Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-54/90: Weddel/Комисия, Заключение от 28 ноември 1991 г.
Неправилно прилагане на член 19 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, доколкото отказът на Комисията да даде разрешение на свой служител да даде свидетелски показания не е обоснован с оглед на интересите на Общността, както се изисква от тази разпоредба.
Недостатъчна мотивировка на оспореното решение на Комисията, тъй като в него не са изложени съображения, свързани с интересите на Общността, които да оправдават отказа за даване на разрешение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/90: Muwi Bouwgroep/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 24 октомври 1991 г.
1. Where the assets and liabilities of a capital company include a parcel of shares which constitutes a 100% share in another capital company, may that parcel of shares be regarded as a "part of the business" of the company which holds them within the meaning of Article 7(1)(b) of Directive 69/335/EEC of 17 July 1969, even if the assets of the subsidiary consist at the time solely of liquid assets?
2. If so, does it follow from the directive that in this case capital duty may not exceed 0.5% of HFL 10 000 000 - that is, HFL 50 000 - or may the company nevertheless be charged HFL 84 849.84 on the ground that the rules laid down in Article 35(4) of the Wet op Belastingen van Rechtsverkeer (Law on the Taxation of Legal Transactions) in conjunction with Article 12(1) of the Uitvoeringsbesluit Belastingen van Rechtsverkeer (Implementing Order (Taxation of Legal Transactions)) are, taken as a whole, in conformity with the directive?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/90: Нидерландия и PTT Nederland/Комисия, Заключение от 16 октомври 1991 г.
Злоупотреба с предоставените на Комисията правомощия по член 90, параграф 3 от Договора
Нарушение на правата на защита
Недостатъчност на мотивите на обжалваното решение
Неправилно прилагане на член 90 във връзка с член 86 от Договора поради липса на поведение на предприятието
Липса на злоупотреба с господстващо положение
Неприложимост на дерогацията по член 90, параграф 2 от Договора
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/90: Van Dalfsen и др./Van Loon и др., Съдебно решение от 4 октомври 1991 г.
1. Могат ли решенията на „съда, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, относно това дали да се използват, или дали да се използват по определен начин, правомощията, предоставени му с член 38 от Брюкселската конвенция, да се считат за „решението по жалбата“, срещу което може да бъде подадена касационна жалба в Нидерландия по втората алинея на член 37 от Брюкселската конвенция?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали решенията, основани на член 38 от Брюкселската конвенция, за които се отнася този въпрос, са изложени в (окончателното) решение по жалбата?
3. Може ли „съдът, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, да използва предоставените му с първата алинея на член 38 от Брюкселската конвенция правомощия:
(a) когато страната, подаваща жалбата, не излага основания за искането си за спиране на производството или за обвързване на изпълнението с предоставяне на обезпечение, различни от основанията, които чуждестранният съд е могъл да вземе предвид при решението си;
(b) само когато искането е основано частично или изключително на доводи, които не са били изложени в производството пред чуждестранния съд; или
(c) само когато искането е основано частично или изключително на доводи, които не е било възможно да бъдат изложени в производството пред чуждестранния съд, тъй като страната, подаваща жалбата, по това време не е знаела за фактите, на които се основават тези доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/89: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.
Съвместимо ли е с член 59 от Договора задължението националните радио- и телевизионни оператори да използват изключително или частично услугите на национално предприятие за производство на програми?
Допустимо ли е налагането на условия относно структурата на чуждестранните радио- и телевизионни оператори и съдържанието на рекламата в предавания, излъчвани от други държави членки, като условие за тяхното препредаване на територията на Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/89: Stichting Collectieve Antennevoorziening Gouda/Commissariaat voor de Media, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.
Следва ли член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че съществува неправомерно ограничение на свободата за предоставяне на услуги, като например разпространението чрез кабелни мрежи от оператори на кабелни радио- и телевизионни организации на програми (с или без реклами), доставяни на управителите от чужбина чрез кабел, по въздуха или чрез сателит, когато такова разпространение на програми е подчинено на национални правила на ограничения като тези, съдържащи се във второто изречение на член 66, параграф 1, буква б) от Mediawet, които се прилагат по същия начин към подобни програми, излъчвани в рамките на съответната държава членка?
Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги се прилагат към горепосочените национални правила, трябва ли тези правила не само да съответстват на забраната за дискриминация, но и да бъдат оправдани по съображения, свързани с обществения интерес, и пропорционални на целта, която трябва да бъде постигната?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, могат ли цели, свързани с културна политика, насочена към поддържане на плуралистична и некомерсиална система за радио- и телевизионно излъчване и/или към опазване на многообразието на мненията в радио- и телевизионното излъчване и пресата, да представляват такова оправдание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/90: Van Dalfsen и др./Van Loon и др., Заключение от 11 юли 1991 г.
1. Могат ли решенията на „съда, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, относно това дали да се използват, или дали да се използват по определен начин, правомощията, предоставени му с член 38 от Брюкселската конвенция, да се считат за „решението по жалбата“, срещу което може да бъде подадена касационна жалба в Нидерландия съгласно втората алинея на член 37 от Брюкселската конвенция?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали решенията, основани на член 38 от Брюкселската конвенция, за които се отнася този въпрос, са изложени в (окончателното) решение, с което се произнася по жалбата?
3. Може ли „съдът, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, да използва предоставените му с първата алинея на член 38 от Брюкселската конвенция правомощия:
(а) когато страната, подаваща жалбата, не излага основания за искането си за спиране на производството или за обвързване на изпълнението с предоставяне на обезпечение, различни от основанията, които чуждестранният съд е могъл да вземе предвид при решението си;
(б) само когато съответното искане се основава частично или изключително на доводи, които не са били изложени в производството пред чуждестранния съд; или
(в) само когато искането се основава частично или изключително на доводи, които не е било възможно да бъдат изложени в производството пред чуждестранния съд, тъй като страната, подаваща жалбата, по това време не е знаела за фактите, на които се основават тези доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/90: Bernini/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Заключение от 11 юли 1991 г.
1. Трябва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето в една държава-членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на обучение, при последващо започване на обучение в държавата-членка, на която е гражданин, да се счита за работник-мигрант по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира така, че работник-мигрант, в случай като настоящия, при който има (някаква) доказуема връзка по съдържание между естеството на (действително и ефективно) извършената по-рано работа и последващото обучение, запазва статута на работник-мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започне обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а значително по-късно?
3. Какви критерии следва да се прилагат, за да се определи дали дете на гражданин на държава-членка, който работи или е работил на територията на друга държава-членка, „пребивава“ в тази друга държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
В тази връзка възможно ли е дете, което е пребивавало извън тази друга държава-членка в продължение на няколко години с цел обучение, въпреки това да се счита за пребиваващо там?
4. Изисква ли правото на Общността държава-членка (като Нидерландия), която при определени условия предоставя на децата на своите национални работници възможност във финансово отношение да следват определено обучение в друга държава-членка, без да налага изискване за пребиваване в държавата на произход (Нидерландия), да предостави тази възможност при същите условия и на децата на работници от Общността, работещи в тази държава-членка, дори ако, поне след започване на обучението, вече не може да се твърди, че тези деца „пребивават“ в тази държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
Следва ли тогава изискването за пребиваване в приемащата държава-членка, наложено на детето на работник от Общността в това отношение, да не се прилага за целите на член 12, тъй като в противен случай такова прилагане би било в противоречие с член 48 от Договора за ЕИО?
5. Може ли предоставянето на финансова помощ за обучение (като тази, установена с нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато съответният работник в противен случай сам би трябвало изцяло или частично да поеме разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?
Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните правила на държавата-членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото дете, а не на работещия родител
Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която предоставянето на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник
Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата-членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата-членка (като нидерландското законодателство) не налага изискване за пребиваване в държавата-членка на децата на собствените си национални работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.