всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Германия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия

Дело C-417/16: August Storck/EUIPO, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Допустимо ли е при преценката на отличителния характер на заявения марков знак, състоящ се от двуизмерно изображение на опаковка, да се прилагат критериите, разработени за триизмерни марки, които възпроизвеждат външния вид на самия продукт?
Спазено ли е изискването за определяне на нивото на внимание на релевантната публика въз основа на специфичните характеристики на стоките, а не на общи предположения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-29/16: HanseYachts, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Когато процесуалното право на държава членка предвижда самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства, в рамките на което по разпореждане на съда бъде възложена експертиза на вещо лице, [в частност] „expertise judiciaire по френското право“, и когато в тази държава членка се заведе подобно самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства, като впоследствие в същата държава членка въз основа на установеното в самостоятелното производство по обезпечаване на доказателства се образува исково производство между същите страни:
Представлява ли в този случай документът, с който се образува самостоятелното производство по обезпечаване на доказателства, „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001
Или едва документът, с който се предявява искът, следва да се счита за „документ за образуване на производството или равностоен документ?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-566/15: Erzberger, Заключение от 4 май 2017 г.

Съответства ли на член 18 ДФЕС (забрана за допускане на дискриминация) и на член 45 ДФЕС (свободно движение на работниците) това, че държава членка предоставя активно и пасивно право на глас за представителите на работниците в надзорния орган на предприятие само на тези работници, които са заети в местата на стопанска дейност на предприятието или в предприятията на концерн, разположени на национална територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/16: Merck, Заключение от 3 май 2017 г.

1) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
2) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин в целия свят, и следователно и в Съюза, чрез едно и също потребителско име, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
3) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
4) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която е направено позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
5) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз уебсайтове с едно и също име на домейн, предявен пред „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн — е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
6) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза — предявен пред „юрисдикция [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на национална марка, която е идентична и валидна за идентични стоки както марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
7) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че при наличие на идентичност на марките от формулировката „когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги“ следва, че „юрисдикцията, сезирана втора“ не е компетентна само доколкото марката на Европейския съюз и съответната национална марка са регистрирани за едни и същи стоки и/или услуги или „юрисдикцията, сезирана втора“ изцяло не е компетентна дори ако марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред този съд, се отнася и за други — незащитени от другата, национална марка — стоки и/или услуги, при които може да има идентичност или сходство на оспорваните действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-516/15: Akzo Nobel и др./Комисия, Съдебно решение от 27 април 2017 г.

Може ли дружеството майка да бъде подведено под отговорност за нарушение на конкуренцията, когато поради изтичане на давностния срок дъщерните дружества вече не могат да бъдат санкционирани за същото нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/15: Pinckernelle, Съдебно решение от 27 април 2017 г.

Следва ли член 5 от Регламента [REACH] да се тълкува в смисъл, че в съответствие с разпоредбите на членове 6, 7, 21 и 23 от този регламент от територията на Съюза могат да се изнасят вещества само тогава, когато те са били регистрирани, доколкото това е било необходимо, съгласно съответните разпоредби на дял II от Регламента REACH?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-680/15: Asklepios Kliniken, Съдебно решение от 27 април 2017 г.

Следва ли член 3 от Директива 2001/23 във връзка с член 16 от Хартата да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне на стопанска дейност гарантирането на правата и задълженията, произтичащи за прехвърлителя от трудовия договор, обхваща договорената от прехвърлителя и работника въз основа на принципа на автономия на волята клауза, съгласно която трудовото правоотношение се урежда не само от колективния трудов договор, в сила към датата на прехвърлянето, но и от сключените след това договори, които го допълват, изменят или заменят, когато националното право предвижда в полза на приобратателя възможност за адаптиране както по взаимно съгласие, така и едностранно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-142/16: Комисия/Германия, Съдебно решение от 26 април 2017 г.

Спазени ли са изискванията на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО при разрешаването на изграждането на въглищната електроцентрала в Морбург, като се гарантира, че проектът няма да засегне целостта на зоните от мрежата „Натура 2000“?
Длъжни ли са националните органи да вземат предвид кумулативните последици от проекта за електроцентралата в Морбург и други съществуващи или планирани проекти при оценката на въздействието върху защитените зони?
Следва ли да се разглеждат условията по член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, когато разрешението за проекта е издадено въз основа на оценка, според която няма значително въздействие върху защитените зони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/16: H., Заключение от 26 април 2017 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Директива [2010/18] и разпоредбите на [Ревизираното] рамково споразумение [...] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която изпитателният срок, през който в рамките на служебно правоотношение с изпитване се извърши назначаване на длъжност с ръководна функция, изтича по силата на закона и не може да бъде продължен дори и в случаите, в които през по-голямата част от този изпитателен срок държавният служител или държавната служителка е бил(а) в родителски отпуск и все още е в такъв отпуск?
2) Трябва ли разпоредбите на Директива [2006/54], и по-специално член 14, параграф 1, буква а) или буква в), член 15 или член 16 от нея да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба с посоченото в първия въпрос съдържание представлява основана на пол непряка дискриминация, при положение че от нея са засегнати или потенциално могат да бъде засегнати много по-голям брой жени, отколкото мъже?
3) При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос: съгласно тълкуването на посочените разпоредби на европейското право недопустима ли е същата национална правна уредба и в случаите, в които тя се обосновава посредством целта да се създаде възможност през изпитателния срок да се установи годността за изпълнение на длъжност с ръководна функция при постоянно назначаване, само в случай че функциите се изпълняват ефективно през продължителен период от време?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос: допуска ли тълкуването на европейското право друга правна последица, освен възможността непосредствено след края на родителския отпуск неизтеклата към началото на родителския отпуск част от изпитателния срок да продължи да тече на същата или на подобна длъжност, когато например вече няма свободна такава длъжност или съответна щатна бройка?
5. Изисква ли тълкуването на европейското право в този случай във връзка със заемането на друга длъжност или на друга длъжност с ръководна функция да не се провежда нов конкурс с участието на други кандидати по реда на разпоредбите на националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-600/14: Германия/Съвет, Заключение от 24 април 2017 г.

Нарушение на принципа на предоставената компетентност на Съюза, установен в член 5, параграф 2 ДЕС
Нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС
Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19091929394470 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form