Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 269/2014 да се тълкува в смисъл, че финансовите средства и икономическите ресурси, предоставени в доверителна собственост от нейния учредител, включен в списъка в приложение I към този регламент, трябва да се считат за „собственост“ на този учредител или за „контролирани“ от него по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Приложим ли е член 25, параграф 9 от Регламент № 702/2014, който предвижда, че помощта за компенсиране на извършващи дейност в първичното селскостопанско производство МСП за щети, причинени от неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие, се намалява с 50 %, освен ако помощта се предоставя на бенефициери, които са сключили застраховка, покриваща минимум 50 % от тяхното средногодишно производство или свързаните с производството им доходи и статистически най-честите климатични рискове в съответната държава членка или регион, за които се осигурява застрахователното покритие, ако помощта е предназначена да компенсира земеделските производители за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие (в случая суша) и не е сред статистически най-честите климатични рискове в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия)?
Прилага ли се предвиденото в този член 25 намаление, ако помощта е предназначена да компенсира земеделските производители за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие (в случая суша) и не е сред климатичните рискове, за които съществува налично в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия) застрахователно покритие, въпреки че съществуват застраховки, покриващи други, статистически по-често срещани климатични рискове (в случая градушка), които земеделският стопанин, бенефициер на помощта, е могъл да сключи?
Допуска ли същият член съответната държава членка да не намали помощта, предназначена за компенсиране на земеделските стопани за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие, когато бенефициерът на помощта докаже, че видът на стопанството му (в случая постоянни и временни ливади, както и тревните площи, предназначени за изхранване на добитък, а не за култури) не може да бъде застрахован в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия) срещу статистически най-често срещаните климатични рискове поне до 50 % от средното годишно производство или от свързаните с производството на неговото стопанство доходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 85в, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която по съображения за закрила на общественото здраве забранява продажбата от разстояние на потребителите от онлайн аптеки, използващи услугите на информационното общество, на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, с изключение на една подкатегория от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер e включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за „собственост“ на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост), изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер е включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за подлежащи на „контрол“ от страна на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост) изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС и член 9, параграф 7 от Регламент 2017/625 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на всеки оператор, получател на хранителни добавки от друга държава членка, задължението да уведоми предварително за пристигането на тези добавки в местоназначението им и да предостави информация, необходима за анализа на риска, който те могат да представляват, и за планирането на официалния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неправилно определяне на целта на риска данък и съответно неправилно прилагане на критерия за селективност по член 107 ДФЕС
Неправилна преценка относно липсата на сериозни затруднения, които да задължат Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108 ДФЕС
Неправилна преценка относно определянето на референтната система и наличието на дерогация от нея при анализа на селективността
Нарушение на задължението за мотивиране чрез непълно или неправилно разглеждане на доводите, изложени от жалбоподателя пред Общия съд
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 16, параграф 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните национални органи и националните юрисдикции да оставят без приложение национални разпоредби, които позволяват спиране на изпълнително производство за събиране на публични вземания, насочено към възстановяване на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, когато бенефициерът на помощта предостави обезпечение като банкова гаранция, поръчителство, застрахователна полица, запор/възбрана, договорна ипотека или друго средство, което може да обезпечи вземанията на взискателя, и дори по искане на този бенефициер, да бъде освободен от задължението за предоставяне на такава гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Нарушено ли е правото на защита на оправданите правни очаквания, принципа на пропорционалност, принципа на равно третиране, забраната за злоупотреба с право и правото на собственост чрез действията на ЕЦБ във връзка с надзорната ѝ дейност спрямо Banca Carige?
Допуснала ли е ЕЦБ нарушение на член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от италианския банков закон при приемането на мярката за ранна интервенция?
Спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност при налагането на мерки на Banca Carige в сравнение с други банки в сходно положение?
Допуснала ли е ЕЦБ нарушение на правото на собственост на акционерите чрез одобряване на увеличение на капитала в нарушение на правото на предимство?
Съществува ли конфликт на интереси при назначаването на временни администратори на Banca Carige от страна на ЕЦБ?
Достатъчно мотивирани ли са решенията на Общия съд по отношение на всички повдигнати от жалбоподателите доводи и спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
4) Следва ли чл. 2, параграф първи, буква а) и буква б), чл. 4, параграф 1 и параграф 4 във връзка със съображение 8 и съображение 17 от Директива [2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че задържаните обвиняеми и подсъдими лица, независимо от това дали разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, са приравнени на заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с такива средства и на които се предоставя правна помощ, тъй като интересът на правосъдието изисква това?
5) При положителен отговор на въпрос 4, съответства ли тогава на съображение 8 от Директива [2016/1919] национална разпоредба, според която, когато правната помощ е предоставена по силата на закон, който задължително предвижда адвокатска защита, какъвто е случаят, когато обвиняемият или подсъдимият е задържан, той дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ, без да се проверява дали е разполагал с достатъчно средства, за да плати за помощ от адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.