите да действат без неоправдано забавяне, и изключването на възможността да се наложи издаването на административен акт в определен от съда срок, при положение че полските граждани не са лишени от тези права по собствените си административни преписки и дела, да се тълкуват като: a) неотговарящи на изискванията на общия интерес и ограничаващи прекомерно сферата на основните права на Европейския съюз (член 2 и член 6, параграфи 1 и 3 ДЕС във връзка с член 52, параграфи 1—3 от Хартата); б) дискриминационни спрямо чужденците — граждани на трети държави (член 2 ДЕС, членове 10 и 18 ДФЕС, член 20 и член 21, параграфи 1 и 2 от Хартата); в) нарушаващи принципа на справедливост (член 2 ДЕС); г) възпрепятстващи реалния и ефективен достъп до правосъдие (член 2 ДЕС, член 67, параграф 4 ДФЕС, член 47 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-879/24: Комисия/Дания (Navigation intérieure), Заключение от 16 април 2026 г.
Неизпълнение на задълженията по член 39, параграф 3 от Директива (ЕС) 2017/2397 и член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2021/1233, изразяващо се в неприемане и/или несъобщаване на необходимите мерки за транспониране.
Приложимост на член 260, параграф 3 ДФЕС и искане за налагане на еднократно платима сума и дневна имуществена санкция.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/25: Energia Group и др., Заключение от 16 април 2026 г.
1 a) Изисква ли член 13, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/943 производителите на електроенергия с гарантиран достъп, които подлежат на понижаващо диспечиране от системния оператор, да бъдат напълно компенсирани за пропуснатите приходи в резултат на повторното им диспечиране (включително за всяка пропусната финансова подкрепа), така че производителят да бъде възстановен в същото финансово положение, в което би бил, ако не е подлежал на повторно диспечиране и съответно от търговска гледна точка е безразличен по отношение на вероятността да подлежи на повторно диспечиране?
б) В този контекст, какво означава изразът „необосновано ниска или необосновано висока компенсация“ и чрез позоваване на какви критерии или показатели следва да се направи преценката дали компенсацията е „необосновано ниска или необосновано висока“?
в) По-специално, допуска ли член 13, параграф 7 приемането мярка за прилагане, която прави разграничение между производителите на електроенергия по отношение правото им на компенсация в зависимост от това дали производителите се ползват от приоритетно диспечиране?
2 a) Достатъчно ясна, точна и безусловна ли е разпоредбата на член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943, било то като самостоятелна формулировка или с помощта на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, така че тя да има директен ефект в националното право?
б) В каква степен член 13, параграф 7 изисква или допуска да се приемат национални мерки за изпълнение или прилагане?
3 a) В случай че член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943 няма директен ефект, може ли все пак на него да се направи позоваване пред национален съд, за да се оспори законосъобразността на разпоредба от националното право (включително всяка предполагаема национална мярка за изпълнение), за която се твърди, че е несъвместима с него, както и да се изтъкне като основание за отмяна или оставяне без приложение на такава разпоредба или мярка, ако се установи, че е несъвместима с него, или упражняването на такава компетентност от национален съд е изключено от „решение Popławski II“?
б) В случай че член 13, параграф 7 няма директен ефект и ако на него не може да се направи позоваване пред национален съд за целите, посочени във въпрос 3, буква а) по-горе, с какви правни средства за защита разполага предприятие, което твърди, че предполагаема национална мярка за изпълнение неправилно ограничава правото му на компенсация по член 13, параграф 7, независимо дали по силата на член 19, параграф 1 ДЕС, член 47 от Хартата или друга разпоредба?
4. По отношение правилното значение и действие на член 13, параграф 7:
а) Предвид разпоредбите на член 71 от Регламент 2019/943, може ли националният регулаторен орган (НРО) да приеме мярка за прилагане, с която да отложи плащането на компенсация по член 13, параграф 7 до 2024 година?
б) Може ли НРО да приеме мярка за прилагане, с която да отложи решението по въпроса дали (и евентуално в каква степен) следва да се дължи компенсация по член 13, параграф 7 за пропусната финансова подкрепа?
в) Допуска ли член 13, параграф 7 приемането на мярка за прилагане, която i) ограничава компенсацията до производителите на електроенергия, участващи в пазара ex ante (за ден напред), като по този начин изключва de minimis производителите от получаването на компенсация, в случай че подлежат на повторно диспечиране, и/или ii) предвижда плащане на компенсация на доставчиците на електроенергия, които могат да бъдат по-скоро посредници отколкото производители, които подлежат на повторно диспечиране?
г) В случай че производител на енергия от възобновяеми източници, който е страна по корпоративно споразумение за закупуване на електроенергия (КСЗЕ), подлежи на понижаващо повторно диспечиране, трябва ли дължимата съгласно член 13, параграф 7 компенсация да включва компенсация за загубите на всякакви плащания, които биха били дължими съгласно КСЗЕ (в случай че производителят не е подлежал на повторно диспечиране), поради това, че договорната цена на упражняване надвишава съответната пазарна цена, или такива плащания ще съставляват форма на финансова подкрепа, която попада извън обхвата на член 13, параграф 7, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/25: Комисия/Франция (Nitrates dans l’eau potable), Заключение от 16 април 2026 г.
Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 1 във връзка с приложение I, част Б от Директива (ЕС) 2020/2184, доколкото Франция не е взела необходимите мерки, за да гарантира съответствието на водата, предназначена за консумация от човека, с минималните изисквания за стойност от 50 mg/l на показателя за нитрати.
Неизпълнение на задълженията по член 14, параграф 2 от Директива (ЕС) 2020/2184, тъй като Франция не е предприела възможно най-бързо коригиращи действия за възстановяване на качеството на водата, предназначена за консумация от човека, и не е дала приоритет на тяхното прилагане, като вземе предвид по-специално степента, в която съответната стойност на показателя е била превишена, и свързаната с нея потенциална опасност за здравето на човека.
Неизпълнение на задълженията по член 14, параграф 3, първа алинея от Директива (ЕС) 2020/2184, тъй като Франция не е ограничила използването на водата, предназначена за консумация от човека, за която е налице трайно превишение на стойността на показателя за нитрати, не е приела всички други необходими мерки за опазване на здравето на човека и не е уведомила в достатъчна степен потребителите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/25: Jilin, Заключение от 16 април 2026 г.
1) Трябва ли член 17, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на държавите членки да спрат разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, за срока на временната закрила?
2) Трябва ли сроковете за произнасяне, предвидени в член 31 от Директива [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че когато молба за международна закрила е подадена от лице, ползващо се със закрила съгласно Директива 2001/55, преди началото или докато тече срокът на временната закрила, сроковете за произнасяне започват едва след края на временната закрила или те продължават да текат след края на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/25: Knocknamona, Заключение от 16 април 2026 г.
Наличието на валидни цели за опазване по отношение на СЗЗ представлява ли предварително условие за правомощието на компетентния орган да извърши валидна оценка на въздействието съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията при разглеждането на заявление за издаване на разрешение за строителен проект?
Следва ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, както съгласно член 7 от последната директива тази разпоредба се прилага към Директивата за птиците, че проверката от компетентния орган на държава членка дали план или проект — който не е непосредствено свързан с управлението на дадена СЗЗ или не е необходим за това — поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти може да окаже значително влияние върху такава територия — трябва да бъде извършена с оглед на целите за опазване и/или консервационните мерки, определени за всяка съответна територия и/или, в частност, за всяка територия, за която се предлага да не бъде правена оценка на въздействието, тъй като няма вероятност върху нея да се окаже значително влияние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/26: Casotta, Заключение от 16 април 2026 г.
Непредвиждане на участие или информиране на жертвата в производството по отмяна на осъдителна присъда, когато тя не се е конституирала като граждански ищец
Изключване на възможността националният съд да вземе предвид поведението на обвиняемия и косвени доказателства при преценката дали той доброволно се е поставил в невъзможност да узнае за съдебното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.