Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Съвместим ли е член 31, параграф 4 от Директива 2015/849, който позволява предоставянето на достъп до информация за действителните собственици на доверителна собственост или сходна правна форма, с членове 7 и 8 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ, доколкото във всички случаи позволява достъп на всяко физическо или юридическо лице, „което може да докаже наличието на законен интерес“, без да уточнява и определя самото понятие „законен интерес“, като оставя неговото определяне на пълната свобода на преценка на държавите членки и по този начин създава риск от прекалено широко определяне на кръга от лица, които имат право на достъп, което на свой ред може да накърни горепосочените основни права на засегнатото лице?
Съвместими ли са предвидените в член 31, параграф 7а от Директива 2015/849 гаранции относно правото на административно обжалване на решение, с което се отказва (при наличие на изключителни обстоятелства, установени в националното право) достъпът по този член 31, параграф 4 (достъп, който във всички случаи е разрешен до информация относно собствеността на доверителна собственост или сходна правна форма), като се има предвид защитата, предоставена от член 47 от Хартата, както и от член 6 от ЕКПЧ, с членове 6—7 от Постановление № 55, доколкото те предоставят на несъдебен административен орган, като териториалната търговска палата, правомощието да се произнесе по разкриването на данните, което има необратим ефект, и доколкото предоставят право на съдебна защита на действителния собственик едва на по-късен етап?
Трябва ли понятието „istituti giuridici“ [„правни форми“] в член 31, параграф 1, параграф 2 и параграф 10 от Директива 2015/849, което се съдържа в текста на италиански език, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с произтичащото от текстовете на други основни езици, както и от контекста и целта на тази директива, то се отнася до съществуването на органично единство на разпоредбите и принципите, уреждащи определено социално явление, или пък до конкретна и специфична правно-икономическа сделка, или още до видове правно-икономически сделки, преценени съобразно техните съществени характеристики, които във всички случаи имат структура или функции, сходни с тези на доверителната собственост?
Трябва ли член 31, параграф 10 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че уведомленията, извършвани от държавите членки, и докладът на Комисията до Европейския парламент и Съвета нямат задължителна нормативна сила, а са само декларативни актове, в които се признават сходните правни форми, в различните правни системи, поради което в случай на спор националният съд и Съдът на Европейския съюз във всички случаи трябва да проверят наличието на такова сходство с доверителната собственост в структурата или функциите на тези правни форми само с оглед на разпоредбите на тази директива, тъй като тези допълващи правото на Съюза актове не могат да се считат за обвързващи?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно съображения 1, 2, 4, 5 и 12 — 17, както и член 2, член 3, точка 6 и член 31 от Директива 2015/849, а също и съображения 4, 5, 16, 17 и 25 — 34 от Директива 2018/843, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2007, в частта, в която тази правна уредба включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност, както и разпоредбите на член 31, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка с член 5, параграф 4 ДЕС и съображения 5 и 27 от Директива 2018/843 национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление, въпреки че дейността на тези дружества е обвързана с редица задължения и подлежи на надзор от страна на различни национални органи, и предвид рисковете, които могат да бъдат породени от извършваните операции?
Невалидни ли са разпоредбите на член 31, параграфи 1, 2 и 10 от Директива 2015/849 поради противоречието им с разпоредбите на член 114 и член 288, трета алинея ДФЕС, както и с принципа на полезното действие?
Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 5 и 12—17 от Директива 2015/849, членове 30 и 31 от същата директива, съображения 4, 5, 16, 17 и 25—34 от Директива 2018/843, членове 6—16 от Хартата, както и принципът на пропорционалност, предвиден в член 5, параграф 4 ДЕС, да се тълкуват — включително в светлината на решение на Съда от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers (C‑37/20 и C‑601/20, EU:C:2022:912) — в смисъл, че не допускат правна уредба като предвидената в член 21, параграф 4, буква d bis) от Законодателен декрет № 231/2007 и член 7, параграф 2 от Постановление № 55/2022, която позволява достъп на частни лица, включително на такива с колективен интерес, които имат релевантен и отделен правен интерес, в случаите, когато е необходимо да се знае кой е действителният собственик, за да се гарантира или защити интерес, съответстващ на правно защитено положение, когато разполагат с конкретни и документирани доказателства, че действителният и юридическият собственик са отделни лица, като освен това тази правна уредба изисква интересът да бъде пряк, конкретен и съществуващ, а за субекти, представляващи колективни интереси, той да не съвпада с интереса на лицата, спадащи към представляваната категория?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 127, параграф 4 от [ДФЕС] и член 4 от Решение [98/415] да се тълкуват в смисъл, че установеното в тези разпоредби задължение властите на съответната държава членка да провеждат консултации с [ЕЦБ] на подходящ етап се счита за изпълнено, когато националният парламент приеме закон преди да е получил становището на [ЕЦБ], но съществува процедура, в рамките на която този закон може да бъде разгледан повторно в парламента преди обнародването и влизането му в сила?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че нарушението на член 127, параграф 4 от [ДФЕС] и на член 4 от Решение [98/415] съставлява съществено процесуално нарушение, което води до неприложимост на разпоредбите от националното право, приети в противоречие с правото на Съюза?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли принципите на предимство на правото на Съюза и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че [Latvijas Republikas] Satversmes tiesa (Конституционен съд) може да допусне в постановеното от него решение запазване на правните последици на спорните разпоредби за периода на тяхното действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламент 2022/2577] да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да гарантират, че на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура се дава приоритет единствено при преценката на правните интереси, посочена в параграф 1 от [този член], т.е. при преценката на правните интереси за целите на член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1, буква в) от [Директива 92/43], член 4, параграф 7 от [Директива 2000/60] и член 9, параграф 1, буква а) от [Директива 2009/147], или това задължение се отнася до всяка преценка на правните интереси, извършена от органа, компетентен за издаването на разрешения, включително когато конкурентният интерес не попада в обхвата на [посочените директиви] (в случая опазването на ландшафта и наследството)?
2) Трябва ли изразът „проекти, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес“, съдържащ се в член 3, параграф 2, първо изречение от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че изисква специално, общо или индивидуално признаване на „по-висшия обществен интерес“ на даден проект от държавите членки, или следва да се разбира като отнасящ се до обстоятелството, че презумпцията, установена в член 3, параграф 1 от същия регламент, не е оборена, или дори че проектът не е изключен от обхвата на тази презумпция, както това се позволява от член 3, параграф 1 in fine?
3) Трябва ли предвиденото в посочения по-горе член 3, параграф 2 задължение да се гарантира, най-малко за проектите, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес, че когато се извършва преценка на правните интереси в отделните случаи, при планирането и в процеса на издаване на разрешения се дава „приоритет“ на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура, да се тълкува в смисъл, че установява абсолютен приоритет за такива проекти — без да се засяга съдържащото се в същия параграф екологично условие за защита на видовете — или трябва да се разбира като принципен приоритет, от който държавите членки могат да се отклонят, посочвайки конкретни мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Нарушение на задължението за обратно вземане на незаконно превозените отпадъци
Нарушение на задължението за третиране на отпадъците като отпадъци, изброени в приложение IV към Регламент № 1013/2006
Нарушение на задължението за лоялно сътрудничество
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли приложимият от 8 ноември 2024 г. член 3 от Регламент 2024/1083 да бъде приложен от национален съд след 8 ноември 2024 г., като се има предвид, че медийното съобщение в основата на спора е публикувано на 17 март 2024 г?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, следва ли член 3 от Регламент 2024/1083 във връзка с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че в случаите на препечатка от медийно съдържание, публикувано под редакционна отговорност в друга държава членка, възложената „по правило“ върху медийното издание тежест на доказване на фактите, съдържащи се в препечатаното медийно съдържание, е в разрез с изискванията на посочения член 3?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, в съответствие ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 11 от Хартата, национална съдебна практика, съгласно която медийно издание може да представи съдържание, публикувано от друго медийно издание в друга държава членка, само ако може да докаже истинността на препечатаното информационно съдържание, дори когато в медийното съобщение е посочено ясно, че става въпрос за препечатано информационно съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/191, при обстоятелства като разглежданите в главното производство, да се тълкува в смисъл, че за целите на определяне на окончателното антидъмпингово мито вносителят може след подаване на митническата декларация да представи валидна фактура, изготвена със задна дата?
Трябва ли член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/191 във връзка със съображение 607 от този регламент да се тълкува в смисъл, че представянето на валидна фактура само по себе си може да не бъде достатъчно основание за прилагането на индивидуална митническа ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Изискванията за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на жалба по член 125 и член 136 от Процедурния правилник.
Правилата за поемане на разноски от страна на встъпилите държави членки и институции съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Възможно ли е поправката на съдебно решение при наличие на явна фактическа грешка съгласно процедурните разпоредби на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Компетентен ли е съдът да разпорежда административни действия или да издава нареждания на институциите на ЕС по искане на служител?
Допустими ли са исковете за обезщетение при неспазване на изискването за съответствие между предварителната административна процедура (жалба) и последващата съдебна молба?
Налице ли е допустимост на иск за неимуществени вреди, произтичащи от психическо насилие, без надлежно следване на задължителната предварителна административна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.