Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-159/12: Venturini, Заключение от 5 септември 2013 г.
Допускат ли посочените в член 49 и сл. ДФЕС принципи на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията национално законодателство, което не разрешава на правоспособен и вписан в съответното професионално сдружение фармацевт, който не притежава включена в „pianta organica“ [териториалната мрежа] аптека, да предлага за продажба на дребно в притежаваната от него дрогерия лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „ricetta bianca“, т.е. които не се заплащат от [националната служба по здравеопазване], а изцяло от гражданина, и което съответно установява в този сектор забрана за продажбата на определени категории лекарствени продукти и ограничение на броя на търговските обекти, които могат да бъдат установени на националната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/12: Idromacchine и др./Комисия, Определение от 3 септември 2013 г.
Правилно ли е приложен критерият за допустимост и обхват на искане за констатация на погрешност на факти и за реабилитация в рамките на иск за извъндоговорна отговорност на Съюза?
Съответстват ли изискванията за доказване и мотивиране на присъждане или отказ на обезщетение за материални и нематериални вреди на стандартите на правото на Съюза?
Допустимо ли е да се присъжда обезщетение или отказва обезщетение на управители/съдружници на дружество само въз основа на принадлежността им към дружеството, без индивидуализирано доказване на вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/12: Sky Italia, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Трябва ли член 4 от Директива [2010/13], общият принцип на равенство и нормите на [Договора за функционирането на ЕС] в областта на свободното движение на услуги, правото на установяване и свободното движение на капитали да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в член 38, параграф 5 от Законодателен декрет № 177/2005, която установява по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на реклами за операторите на платена телевизия, отколкото за операторите на свободно приемана телевизия?
Член 11 от [Хартата], тълкуван във връзка с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно принципът на плурализъм на информацията, допуска ли правна уредба като съдържащата се в член 38, параграф 5 от Законодателен декрет № 177/2005, която установява по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на реклами от операторите на платена телевизия, отколкото за операторите на свободно приемана телевизия, с което се нарушава конкуренцията и се благоприятства създаването или засилването на господстващо положение на пазара на телевизионната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/12: Vodafone Omnitel и др., Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли общностните секторни разпоредби, в случая разпоредбите на Директивата за разрешение, да се тълкуват в смисъл, че не допускат посочената в настоящото определение национална правна уредба, и по-конкретно Закон № 266/2005, имайки предвид по-специално начина, по който той се прилага на подзаконово равнище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/12: Martini, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Трябва ли член 35 от [Регламент № 1291/2000] да се тълкува в смисъл, че предвидената в него санкция, състояща се в задържане изцяло на гаранцията, внесена от общностните икономически оператори, получили вносна/износна лицензия за продукт, който се урежда от общата организация на пазара на зърнените култури, има за основна цел да предотврати неспазването от страна на посочените оператори на главно задължение (като действителния внос или износ на посочените в съответната лицензия зърнени култури), което те самите са длъжни да изпълнят по отношение на операцията, за която са получили лицензия и внесли гаранция?
Трябва ли разпоредбите на член 35, параграф 4 от Регламент № 1291/2000 в частта им, в която се предвиждат редът и условията за освобождаване на внесената гаранция във връзка с предоставянето на вносна лицензия, да се тълкуват в смисъл, че в случай на неспазване на вторично задължение, състоящо се по-специално в забавено представяне на доказателства за надлежно осъществен внос (и съответно в забавено подаване на молба за освобождаване на внесената гаранция), размерът на санкцията, която следва да се наложи, трябва да се определи независимо от размера на конкретната гаранция, която трябва да се задържи изцяло, ако не бъде изпълнено главно задължение във връзка със самата вносна операция, като по-специално трябва да се определи във връзка с обичайния размер на гаранцията, която следва да се приложи в общия случай на внос на продукти от този род, извършен през референтния период?
Трябва ли член 35, параграф 4, буква в) от [Регламент № 1291/2000] в частта му, в която се предвижда „когато за даден продукт има лицензии или сертификати с различни размери на гаранция[та], за изчисляване на сумата, която трябва да се задържи, се използва най-ниският размер, приложим за внос или износ“, да се тълкува в смисъл, че ако общностен икономически оператор надлежно е внесъл зърнени култури, при неспазване на срока, предвиден за представяне на доказателствата за извършения внос в Европейската общност, трябва да се наложи санкция, чийто размер следва да се изчисли въз основа на най-ниския размер на вносната гаранция, който е в сила за периода, през който е извършен вносът, независимо от специалните митнически условия (както поддържа Martini) или само при наличие на специалните митнически условия (както поддържа италианската държава)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/09: Комисия/Италия, Определение от 11 юли 2013 г.
Допустимо ли е искане за тълкуване на съдебно решение, когато с него се цели да се постави под въпрос последиците от стриктния прочит на диспозитива, без да съществува съмнение относно смисъла или обхвата на самото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/12: Fastweb, Съдебно решение от 4 юли 2013 г.
Допускат ли посочените в Директива 89/665 принципи на равенство на страните, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията при обществените поръчки позитивно право като италианското, съдържащо се в Решение № 4 от 2011 г. на Пленума на Consiglio di Stato, според което разглеждането на насрещна жалба за оспорване на активната легитимация на жалбоподателя в главното производство посредством оспорване на допускането му до процедурата по възлагане трябва задължително да предхожда разглеждането на главната жалба и има преюдициално значение за разглеждането на главната жалба, дори когато жалбоподателят в главното производство има материален интерес от възобновяването на цялата процедура по подбор, и независимо от броя конкуренти, взели участие в нея, особено когато участвалите в процедурата по възлагането конкуренти са само двама (а именно жалбоподателят в главното производство и лицето, на което е възложена поръчката и което е подало насрещна жалба), всеки от които цели изключване на другия поради неспазване в съответните подадени оферти на минимални изисквания за съответствие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/12: Gardella, Съдебно решение от 4 юли 2013 г.
Трябва ли членове 20 ДФЕС, 45 ДФЕС, 48 ДФЕС и 145—147 ДФЕС и член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или национална административна практика, която не позволява на работник от една държава членка да прехвърли в пенсионната схема на международна организация, намираща се на територията на друга държава членка, където работникът работи и се осигурява, пенсионните вноски, направени в националната социалноосигурителна схема на държавата членка на произход на последния, в която той е бил осигурен по-рано?
С оглед на отговора на първия въпрос, трябва ли да се осигури възможност за упражняване на правото на прехвърляне на вноските дори при липса на специално споразумение между държавата членка на произход на работника или пенсионноосигурителния институт на последния, от една страна, и международната организация, от друга страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.