всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Румъния

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Румъния

Дело C-909/19: Unitatea Administrativ Teritorială D., Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

Трябва ли член 2, точка 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник или служител преминава наложено му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън работното му място, в седалището на доставчика на услугите по обучение, и през което не изпълнява служебните си задължения — е „работно време“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 31, параграф 2 от [Хартата] и член 2, точка 2 и членове 3, 5 и 6 от Директива [2003/88] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като необходимо професионално обучение на работник или служител, без при това да задължава работодателя му при определяне на времето за провеждане на това обучение да спазва правото му на почивка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/20: Wilo Salmson France, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Що се отнася до тълкуването на член 167 във връзка с член 178 от Директива[та за ДДС], съществува ли разлика между момента на възникването и момента на упражняването на правото на приспадане с оглед на начина на функциониране на системата на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали правото на приспадане на ДДС може да се упражни при липсата на (валидна) данъчна фактура, издадена за направените покупки на стоки.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби във връзка с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9/ЕО: коя е процесуалната разпоредба, от гледна точка на която трябва да се преценява редовността на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали е възможно да бъде подадено искане за възстановяване на ДДС, станал изискуем преди „референтния период“, но фактуриран през референтния период.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9 във връзка с членове 167 и 178 от Директива[та за ДДС]: какви са последиците от отмяната и издаването на нови фактури за покупките на стоки преди „референтния период“ върху упражняването на правото на възстановяване на ДДС във връзка с тези покупки?
За тази цел е необходимо да се установи дали при отмяна от доставчика на първоначалните фактури, издадени за покупки на стоки, и издаването на нови фактури в по-късен момент, упражняването на правото на бенефициера на възстановяване на ДДС във връзка с покупките трябва да бъде отнесено към датата на новите фактури, при положение че отмяната на първоначалните фактури и издаването на нови фактури не е в контрола на бенефициера, а изключително в дискреционната власт на доставчика.
Може ли националното законодателство да обвърже възстановяването на ДДС, предоставено съгласно Директива 2008/9, с условие за изискуемост, при положение че правилната фактура е издадена в периода на искането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-87/21: NSV и NM, Определение от 14 октомври 2021 г.

Следва ли договорна клауза, която отразява диспозитивна разпоредба на националното право, да попада в приложното поле на Директива 93/13?
Необходимо ли е националният съд първо да провери дали клаузата отразява диспозитивна разпоредба, преди да анализира евентуалната ѝ неравноправност според директивата?
Има ли значение за приложението на изключението по член 1, параграф 2 от Директива 93/13 дали професионалистът е изпълнил задължението си за информираност и прозрачност, ако клаузата отразява диспозитивна разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/19: Casa Naţională de Asigurări de Sănătate и Casa de Asigurări de Sănătate Constanţa, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Може ли да се приравни на спешен случай по смисъла на точка 45 от решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581), или на случай на обективна невъзможност да се поиска разрешението по член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004, обосноваващ възстановяването в пълен размер на разходите за предоставено подходящо медицинско лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваването на осигуреното лице, фактът, че терапията, за която лицето е дало съгласието си, е предписана само от лекар от държава членка, различна от тази по местопребиваване му, като се има предвид, че диагнозата и самият факт, че е необходимо спешно да се проведе лечение, са били потвърдени от лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, който обаче е посочил друга терапия, в сравнение с която терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани от него като уместни, е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, когато лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване определя диагнозата и терапията, но по мотиви, които могат да се квалифицират като уместни, осигуреното лице не я приема, отива в друга държава членка, за да поиска второ медицинско становище, и последното е за провеждане на друга терапия, която е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност — терапия, която осигуреното лице приема и която отговаря на изискванията по член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, длъжно ли е осигуреното лице и в този случай да поиска разрешението по член 20, параграф 1 от посочения регламент, за да му бъдат възстановени разходите за тази терапия?
Допускат ли член 56 ДФЕС и член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 национална правна уредба, която, от една страна, обуславя издаването от компетентната институция на разрешение за получаване на подходящо лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваване, от съставянето на медицински доклад само от лекар, който осъществява дейността си в рамките на здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, след одобрение от главния лекар на компетентната институция в тази държава, дори ако терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани като уместни, като се има предвид, че има предимството да не причинява инвалидност, е предписана само от лекар от друга държава членка като второ медицинско становище, и от друга страна, не гарантира извършването в достъпна и предвидима процедура в рамките на здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване на ефективен анализ от медицинска гледна точка на възможността да се приложи лечението съгласно второто медицинско становище, изразено в друга държава членка?
При утвърдителен отговор на първия и третия въпрос, имат ли право осигуреното лице или съответно неговите наследници, при условие че са изпълнени двете изисквания по член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, на това компетентната институция на държавата по местопребиваване на осигуреното лице да им възстанови всички разходи за терапията, проведена в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/20: Fondul Proprietatea, Заключение от 9 септември 2021 г.

Член 15, параграф 4 от Директива [2009/72]: съответства ли на разпоредбите на член 15, параграф 4 от [тази директива] предоставянето от румънската държава на правото на гарантиран достъп до електроенергийната мрежа на две дружества, чийто капитал е мажоритарна собственост на държавата, което осигурява непрекъснатото функциониране на последните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/20: Avio Lucos, Заключение от 2 септември 2021 г.

1) Допуска ли Регламент [№ 1307/2013] национална правна уредба, която предвижда, че минималната дейност, която трябва да се извършва в земеделските площи, които се поддържат по обичайния начин в състояние, подходящо за паша, се състои в паша на отглеждани от земеделския стопанин животни?
2) Ако посоченото право Съюза допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос, могат ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви а) и в) и на член 9, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че за „активен земеделски стопанин“ може да се счита юридическо лице, което е сключило договор за аренда при условия като тези в главното производство, и което държи животни въз основа на договори за заем за послужване, сключени с физически лица, с които договори заемодателите предоставят безвъзмездно на заемателите животни, които притежават като собственици, за да ги използват за паша в пасищните площи, предоставени на разположение на заемателите за определени периоди от време?
3) Трябва ли разпоредбите на член 60 от Регламент [№ 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че за „изкуствено създадени условия“ се счита и наличието на договор за аренда и на договори за заем за послужване като тези в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/20: Avio Lucos, Заключение от 2 септември 2021 г.

1) Допуска ли правото [на Съюза], приложимо към финансовото подпомагане за стопанската 2014 г. — по-специално регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 — установяването чрез националното законодателство на задължение за представяне на доказателство за правото на ползване на земеделска площ с цел получаване на финансово подпомагане по схемите за площ?
2) В случай че изложеното по-горе право [на Съюза] допуска посочената в първия въпрос национална правна уредба, допуска ли правото [на Съюза] (включително принципът на пропорционалност) в конкретния случай, когато правото на стопанисване на земеделската площ се доказва от бенефициера с представянето на договор за аренда на пасище (договор, по силата на който заявителят е придобил правото да стопанисва пасището на свой риск и в своя полза, срещу заплащане на аренда), национална правна уредба, която предвижда като условие за валидно сключване на такъв договор за аренда бъдещият арендатор да е само животновъд или собственик на животни?
3) Попада ли в определението за селскостопанска дейност по член 2 от Регламент [№ 73/2009] дейността на бенефициер по схема за плащане на площ, който сключва договор за аренда на пасище с цел придобиване на правото на стопанисване на тази площ и получаване на права на плащане през стопанската 2014 г., а впоследствие сключва договор за сътрудничество с животновъди, с който им позволява безвъзмездно да извършват паша на животните си на тази земя, като си запазва правото на ползване върху нея, но се задължава да не възпрепятства пашата и да извършва дейности по почистването ѝ?
4) Допуска ли правото на Съюза тълкуване на национална правна уредба като член 431, параграф 2 от [Гражданскопроцесуалния кодекс] — отнасящ се до силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение — в смисъл, че влязло в сила съдебно решение, с което се установява недопустимостта на заявление за плащане поради неспазване на националното право относно изискването за законосъобразност на документа за стопанисване/ползване на земята, за която е поискана схемата за площи през стопанската 2014 г. (в рамките на спор, в който се иска отмяна на решението за прилагане на многогодишни санкции), което тълкуване не позволява анализ на съответствието на това национално изискване с правото [на Съюза], приложимо за стопанската 2014 г. в рамките на нов спор, в който се разглежда законосъобразността на акта за възстановяване на недължимо платените на заявителя суми за същата земеделска 2014 г., акт, основан на същата фактическа обстановка и на същата национална правна уредба, които са били предмет на анализ в рамките на предходното окончателно съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-728/20: XX и др., membres de l’Uniunea Revoluţionarilor din România/Румъния и др., Определение от 30 юли 2021 г.

Попада ли в компетентността на Съда на Европейския съюз разглеждането на искове за обезщетение и признаване на статут, когато те се основават на национално право, а не на правото на Съюза?
Допустимо ли е физически и юридически лица да предявят иск срещу институции на Европейския съюз за бездействие по отношение на актове, които не ги засягат пряко като потенциални адресати?
Прилага ли се Хартата на основните права на Европейския съюз в случаи, при които националната правна уредба не представлява прилагане на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-725/19: Impuls Leasing România, Заключение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли с оглед на принципа на ефективност Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като действащата румънска правна уредба на условията за допустимост на възражението срещу принудителното изпълнение — член 713, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс, изменен със Закон № 310/2018 — което не предвижда възможност при направено възражение срещу принудителното изпълнение да се прецени, по искане на потребителя или служебно от съда, дали са неравноправни клаузите на договор за лизинг, който представлява изпълнително основание, тъй като по отношение на договорите, сключени между „потребител“ и „продавач или доставчик“ („търговец“), е възможно да се извърши преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на тази директива по общия исков ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1121314151635 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form