всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Италия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия

Дело C-82/13: Società cooperativa Madonna dei miracoli, Определение от 7 октомври 2013 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по въпроси, чиято същност е фактическа или отнасяща се до тълкуване на националното право?
Изискват ли се изчерпателни фактически и правни данни за допустимостта на преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-617/11: Marcuccio/Комисия, Определение от 3 октомври 2013 г.

Съществува ли право на служител на ползване на предимствата, предвидени в приложение Х към Статута, при отсъствие поради дългосрочно заболяване и липса на ефективно присъствие на мястото на назначение?
Налице ли е причинно-следствена връзка между действията на Комисията и твърдяните материални и нематериални вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-361/12: Carratù, Заключение от 26 септември 2013 г.

1. Допуска ли принципът на равностойност национално законодателство, което в приложение на [Директива 1999/70] предвижда при незаконосъобразно спиране на действието на трудов договор, съдържащ нищожна клауза за срок, различни и значително по-малки по размер икономически последици, отколкото при незаконосъобразно спиране на действието на гражданскоправен договор, съдържащ нищожна клауза за срок?
2. В съответствие ли е с правото на [ЕС], че при конкретното ѝ прилагане предвидената санкция облагодетелства неизправния работодател за сметка на засегнатия от нарушението работник, като продължителността на производството, макар и необходима, пряко уврежда работника в полза на работодателя и мярката, предназначена за възстановяване на предишното положение, намалява ефикасността си с увеличаването на продължителността на производството до почти пълното ѝ отпадане накрая?
3. Когато се прилага правото на [ЕС] по смисъла на член 51 от [Хартата на основните права на Европейския съюз], допускат ли член 47 от Хартата и член 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи] продължителността на производство, макар и необходима, да причинява пряка вреда на работник, като облагодетелства работодателя, както и мярка, предназначена за възстановяване на предишното положение, да намалява ефикасността си с увеличаването на продължителността на производството до почти пълното ѝ отпадане накрая?
4. С оглед на уточненията, дадени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО, понятието [„]условия за наемане на работа[“] в клауза 4 от Директивата [1999/70] обхваща ли и последиците от незаконно прекратяване на трудовото правоотношение?
5. При утвърдителен отговор на [четвъртия въпрос] може ли разликата в последиците, които националното законодателство предвижда за незаконното прекратяване на трудово правоотношение в зависимост от това дали то е за неопределено време или е срочно, да бъде обоснована с оглед на клауза 4 [от Директива 1999/70]?
6. Общите принципи на правото на [ЕС] на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, равни процесуални възможности, ефективна съдебна защита, право на независим съд и като цяло на справедлив процес, гарантирани с член 6, параграф 2 ЕС (който е изменен с член 1, параграф 8 от Договора от Лисабон и към който препраща член 46 ЕС), във връзка с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи […] и с членове 46 и 47 и член 52, параграф 3 от Хартата […], трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането от италианската държава след значителен период от време (девет години) на нормативна разпоредба като член 32, параграф 7 от Закон 183/10, променяща последиците от висящите производства и причиняваща пряка вреда на работниците в полза на работодателите, както и че не допускат мярката, предназначена за възстановяване на предишното положение, да намалява ефикасността си с увеличаването на продължителността на производството до почти пълното ѝ отпадане накрая?
7. В случай че Съдът не признае посочените принципи като основни принципи на правото на [ЕС] за целите на общото им хоризонтално прилагане от страните и поради това приеме, че разпоредба като член 32, параграфи 5—7 от Закон 183/10 противоречи единствено на задълженията, предвидени в [Директива 1999/70] и в [Хартата на основните права], трябва ли дружество като ответника, което отговаря на характеристиките, изложени [в акта за преюдициално запитване], да се счита за държавен орган за целите на прякото вертикално прилагане на правото на Съюза, и по-конкретно на клауза 4 от [Директива 1999/70] и на [Хартата на основните права]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/12: Crono Service и др., Заключение от 26 септември 2013 г.

1) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на член 3, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „3. Седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] Резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва във или при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини. […]“.
2) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на членове 5 и 10 от Регионален закон на Lazio № 58 от 26 октомври 1993 г., в частта, в която предвиждат съответно, че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва от територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва само на територията на общината, издала лиценза или разрешението, и се осъществяват към което и да е местоназначение, при условие че е налице съгласие на водача за местоназначенията извън територията на общината. […]“.
Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, член 3 от Договора за ЕС, както и членове 3, 4, 5 и 6, и 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС, прилагането на член 3, параграф 3, член 8, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“; че „за да може да се предостави и запази разрешението за услугата отдаване под наем на автомобил с водач, е задължително наличието на валидно правно основание, на седалище, гараж или стоянка, разположени на територията на общината, издала разрешението“ и че „резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-539/11: Ottica New Line di Accardi Vincenzo, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допуска ли член 49 ДФЕС регионална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага ограничения върху издаването на разрешения за създаването на нови оптики, като предвижда, че:
— по принцип във всяка географска зона може да се създаде само една оптика на всеки 8000 жители, и
— всяка нова оптика трябва да отговаря на изискването за минимално разстояние от вече съществуващите оптики, което по принцип е 300 метра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-162/12: Airport Shuttle Express и др., Заключение от 26 септември 2013 г.

1) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на член 3, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „3. Седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] Резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва във или при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини. […]“.
2) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на членове 5 и 10 от Регионален закон на Lazio № 58 от 26 октомври 1993 г., в частта, в която предвиждат съответно, че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва от територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва само на територията на общината, издала лиценза или разрешението, и се осъществяват към което и да е местоназначение, при условие че е налице съгласие на водача за местоназначенията извън територията на общината. […]“.
3) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, член 3 от Договора за ЕС, както и членове 3, 4, 5 и 6, и 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС, прилагането на член 3, параграф 3, член 8, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“; че „за да може да се предостави и запази разрешението за услугата отдаване под наем на автомобил с водач, е задължително наличието на валидно правно основание, на седалище, гараж или стоянка, разположени на територията на общината, издала разрешението“ и че „резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-355/12: Nintendo и др., Заключение от 19 септември 2013 г.

1) Трябва ли член 6 от Директива 2001/29/ЕО, включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на техническите защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие?
2) Трябва ли член 6 от Директива 2001/29/ЕО, включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на техническите защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-660/11: Biasci и др., Съдебно решение от 12 септември 2013 г.

Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-327/12: Soa Nazionale Costruttori, Заключение от 5 септември 2013 г.

Допускат ли общностните принципи относно конкуренцията и членове 101, 102 и 106 от Договора за функционирането на Европейския съюз прилагането на тарифите, предвидени в Президентски указ № 34 от 25 януари 2000 г. и в Президентски указ № 207 от 5 октомври 2010 г., за дейността по сертифициране на сертифициращите структури (SOA)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17273747576271 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form