Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-203/16: Andres (faillite Heitkamp BauHolding)/Комисия, Заключение от 20 декември 2017 г.
Нарушение на задължението за мотивиране от страна на Общия съд.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС от страна на Общия съд, по-специално по отношение на определянето на референтната система и преценката за селективност на спорната мярка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/16: Hornbach-Baumarkt, Заключение от 14 декември 2017 г.
Допуска ли член 49 във връзка с член 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (предишен член 43, във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) правна уредба на държава членка, която изисква размерът на доходите, които местно данъчнозадължено лице получава от търговските си отношения с установено в друга държава членка дружество, в което данъчнозадълженото лице притежава пряко или непряко дялово участие в размер на най-малко една четвърт от капитала му и с което това лице е договорило условия, които се различават от условията, които независими едно от друго трети лица биха договорили при същите или сходни обстоятелства, да се определя, все едно че тези доходи са били получени при условията, договорени между независими трети лица, при положение че не се извършва такава корекция на доходите от търговски отношения с местно дружество и че правната уредба не предоставя на местното данъчнозадължено лице възможността да представи доказателства, че условията са били договорени поради търговски съображения, произтичащи от положението му на съдружник в установеното в другата държава членка дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/16: Mahnkopf, Заключение от 13 декември 2017 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на Регламента („наследяване в случай на смърт“) попадат и разпоредби на националното право, като член 1371, параграф 1 от BGB, който урежда въпроси, свързани с режима на имуществени отношения между съпрузи след смъртта на един от съпрузите чрез увеличаване на наследствения дял по закон на преживелия съпруг?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 68, буква л) и член 67, параграф 1 от Регламент № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че наследственият дял на преживелия съпруг, дори когато една част от него е резултат от увеличение въз основа на разпоредба, свързана с режима на имуществени отношения между съпрузи, като член 1371, параграф 1 от BGB, може да се посочи изцяло в европейското удостоверение за наследство?
При отрицателен отговор по принцип, може ли по изключение да се отговори утвърдително за фактически състав, при който:
а) целта на удостоверението за наследство се ограничава до предявяване на права на наследниците в конкретна друга държава членка във връзка с находящ се там недвижим имот на наследодателя и
б) въпросите, свързани с наследяването (членове 4 и 21 от Регламент № 650/2012), и — независимо кои стълкновителни норми се прилагат — въпросите, свързани с режимите на имуществените отношения между съпрузите, се решават съгласно едно и също национално законодателство?
3) Ако на първите два въпроса се отговори отрицателно, трябва ли член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че увеличеният въз основа на разпоредба, свързана с режима на имуществени отношения между съпрузите, наследствен дял на преживелия съпруг може изцяло да се посочи — но поради увеличението само информативно — в европейското удостоверение за наследство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/16: Baumeister, Заключение от 12 декември 2017 г.
1. а) Попада ли в обхвата на понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], и следователно в обхвата на задължението за професионална тайна по член 54, параграф 1, първо изречение от [тази директива], независимо от други условия, цялата свързана с предприятието информация, която поднадзорното предприятие е предало на надзорния орган
б) Обхваща ли „пруденциалната тайна“, като част от професионалната тайна по смисъла на член 54, параграф 1, първо изречение от Директива [2004/39], независимо от други условия, всички съдържащи се в преписката изявления на надзорния орган, включително кореспонденцията с други институции
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а) или б): в) Трябва ли разпоредбата относно професионалната тайна, съдържаща се в член 54, параграф 1 от Директива [2004/39], да се тълкува в смисъл, че за квалифицирането на информацията като поверителна i) е от значение дали поради своя характер информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна или достъпът до информацията би могъл конкретно и действително да накърни интереса от запазване в тайна, или ii) трябва да бъдат отчетени други обстоятелства, при наличието на които информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна, или iii) надзорният орган може, по отношение на съдържащата се в неговата преписка и свързана с предприятието информация на поднадзорната институция и по отношение на отнасящите се до тази институция документи на надзорния орган, да се позовава на оборимата презумпция, че в тази насока става въпрос за търговски или пруденциални тайни
2) Трябва ли понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39] да се тълкува в смисъл, че за да бъде предадена от надзорния орган информация, свързана с предприятие, квалифицирана като подлежаща на защита търговска тайна или като иначе подлежаща на защита информация, от значение е единствено моментът на предаването на надзорния орган
При отрицателен отговор на втория въпрос: 3) Трябва ли по отношение на въпроса дали свързана с предприятие информация подлежи на защита като търговска тайна, независимо от промените на икономическата среда, и следователно попада в обхвата на задължението за професионална тайна съгласно член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], по общ начин да се приеме времево ограничение — например пет години — след изтичането на което се презумира до доказване на противното, че информацията е загубила икономическата си стойност
Важи ли това по аналогия и за пруденциалната тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/16: Coty Germany, Съдебно решение от 6 декември 2017 г.
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, чиято основна цел е да осигури защита на луксозния имидж на тези стоки, може да бъде съвместима с това разпоредба?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че препятства ли такова договорно условие, каквото е разглежданото в главното производство, което забранява на одобрените дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, чиято основна цел е да осигури защита на луксозния имидж на тези стоки, да използват по видим за външни лица начин платформи на трети страни за онлайн продажба на договорните стоки?
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство забраната за използване на услуги на трети предприятия по видим за външни лица начин за онлайн продажба, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, които действат като дистрибутори, представлява ли ограничение на кръга от клиенти по смисъла на член 4, буква б) от този регламент или ограничение на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/16: mobile.de/EUIPO, Заключение от 23 ноември 2017 г.
Неправилно тълкуване на член 64 от Регламент № 207/2009
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/15: Bionorica/Комисия, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.
Явяват ли се писмата на Комисията от 19 юни 2014 г. достатъчно ясно изразяване на становище по смисъла на член 265 ДФЕС, което преустановява твърдяното неправомерно бездействие?
Съществува ли правен интерес за жалбоподателите Bionorica и Diapharm да искат установяване на неправомерно бездействие на Комисията по отношение на оценката на здравните претенции за растителни вещества?
Притежава ли Diapharm процесуална легитимация да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие по член 265 ДФЕС във връзка със здравните претенции за растителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/16: INEOS, Заключение от 23 ноември 2017 г.
Допускат ли разпоредбите на член 10а от Директива [2003/87], както и разпоредбите на Решение [2011/278] правна уредба на държава членка, която предвижда, във връзка с периода на търговия 2013—2020 г., преклузивен срок за неподадените в срок заявления за разпределяне на безплатни квоти за емисии за работещи инсталации и следователно изключва коригирането на грешки или допълването на (непълна) информация в заявлението, установени едва след изтичането на законово определения от държавата членка срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/16: Pisciotti, Заключение от 21 ноември 2017 г.
1. а) Въпросите на екстрадирането между държава членка и трета държава представляват ли материя, която независимо от конкретния случай въобще не попада в предметния обхват на Договорите, така че да не се налага съобразяване с установената в правото на Съюза забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС при (буквалното) прилагане на конституционноправна норма (в случая член 16, параграф 2, първо изречение от Основния закон), която забранява само екстрадирането на собствени граждани в трети държави
б) При утвърдителен отговор: следва ли да се отговори другояче на първия въпрос, когато става дума за екстрадиране между държава членка и Съединените американски щати въз основа на Споразумението за екстрадиране между [ЕС и САЩ]
2. Ако приложимостта на Договорите по отношение на екстрадирането между държавите членки и Съединените американски щати не е поначало изключена: Трябва ли член 18, първа алинея ДФЕС и релевантната практика на Съда по тази разпоредба да се тълкуват в смисъл, че държава членка необосновано нарушава забраната за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС, когато въз основа на конституционноправна норма (в случая член 16, параграф 2, първо изречение от Основния закон) при молби на трети държави за екстрадиране третира по различен начин собствените си граждани и гражданите на другите държави — членки на Съюза, като екстрадира само последните
3. Ако следва да се приеме, че в упоменатите случаи е налице нарушение на общата забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС: В случай като настоящия, в който разрешението на компетентния орган за екстрадирането задължително се предхожда от съдебен контрол за законосъобразност, но органът е обвързан от преценката на съда само ако последният не допусне екстрадирането, трябва ли практиката на Съда да се тълкува в смисъл, че всяко нарушение на забраната за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС е съществено, или трябва да се тълкува в смисъл, че се изисква нарушението да е явно
4. Ако не се изисква нарушението да е явно: Трябва ли практиката на Съда да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия не е налице достатъчно съществено нарушение, дори само защото при липсата на практика на Съда по конкретния въпрос (в случая по приложимостта на общата забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС в областта на екстрадирането между държавите членки и Съединените американски щати) висшият национален орган на изпълнителната власт може да обоснове решението си, като се позове на съответствието му с постановени преди това решения на националните съдилища по същия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.