всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Нидерландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия

Дело C-20/91: De Jong/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 27 февруари 1992 г.

1) Следва ли член 5, параграф 6 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице (строителен предприемач), което придобива земя единствено за лично ползване и впоследствие изгражда на тази земя в хода на своята стопанска дейност сграда (жилище), а накрая използва сградата заедно със земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя за лично ползване, е приложило стоки, които са част от неговите стопански активи, за лично ползване по смисъла на директивата не само по отношение на сградата, но и по отношение на сградата заедно със земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя?
2) Следва ли условието, предвидено в член 5, параграф 6 от Шестата директива, относно приравняването на използването на стоки, които са част от стопанските активи, за лично ползване на доставка, че данъкът върху добавената стойност върху въпросните стоки или техните съставни части е бил изцяло или частично приспаднат, да се разбира в смисъл, че когато стоки, които са част от стопанските активи, са използвани за лично ползване под формата на недвижим имот, състоящ се от сграда и земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя, ако няма право на приспадане по отношение на земята, няма доставка на стоки нито по отношение на недвижимия имот като цяло, нито по отношение на част от него, т.е. сградата?
3) Ако отговорът на втория въпрос е, че целият недвижим имот представлява доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 6 от Шестата директива, следва ли член 11А, параграф 1, буква б) от директивата да се тълкува в смисъл, че данъчната основа, предвидена в него, трябва да се основава на себестойността на целия недвижим имот, т.е. включително себестойността на земята, или сумата е ограничена до частта от себестойността, по отношение на която данъкът върху добавената стойност е приспадаем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/89: Raulin/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Съдебно решение от 26 февруари 1992 г.

1. Пречи ли естеството на дейността на „oproepkracht“ („работник на повикване“) такова лице да бъде считано за работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?
2. Има ли значение обстоятелството, че дадено лице е упражнявало или е търсило да упражнява икономическа дейност само за кратък период, например в рамките на „oproepcontract“ („договор на повикване“), за отговора на въпроса дали дейностите са с толкова малък мащаб, че могат да се считат за чисто незначителни и второстепенни, така че разпоредбите относно свободното движение на работници да не се прилагат?
3. При преценката дали дадено лице е работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО, трябва ли да се вземат предвид всички дейности, които работникът е упражнявал в рамките на Европейските общности, или само най-скоро упражняваните дейности в приемащата държава членка?
4. Може ли мигриращ работник, който (доброволно или неволно) е напуснал предишната си професия, за да учи с цел придобиване на нови умения за по-нататъшната си кариера, да запази статута си на работник по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, въпреки че няма връзка между предишните му дейности и избраното обучение, и може ли на това основание да претендира за същите социални предимства, каквито са предоставени на работник със същия статут, който е гражданин на приемащата държава?
5. Представлява ли изискването мигриращ студент да притежава разрешение за пребиваване, за да има право на система за помощи за разходите по обучението, при положение че такова изискване не се налага на студентите от приемащата държава, дискриминация, забранена по член 7 от Договора за ЕИО?
6. Произтича ли за гражданин на държава членка, който е приет за професионално обучение в друга държава членка, от съответните разпоредби на правото на Общността право на пребиваване в тази друга държава членка, за да може да премине професионалното обучение там
Ако да, може ли това право на пребиваване да се упражнява независимо от това дали е издадено разрешение за пребиваване от тази друга държава членка
Възможно ли е разрешението за пребиваване, издадено от националните органи на тази друга държава членка, да бъде предоставено при ограничителни условия относно целта и продължителността на престоя и наличието на достатъчно средства за издръжка?
7. Попада ли система за финансиране на обучението (като нидерландската WSF), в която не се прави разлика между помощ за разходите за достъп до курса и помощ за издръжка, изцяло или частично в обхвата на Договора за ЕИО (и по-специално членове 7 и 128 от него)?
Ако попада само частично, означава ли фактът, че системата за финансиране на обучението не прави посоченото разграничение, че гражданин на друга държава членка, който например отива да премине професионално обучение в Нидерландия, трябва да получи цялата сума на помощта за образователната вноска (както например е посочено в член 12, параграф 1, буква в) от нидерландската WSF) или само (пропорционална част от) сумата, на която съответното лице би имало право, ако разпоредбите на WSF относно размера на предоставяната помощ за обучение се прилагат изцяло към него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/90: Weddel/Комисия, Съдебно решение от 18 февруари 1992 г.

Следва ли разрешението за даване на свидетелски показания от длъжностно лице на институция на Европейската общност пред национален съд да се изисква само когато информацията попада в обхвата на служебната тайна?
Може ли Комисията да откаже разрешение на свое длъжностно лице да даде свидетелски показания пред национален съд, когато такъв отказ не е обоснован с интересите на Общността по смисъла на член 19 от Правилника за длъжностните лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/90: Нидерландия и PTT Nederland/Комисия, Съдебно решение от 12 февруари 1992 г.

Допустимо ли е Комисията да приеме решение по член 90, параграф 3 от Договора за ЕИО, с което установява нарушение от страна на държава членка и определя конкретни задължения за нея?
Спазени ли са правата на защита на Кралство Нидерландия и на засегнатите предприятия при приемането на обжалваното решение от Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/91: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 6 февруари 1992 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Нидерландия по член 171 от Договора за ЕИО поради неизпълнение на мерките, необходими за съобразяване с предходно решение на Съда относно транспонирането на Директива 79/409/ЕИО относно опазването на дивите птици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/91: Комисия/Нидерландия, Заключение от 16 януари 1992 г.

Неизпълнение на задълженията по член 171 от Договора за ЕИО чрез неизпълнение на съдебното решение по дело 236/85 относно транспонирането на Директива 79/409/ЕИО относно опазването на дивите птици

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/90: Vreugdenhil/Комисия, Заключение от 16 януари 1992 г.

Неприемливост на иска поради неизчерпване на националните правни средства за защита
Отговорност на Общността за вреди, причинени от акт на Комисията, приет ultra vires

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/90: Muwi Bouwgroep/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 13 декември 1991 г.

Може ли пакет от акции, който представлява 100% дял в друга капиталова компания и е част от активите и пасивите на капиталова компания, да се счита за „част от предприятието“ на компанията, която ги притежава, по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 69/335/ЕИО от 17 юли 1969 г., дори ако активите на дъщерното дружество към момента се състоят единствено от парични средства?
Ако да, следва ли от тази директива, че в този случай дължимата такса върху капитала не може да надвишава 0,5% от 10 000 000 холандски гулдена – тоест 50 000 холандски гулдена – или компанията все пак може да бъде обложена с 84 849,84 холандски гулдена на основание, че правилата, установени в член 35, параграф 4 от Wet op Belastingen van Rechtsverkeer във връзка с член 12, параграф 1 от Uitvoeringsbesluit Belastingen van Rechtsverkeer, като цяло са в съответствие с директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/90: Posthumus/Oosterwoud, Съдебно решение от 6 декември 1991 г.

Следва ли точка 2 от първата алинея на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1546/88 на Комисията, в която се предвижда inter alia, че когато една или няколко части от стопанството се отдават под наем (което трябва да се разбира и като прекратяване на такъв наем), съответното референтно количество се разпределя пропорционално на площта, използвана за производство на мляко, да се тълкува в смисъл, че ако държавата членка не е приела други обективни критерии, нито е предприела мерки по член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 857/84, земеделският стопанин, който продължава да обработва стопанството си, но губи ползването на някои парцели в резултат на прекратяване на наема, трябва, евентуално срещу възнаграждение, да прехвърли част от референтното количество в същата пропорция, в която площта, която трябва да бъде прехвърлена, се отнася към общата площ на стопанството, без да се вземат предвид стопанските сгради (краварници), които той притежава или наема от трето лице?
Следва ли обективните критерии, които трябва да бъдат определени от държавите членки, да се разбират като включващи критерии, основани на проверими фактически обстоятелства, като съществуването на сгради, земя, труд, машини или подобни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/90: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 28 ноември 1991 г.

Допустимо ли е държава членка да отказва изплащане на семейни обезщетения (детски надбавки) на лица, които са взели предсрочно пенсиониране и пребивават извън националната територия, въпреки че са подчинени на националното законодателство съгласно членове 73 и 75 от Регламент № 1408/71?
Съвместимо ли е изискването за местоживеене, предвидено в националното законодателство, с правото на Съюза, когато се прилага спрямо лица, попадащи в обхвата на Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form