Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-524/18: Dr. Willmar Schwabe, Заключение от 12 септември 2019 г.
1) Счита ли се позоваване на общите, неспецифични здравни ползи за съпроводено по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 от специфични здравни претенции, включени в списъците по член 13 или член 14 от този регламент, когато позоваването се намира на лицевата страна, а разрешените здравни претенции — на обратната страна на външната опаковка, и въпреки че здравните претенции действително са ясно свързани по съдържание с позоваването, с оглед на възприемането им от потребителите позоваването не съдържа ясно указание, като например звездичка, което да препраща към претенциите от обратната страна?
2) Трябва ли и при позоваване на общите, неспецифични ползи по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 да са налице доказателства по смисъла на член 5, параграф 1 буква а) и член 6, параграф 1 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/18: Deutsches Patent- und Markenamt (# darferdas), Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Има ли даден знак отличителен характер в случаите, когато са налице съществени на практика и логични възможности той да се използва като указание за търговския произход на съответните стоки и услуги, дори и да не става дума за най-вероятната форма на използване на знака?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/17: Royalty Pharma Collection Trust, Заключение от 11 септември 2019 г.
1. Защитен ли е даден продукт с основен патент, който е в сила по смисъла на член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009, само когато продуктът е част от обекта на закрила, определен от патентните претенции, и следователно е предоставен на разположение на специалиста в областта като конкретно средство за осъществяване?
2. Следва ли съответно да се приеме, че изискванията по член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009 не са изпълнени в достатъчна степен, когато, въпреки че въпросният продукт отговаря на обща функционална дефиниция на категория активни вещества, съдържаща се в патентните претенции, той не е индивидуализиран като конкретно средство за осъществяване, което се извежда от метода, закрилян с основния патент?
3. Следва ли да се приеме, че даден продукт вече не е защитен съгласно член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009 с основен патент, който е в сила, когато, въпреки че продуктът е включен във функционална дефиниция, съдържаща се в патентните претенции, той е разработен едва след датата на подаване на заявката за основния патент, като има собствена изобретателска стъпка?
4. Когато единствената активна съставка, която е предмет на [СДЗ, издаден съгласно Регламент № 469/2009], е елемент от клас съединения, които попадат в определението Маркуш в патентна претенция и които формират същинската техническа изобретателска стъпка на патента, достатъчно ли е за целите на член 3, буква а) от [Регламент № 469/2009] след проверка на структурата на съединението то да бъде незабавно разпознато като попадащо в този клас (поради което би било защитено от патента по силата на националното патентно право), или специфичните заместители, необходими за образуване на активната съставка, трябва да са сред онези, които специалист в областта би могъл да изведе при прочита на патентните претенции въз основа на общите си познания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/18: MSD Animal Health Innovation и Intervet International/EMA, Заключение от 11 септември 2019 г.
Нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 поради непризнаване на обща презумпция за поверителност за докладите за изследвания за токсичност
Нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001
Нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/19: Vitromed/EUIPO, Определение от 11 септември 2019 г.
Налице ли е конкретно посочване на правни основания и аргументи в жалбата, които да обосновават допустимостта ѝ съгласно изискванията на Процедурния правилник на Съда?
Може ли производството по заличаване на по-ранната марка, започнато след решението на Апелативния състав на EUIPO, да има отражение върху правната и фактическа рамка на спора по опозицията?
Подлежат ли на контрол от Съда при обжалване фактическите преценки на Общия съд относно релевантната публика и риска от объркване, при липса на твърдения за изопачаване на фактите или доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/18: Romano, Съдебно решение от 11 септември 2019 г.
Трябва ли член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2002/65 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба или практика като разглежданата в главното производство, която не предвижда изключване на правото на оттегляне от договора при дистанционни договори за кредит, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора?
Трябва ли член 4, параграф 2, член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, втора алинея, второ тире и параграф 6 от Директива 2002/65 да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е получена надлежно информацията, предвидена в националното право в съответствие с член 5, параграф 1 и член 3, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива 2002/65 и относно упражняването на правото на потребителя да се оттегли от договора, съгласно националното право следва да се изхожда единствено от способността за разбиране, която притежава относително осведоменият, в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител, като се вземат предвид всички релевантни факти и всички обстоятелства, съпътстващи сключването на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/18: HTTS/Съвет, Съдебно решение от 10 септември 2019 г.
Допустимо ли е при преценка на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза институцията да се позовава на обстоятелства и доказателства, които не са били взети предвид към момента на приемане на ограничителните мерки?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „притежавано или контролирано дружество“ по отношение на HTTS и IRISL при определяне на законосъобразността на включването в списъците?
Спазено ли е задължението за мотивиране при включването на HTTS в спорните списъци и може ли нарушението на това задължение да доведе до ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/18: TDK-Lambda Germany, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че статичните преобразуватели като в настоящия случай, трябва да се класират в подпозиция 8504 4030 само когато се използват главно с апаратите за телекомуникация или автоматичните машини за обработка на информация и техните единици, или за изпълнението на характеристиката „от видовете, използвани“ е достатъчно, че наред с другите области на употреба статичните преобразуватели могат да се използват съгласно тяхното обективно естество и с апаратите за телекомуникация, автоматичните машини за обработка на информация и техните единици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/17: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и по член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
Следва ли забраната за въвеждане в заблуда, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13 и в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент № 1169/2011, да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на страната на произход?
Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане в заблуда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.