всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Полша

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Полша

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че при липса на предоставена от кредитора информация, позволяваща на националната юрисдикция да провери дали комисиона, събрана при сключването на договор за ипотечен кредит, спада към категорията разходи, които не зависят от срока на договора, националната юрисдикция трябва да приеме, че такава комисиона е обхваната от посоченото в тази разпоредба право на намаляване на общите разходи по кредита?
Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че от тази разпоредба не произтича никакъв конкретен метод за изчисляване, позволяващ да се определи размерът на намаляването на общите разходи по кредита, посочено в същата разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1. Трябва ли с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС да се счита, че предоставянето от държава членка на данъчно облекчение за всички икономически оператори — като предвиденото в член 7, параграф 1, точка 1, буква а) от [Закона за местните данъци и такси] — изразяващо се в освобождаване от данък върху недвижимите имоти на поземлените имоти, сградите и съоръженията, които са част от железопътната инфраструктура по смисъла на правната уредба в областта на железопътния транспорт, която е предоставена на железопътните превозвачи, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е икономически оператор, който се е възползвал от освобождаване от данък въз основа на посочената национална разпоредба, въведена без да е спазена изискваната процедура — предвидена в член 108, параграф 3 [ДФЕС] във връзка с член 2 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз — да плати невнесения данък ведно с лихвите?.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Допустимо ли е Общият съд да откаже назначаването на съдебна експертиза по въпроси на токсикологията, почвената наука, балистиката, материалознанието, производството и използването на огнестрелни оръжия и лова, когато жалбоподателите твърдят, че съществуват научни и икономически съмнения относно основателността на оспорвания регламент?
Изопачил ли е Общият съд фактическите обстоятелства и представените от жалбоподателите документи, като е приел, че няма достатъчно основания да се съмнява в заключенията на Комисията и ECHA относно рисковете от използването на оловна сачма в зони с влажни местообитания?
Нарушил ли е Общият съд разпоредби на първичното право на Европейския съюз, включително принципите на правовата държава, презумпцията за невиновност и свободното движение на лица, като е потвърдил валидността на оспорвания регламент и неговите дефиниции и презумпции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Нарушена ли е гарантираната от ДФЕС лоялна конкуренция чрез предпочитане на доказателствата на SmarTT и игнориране на доказателствата на жалбоподателя?
Спазени ли са дефинициите за „продукт“ и „част от продукт“ по член 3, букви а) и в) от Регламент № 6/2002 при квалификацията на обекта на оспорвания промишлен дизайн?
Оценена ли е правилно „нормалната употреба“ и видимостта на продукта по член 4, параграф 2 и 3 от Регламент № 6/2002?
Анализирана ли е правилно новостта на оспорвания промишлен дизайн по член 5, параграф 1 от Регламент № 6/2002?
Доказана ли е достатъчно публичната разгласа на по-ранния промишлен дизайн по член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002?
Определен ли е правилно „осведоменият потребител“ и извършена ли е надлежна оценка на индивидуалния характер по член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002?
Спазени ли са процесуалните изисквания за мотивиране, събиране на доказателства и прилагане на общите принципи по членове 62, 65 и 68 от Регламент № 6/2002?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Нарушено ли е изискването по член 9 от Регламент № 1/2003, като Комисията е приела ангажименти, които не отговарят адекватно на всички опасения за конкуренцията, изложени в изложението на възраженията?
Следва ли Комисията и Общият съд да прилагат принципа на енергийна солидарност по член 194 ДФЕС при оценката на ангажиментите по конкуренция в енергийния сектор?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „явна грешка в преценката“ при съдебния контрол върху оценката на Комисията относно адекватността на ангажиментите?
Допуснати ли са процесуални нарушения при тълкуването и прилагането на член 9, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно възможността за образуване на производство отново при промяна на обстоятелствата или неизпълнение на ангажиментите?
Допустимо ли е Общият съд да ограничи предмета на спора по отношение на ангажиментите, засягащи българската газопреносна система, и спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно анализа на ангажиментите за пунктовете на доставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Компетентна ли е ACER да се отклонява от предложението на операторите на преносни системи относно обхвата на методиката за регионално координиране на експлоатационната сигурност (ROSC) и да разширява този обхват?
Съвместима ли е спорната методика за сигурност (ROSC) с изискванията на член 35, параграф 5 от Регламент 2019/943 и член 40 от Директива 2019/944, по-специално по отношение на определянето на мрежови елементи и коригиращи действия с трансгранично значение?
Нарушени ли са разпоредбите, гарантиращи възможността операторите на преносни системи да използват модела на централно диспечиране за управление на вътрешните претоварвания и изпълнение на задачи по балансиране?
Определя ли спорната методика за сигурност (ROSC) справедливи правила за трансграничния обмен на електроенергия и въвежда ли подходящи стимули за управление на претоварванията и за ефективни инвестиции в свързани с оборудването коригиращи действия?
Възпрепятства ли спорната методика за сигурност (ROSC) спазването на границите, осигуряващи експлоатационна сигурност, и по-специално граничните стойности на напрежението, на местно и регионално равнище?
Мотивирано ли е в достатъчна степен обжалваното решение на апелативния съвет на ACER съгласно изискванията на член 296 ДФЕС и член 28, параграф 4 от Регламент 2019/942?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директива 2006/112], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от [този синдик] банкова сметка?
Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение [за изпълнение] 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Регламент 2015/848], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Произтича ли от неизпълнението на задължението за непрекъснато процесуално представителство от адвокат основание Общият съд да констатира липса на основание за произнасяне по същество по смисъла на член 131, параграф 2 от Процедурния правилник?
Може ли липсата на нов процесуален представител по време на производството да се приравни на оттегляне на жалбата или на недопустимост на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли разпоредбите от член 9, параграф 1 във връзка с член 14, параграф 2, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че допускат земеделски производител, който е данъчнозадължено лице по ДДС по общите правила и прехвърля правото на собственост върху поземлен имот в полза на Skarb Państwa (Държавна хазна), посредством отчуждаване срещу заплащане на компенсация във връзка с промяна на предназначението на имота за неземеделски цели, да бъде считан за данъчнозадължено лице, което дължи ДДС за тази доставка само поради това, че имотът е бил използван за целите на земеделска дейност, подлежаща на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

Трябва ли разпоредбите от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), и по-специално член 29, параграф 1 от посочената директива във връзка с членове 18, 49 и 63 от ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националното право да се въвеждат формални изисквания като разглежданите в главното производство, за да се ползват предприятията за колективно инвестиране със седалище в държава — членка на Европейския съюз, различна от Република Полша, или в друга държава от Европейското икономическо пространство от освобождаване от данък върху доходите, а именно изискването те да бъдат управлявани от външни субекти, които извършват дейността си въз основа на разрешение от компетентните органи за надзор върху финансовия пазар на държавата, в която се намира седалището на тези субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1789101171 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form