Дело C-3/90: Bernini/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Заключение от 11 юли 1991 г.

1. Трябва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето в една държава-членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на обучение, при последващо започване на обучение в държавата-членка, на която е гражданин, да се счита за работник-мигрант по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира така, че работник-мигрант, в случай като настоящия, при който има (някаква) доказуема връзка по съдържание между естеството на (действително и ефективно) извършената по-рано работа и последващото обучение, запазва статута на работник-мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започне обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а значително по-късно?
3. Какви критерии следва да се прилагат, за да се определи дали дете на гражданин на държава-членка, който работи или е работил на територията на друга държава-членка, „пребивава“ в тази друга държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68

В тази връзка възможно ли е дете, което е пребивавало извън тази друга държава-членка в продължение на няколко години с цел обучение, въпреки това да се счита за пребиваващо там?
4. Изисква ли правото на Общността държава-членка (като Нидерландия), която при определени условия предоставя на децата на своите национални работници възможност във финансово отношение да следват определено обучение в друга държава-членка, без да налага изискване за пребиваване в държавата на произход (Нидерландия), да предостави тази възможност при същите условия и на децата на работници от Общността, работещи в тази държава-членка, дори ако, поне след започване на обучението, вече не може да се твърди, че тези деца „пребивават“ в тази държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68

Следва ли тогава изискването за пребиваване в приемащата държава-членка, наложено на детето на работник от Общността в това отношение, да не се прилага за целите на член 12, тъй като в противен случай такова прилагане би било в противоречие с член 48 от Договора за ЕИО?
5. Може ли предоставянето на финансова помощ за обучение (като тази, установена с нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато съответният работник в противен случай сам би трябвало изцяло или частично да поеме разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?
Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните правила на държавата-членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото дете, а не на работещия родител

Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която предоставянето на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник

Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата-членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата-членка (като нидерландското законодателство) не налага изискване за пребиваване в държавата-членка на децата на собствените си национални работници?