Дело C-357/89: Raulin/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Съдебно решение от 26 февруари 1992 г.

1. Пречи ли естеството на дейността на „oproepkracht“ („работник на повикване“) такова лице да бъде считано за работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?

2. Има ли значение обстоятелството, че дадено лице е упражнявало или е търсило да упражнява икономическа дейност само за кратък период, например в рамките на „oproepcontract“ („договор на повикване“), за отговора на въпроса дали дейностите са с толкова малък мащаб, че могат да се считат за чисто незначителни и второстепенни, така че разпоредбите относно свободното движение на работници да не се прилагат?

3. При преценката дали дадено лице е работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО, трябва ли да се вземат предвид всички дейности, които работникът е упражнявал в рамките на Европейските общности, или само най-скоро упражняваните дейности в приемащата държава членка?

4. Може ли мигриращ работник, който (доброволно или неволно) е напуснал предишната си професия, за да учи с цел придобиване на нови умения за по-нататъшната си кариера, да запази статута си на работник по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, въпреки че няма връзка между предишните му дейности и избраното обучение, и може ли на това основание да претендира за същите социални предимства, каквито са предоставени на работник със същия статут, който е гражданин на приемащата държава?

5. Представлява ли изискването мигриращ студент да притежава разрешение за пребиваване, за да има право на система за помощи за разходите по обучението, при положение че такова изискване не се налага на студентите от приемащата държава, дискриминация, забранена по член 7 от Договора за ЕИО?

6. Произтича ли за гражданин на държава членка, който е приет за професионално обучение в друга държава членка, от съответните разпоредби на правото на Общността право на пребиваване в тази друга държава членка, за да може да премине професионалното обучение там

Ако да, може ли това право на пребиваване да се упражнява независимо от това дали е издадено разрешение за пребиваване от тази друга държава членка

Възможно ли е разрешението за пребиваване, издадено от националните органи на тази друга държава членка, да бъде предоставено при ограничителни условия относно целта и продължителността на престоя и наличието на достатъчно средства за издръжка?

7. Попада ли система за финансиране на обучението (като нидерландската WSF), в която не се прави разлика между помощ за разходите за достъп до курса и помощ за издръжка, изцяло или частично в обхвата на Договора за ЕИО (и по-специално членове 7 и 128 от него)?

Ако попада само частично, означава ли фактът, че системата за финансиране на обучението не прави посоченото разграничение, че гражданин на друга държава членка, който например отива да премине професионално обучение в Нидерландия, трябва да получи цялата сума на помощта за образователната вноска (както например е посочено в член 12, параграф 1, буква в) от нидерландската WSF) или само (пропорционална част от) сумата, на която съответното лице би имало право, ако разпоредбите на WSF относно размера на предоставяната помощ за обучение се прилагат изцяло към него?