Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
За да се прецени дали по отношение на палестинец без гражданство е преустановена закрилата или помощта от UNRWA по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95, трябва ли в географско отношение да се взема предвид само съответният сектор на действие (Ивицата Газа, Йордания, Ливан, Сирия, Западният бряг на река Йордан), в който лицето без гражданство реално е пребивавало, преди да напусне обхванатата от мандата на UNRWA територия (в случая секторът Сирия), или трябва да се вземат предвид и други сектори от обхванатата от мандата на UNRWA територия?
Ако следва да се взема предвид не само секторът на действие при напускането: трябва ли винаги и независимо от други условия да се вземат предвид всички сектори от обхванатата от мандата на UNRWA територия
При отрицателен отговор: трябва ли да се вземат предвид други сектори на действие само ако лицето без гражданство има съществена (териториална) връзка с този сектор на действие
За да е налице такава връзка, необходимо ли е лицето без гражданство да е имало обичайно пребиваване в този сектор при напускането му или към предишен момент
При проверката дали е налице съществена (териториална) връзка, трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства
При утвърдителен отговор: кои са те
От значение ли е дали към момента на напускане на обхванатата от мандата на UNRWA територия за лицето без гражданство е имало разумна възможност да влезе в съответния сектор на действие?
За да се прецени дали на лице без гражданство не може ipso facto да се предостави статут на бежанец, защото след напускането на обхванатата от мандата на UNRWA територия условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 са престанали да съществуват, трябва ли да се взема предвид само секторът на действие, в който е мястото на последното обичайно пребиваване
При отрицателен отговор: обратно, трябва ли да се вземат предвид и секторите, които съгласно втория въпрос трябва да се вземат предвид към момента на напускане
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се определят секторите, които трябва да бъдат взети предвид при постановяването на решението по молбата
Предполага ли отпадането на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 (държавните или квазидържавните) органи в съответния сектор на действие да имат готовност да приемат (обратно) лицето без гражданство?
Ползва ли се лице без гражданство, което напуска обхванатата от мандата на UNRWA територия, защото в сектора на действие, където то реално пребивава, има сериозна заплаха за него и UNRWA не е в състояние да му предостави там закрила или помощ, ipso facto от защитата по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 и ако преди това то е отишло в този сектор на действие, без да е имало сериозна заплаха за него в сектора на действие, в който е предишното му пребиваване, и без съгласно обстоятелствата към момента на преместването то да може да очаква да получи закрила или помощ от UNRWA в сектора на действие, в който отива, и без да може в обозримо бъдеще да се завърне в сектора на действие, в който е пребивавало преди това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
DOCUMENT DE TRAVAIL ORDONNANCE DU PRÉSIDENT DU TRIBUNAL 31 décembre 2020 (*) « Référé – Directive 2003/87/CE – Décision 2011/278/UE – Système d’échange de quotas d’émission de gaz à effet de serre – Demande de mesures provisoires – Défaut d’urgence » Dans l’affaire T‑731/20 R, ExxonMobil Production Deutschland GmbH, établie à Hanovre (Allemagne), représentée par Mes S. Altenschmidt et J. Hoss, avocats, partie requérante, contre Commission européenne, représentée par MM. B. De Meester et G. Wils, en qualité d’agents, partie défenderesse, ayant pour objet une demande fondée sur les articles 279 TFUE et 156, du règlement de procédure du Tribunal et tendant à ordonner à la Commission de transférer 7 428 258 quotas d’émission sur le compte de l’installation de la requérante au plus tard le 31 décembre 2020, LE PRÉSIDENT DU TRIBUNAL rend la présente Ordonnance Faits, procédure et conclusions des parties 1. La requérante exploite à Großenkneten (Allemagne) une installation de traitement de gaz naturel, dans laquelle elle produit du soufre. Cette installation est soumise à la réglementation sur les quotas d’émission de gaz à effet de serre. 2. Dans le cadre d’un litige l’opposant à la Deutsche Emissionshandelsstelle (service allemand d’échange de quotas d’émission, ci-après la « DEHSt »), la requérante soutient qu’elle a droit à 7 428 258 quotas d’émission supplémentaires pour ce qui concerne la période d’échange de quotas d’émission 2013-2020, qui se termine le 31 décembre 2020. L’issue de ce litige dépend notamment de l’interprétation de la décision 2011/278/UE de la Commission, du 27 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Важат ли произтичащите от решение на Съда от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630), принципи относно прилагането на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС в случаите на подадена от трета държава молба за екстрадиция на гражданин на ЕС и когато центърът на интереси на издирваното лице е преместен в замолената държава членка към момент, в който все още не е бил гражданин на ЕС?
Какви са задълженията на държавата членка, чийто гражданин е издирваното лице, гражданин на Съюза, по отношение на което от трета страна е отправена молба за екстрадиция до друга държава членка, на чиято територия пребивава това лице, в рамките на осъществяването на обмена на информация, посочен в точки 47—49 от решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630)
По-специално, длъжна ли е една от тези държави членки да поиска от молещата трета страна да ѝ изпрати копие на наказателното дело, за да може държавата членка, чийто гражданин е лицето, да прецени основанията самата тя да проведе наказателното преследване?
Държавата членка, до която е изпратена молба за екстрадиция с цел наказателно преследване на гражданин на Съюза от трета страна, длъжна ли е да откаже екстрадицията и сама да проведе наказателно преследване, ако това е възможно съгласно националното ѝ право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Пораждат ли съобщенията на Комисията относно изпълнението на Регламент № 305/2011 самостоятелни правни последици, различни от тези на решенията за запазване или ограничаване на позоваванията на хармонизираните стандарти?
Задължена ли е Комисията съгласно член 18, параграф 2 във връзка с член 17, параграф 5 от Регламент № 305/2011 да приеме една от предложените от държава членка мерки при официално възражение срещу хармонизиран стандарт?
Задължена ли е Комисията да провери дали хармонизираните стандарти, посочени в спорните решения, застрашават спазването на основните изисквания към строежите съгласно Регламент № 305/2011?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли да се счита, че собственикът разполага с отговарящи на условията за подпомагане хектари по смисъла на член 24, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1307/2013, при положение че никое трето лице няма право да ползва този поземлен имот, и по-специално няма предоставено от собственика право на ползване, или когато трето лице фактически използва разглеждания поземлен имот за селскостопански цели, без да има право на ползване, следва да се приеме, че то разполага с тези хектари, отговарящи на условията за подпомагане, или пък в този случай следва да се смята, че никой не разполага с тези площи?
Следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да бъде придобито право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, през 2008 г. площите трябва да са отговаряли на условията, изисквани съгласно дял III, съответно дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може дадена залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо за площта да е ползвано право на плащане за земя под угар или друго право на плащане по смисъла на член 44, параграф 1 или на член 54, параграф 1 от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на третия въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане, по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо земеделският стопанин да е подал през 2008 г. заявление по член 22, параграф 1 или по член 34, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 и през същата година да са били изпълнени всички други изисквания за директно плащане съгласно дял III или дял IVа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнението на европейска заповед за арест срещу лице, което се е укрило и не се е явило лично на съдебния процес, само поради липса на гаранция, че в издаващата държава ще бъде спазено правото на нов съдебен процес съгласно членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
В случай на предявяване на насрещен иск за отмяна на марка на Европейския съюз преди изтичането на петгодишния период на неизползване, урежда ли се определянето на датата, която е релевантна за изчисляването на периода на неизползване по смисъла на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001, от тези регламенти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: ако насрещен иск за отмяна на марка на Европейския съюз е предявен преди изтичането на петгодишния период на неизползване, трябва ли при изчисляването на петгодишния период на неизползване съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 да се вземе предвид датата на предявяване на насрещния иск или датата на последното заседание пред въззивната инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушено ли е изискването за индивидуална преценка на характера на отличителност на марката по отношение на съответните стоки и възприемането им от релевантната публика, като се има предвид, че апелативният състав е посочил неправилно клас на стоките и не е разграничил различните видове потребители?
Обосновано ли е заключението, че формата на заявената марка не се отличава съществено от обичайните форми на опаковки на денталния пазар и че релефните елементи са само функционални или декоративни, поради което не позволяват идентифициране на търговския произход на стоките?
Следва ли EUIPO да вземе предвид предходни свои решения относно регистрация на сходни знаци и да обоснове отклонението си от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Отнася ли се член 23, параграф 1, буква й) от [ОРЗД] също и до защитата на интересите на данъчните органи?
При положителен отговор, включва ли изразът „изпълнението по гражданскоправни искове“ също и защитата на данъчните органи срещу гражданскоправни искове и трябва ли тези искове вече да са предявени?
Допуска ли разпоредбата на член 23, параграф 1, буква д) от [ОРЗД], която се отнася до защита на важен финансов интерес на държава членка в областта на данъчното облагане, ограничаване на правото на достъп по член 15 от [ОРЗД] с цел да се противодейства на евентуални гражданскоправни отменителни искове срещу данъчните органи в производство по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.