Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-374/16: Geissel, Заключение от 5 юли 2017 г.
1) Съдържа ли фактура — каквато съгласно член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС] се изисква за упражняване на правото на приспадане — „пъл[ен] адрес“ по смисъла на член 226, точка 5 от [същата директива], когато издалият я за извършена от него доставка доставчик е посочил в нея пощенски адрес за контакт, на който обаче не осъществява каквато и да било стопанска дейност?
2) Допуска ли член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС], с оглед зачитане на принципа на ефективност, национална практика, при която добросъвестността на получателя на доставката относно изпълнението на условията за приспадане на платения за тази доставка данък могат да се взимат предвид само извън производството по установяване на задължения за данъци — в рамките на отделно производство, образувано по съображения за справедливост
Може ли в това отношение да се направи позоваване на член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС]?
1) Изисква ли член 226, точка 5 от [Директивата за ДДС] да се посочи адрес, на който данъчнозадълженото лице извършва своята стопанска дейност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Достатъчно ли е за целите на изпълнение на изискванията по член 226, точка 5 от [Директивата за ДДС] като адрес да се посочи само „пощенска кутия“?
б) Какъв адрес следва да посочва във фактурите си данъчнозадължено лице, което осъществява икономическа дейност (например електронна търговия), без да разполага с търговски обект?
3) В хипотезата на неизпълнение на формалните изисквания относно фактурата по член 226 от [Директивата за ДДС] следва ли да се предоставя право на приспадане винаги когато не е налице данъчна измама или когато данъчнозадълженото лице не е знаело и не е могло да знае, че сделката е част от данъчна измама, или пък защитата на оправданите правни очаквания в този случай изисква данъчнозадълженото лице да е направило всичко, което разумно може да се очаква от него, за да провери истинността на данните във фактурата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/15: ЕААБ/Heli-Flight, Определение от 4 юли 2017 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да определя размера на адвокатските възнаграждения, които могат да бъдат възстановени от осъдената страна, и при какви критерии се определя този размер при липса на тарифни разпоредби в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/15: ЕААБ/Heli-Flight, Определение от 4 юли 2017 г.
Налице ли е явна неточност в диспозитива на съдебното решение, подлежаща на поправка по реда на член 154, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/14: Комисия/Германия, Съдебно решение от 28 юни 2017 г.
Позволява ли член 6, параграф 1 от Директива 91/440/ЕИО прехвърлянето на публични средства, предоставени за експлоатация на железопътната инфраструктура, към железопътни транспортни услуги чрез споразумения за трансфер на печалби?
Позволяват ли правилата за водене на счетоводната отчетност на дъщерните дружества на DB AG, които управляват железопътна инфраструктура, ефективен контрол за спазване на забраната за прехвърляне на публични средства, отпуснати за инфраструктура, към транспортни услуги?
Съвместимо ли е с член 7, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО използването на таксите за ползване на железопътната инфраструктура за цели, различни от финансирането на дейностите на управителя на инфраструктурата, чрез споразумения за трансфер на печалби?
Изискват ли член 9, параграф 4 от Директива 91/440/ЕИО и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 във връзка с точка 5 от приложението към него отделно отразяване за всеки договор на публичните средства, изплатени за дейности по извършване на пътнически транспортни услуги в рамките на задачи за обществена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/16: Bechtel, Съдебно решение от 22 юни 2017 г.
Допуска ли член 45 ДФЕС правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която местно данъчнозадължено лице в тази държава членка и работещо за публичната администрация на друга държава членка не може да приспадне от облагаемата основа на данъка върху доходите в държавата членка на пребиваването си пенсионните и здравноосигурителните вноски, удържани от заплатата му в държавата членка по заетостта, за разлика от сравнимите с тях вноски, плащани в системата на социално осигуряване на държавата членка на пребиваването му, когато съгласно спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки заплатата не трябва да бъде облагана в държавата членка на пребиваването на работника, а само увеличава данъчната ставка, приложима към другите доходи?
Какво е значението на обстоятелството, че в рамките на данъчното облагане на заплатата от държавата членка по заетостта разглежданите осигурителни вноски са били приспаднати данъчно, изчислени точно или в предварително определен размер, или са можели да бъдат приспаднати, но не са били при липсата на искане в този смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/16: A, Съдебно решение от 21 юни 2017 г.
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент [№ 562/2006] или други разпоредби от правото на [Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която полицейските органи на съответната държава членка са оправомощени да проверяват самоличността на лицата, независимо от поведението им и от конкретните обстоятелства, в зона от 30 километра до сухопътната граница на тази държава членка с държавите — страни по [КПСШ], за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане на територията на тази държава членка, или за да предотвратят определени наказуеми деяния, които са насочени срещу сигурността на границата или осъществяването на граничната охрана или са извършени във връзка с преминаването на границата, без съгласно член 23 и сл. от [Регламент № 562/2006] на съответната вътрешна граница временно отново да е въведен граничен контрол?
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент [№ 562/2006] или други разпоредби от правото на [Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане на територията на съответната държава членка, полицейските органи на тази държава членка са оправомощени във влакове и в обекти на железопътната ѝ инфраструктура да задържат за кратък срок лица, да ги разпитват и да изискват за проверка носените от тях документи за самоличност или документи за преминаване на границата, както и да преглеждат носените от тях вещи, ако наличната фактическа информация или опитът на граничната полиция дава основание да се предполага, че тези влакове или обекти се използват за неправомерно влизане в страната и влизането става от държава, която е страна по [КПСШ], без съгласно член 23 и сл. от [Регламент № 562/2006] на съответната вътрешна граница временно отново да е въведен граничен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-670/16: Mengesteab, Заключение от 20 юни 2017 г.
1) Може ли търсещо убежище лице да се позовава на преместването на компетентността върху молещата държава членка поради изтичане на срока за отправяне на искането за поемане на отговорност (член 21, параграф 1, трета алинея от [Регламент „Дъблин III“])?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли търсещо убежище лице да се позовава на преместването на компетентността и когато замолената държава членка продължава да има готовност да поеме отговорността за него?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: може ли от изричното или мълчаливо съгласие за поемане на отговорност (член 22, параграф 7 от [Регламент „Дъблин III“]) от страна на замолената държава членка да се заключи, че замолената държава членка продължава да има готовност да поеме отговорността за търсещото убежище лице?
4) Може ли двумесечният срок по член 21, параграф 1, втора алинея от [Регламент „Дъблин III“] да изтече след изтичането на тримесечния срок по член 21, параграф 1, първа алинея от [Регламент „Дъблин III“], когато молещата държава членка оставя да измине повече от един месец след началния момент на тримесечния срок, преди да отправи запитване до базата данни Евродак?
5) Счита ли се молбата за международна закрила за подадена по смисъла на член 20, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] още от момента, в който за първи път е издадено удостоверение за регистрацията като търсещо убежище лице, или едва от момента, в който е регистрирана официална молба за убежище
По-специално:
a) представлява ли удостоверението за регистрация като търсещо убежище лице формуляр или доклад по смисъла на член 20, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“]?
б) Кой е компетентен орган по смисъла на член 20, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] — органът, който е компетентен да получи формуляра или да изготви доклада, или органът, който е компетентен да се произнесе по молбата за предоставяне на убежище?
в) Получен ли е от компетентния орган доклад и когато този орган е бил уведомен за основното съдържание на формуляра или на доклада, или за целта трябва да му бъде предаден оригиналът или копие от доклада?
6) Могат ли забавяния между направеното за първи път искане за убежище, респ. издаването за първи път на удостоверение за регистрацията като търсещо убежище лице, и отправянето на искане за поемане на отговорност да доведат до преместване на компетентността върху молещата държава членка по аналогия с член 21, параграф 1, трета алинея от [Регламент „Дъблин III“] или до възникване на задължението за молещата държава членка да упражни правото си да поеме отговорността, предоставено ѝ от член 17, параграф 1, първа алинея от [Регламент „Дъблин III“]?
7) При утвърдителен отговор на шестия въпрос по отношение на една от двете алтернативи: от кой момент следва да се приеме, че е налице прекомерно забавяне на отправянето на искане за поемане на отговорност?
8) Отправено ли е в срока по член 21, параграф 1, първа алинея от [Регламент „Дъблин III“] искане за поемане на отговорност, в което молещата държава членка посочва само датата на влизане на нейна територия, както и датата на подаване на официалната молба за предоставяне на убежище, но не и датата, на която за първи път е поискано убежище, респ. датата, на която за първи път е издадено удостоверение за регистрацията като търсещо убежище лице, или такова искане е „невалидно“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/16: Tigers, Заключение от 15 юни 2017 г.
1) Допуска ли член 1, параграф 3 от [Регламент за изпълнение № 412/2013] за целите на първоначалното определяне на окончателно антидъмпингово мито да се представи впоследствие валидна търговска фактура в случаите, когато са изпълнени всички други условия, необходими за прилагане на индивидуална антидъмпингова митническа ставка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: налице ли е противоречие с член 78 от [Митническия кодекс], ако в рамките на процедура за проверка митническият орган отхвърли искане за възстановяване на антидъмпингово мито с мотива, че деклараторът е представил надлежно изготвена търговска фактура едва след митническото деклариране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-678/15: Khorassani, Съдебно решение от 14 юни 2017 г.
Представляват ли получаването и предаването на поръчка, която по своето съдържание е управление на портфейл (член 4, параграф 1, точка 9 от Директива 2004/39), инвестиционна услуга по смисъла на член 4, параграф 1, точка 2, първо изречение във връзка с раздел А, точка 1 от приложение I към Директива 2004/39?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/16: Binca Seafoods/Комисия, Заключение от 8 юни 2017 г.
Непоследователност или недостатъчност на мотивите на Общия съд относно липсата на правен интерес
Непризнаване на допустимостта на жалбата като такава, която цели защита на конкуренцията
Нарушаване на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата на основните права, и по-специално неразглеждане на делото по същество
Нарушаване на правото на публично изслушване
Нарушаване на свободата на стопанската инициатива и на правото на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.