Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-272/19: Land Hessen, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че комисията по петициите на парламент на федерална провинция на държава членка трябва да се квалифицира като „администратор“ по смисъла на тази разпоредба, поради което извършваното от тази комисия обработване на лични данни попада в приложното поле на посочения регламент, и по-специално на член 15 от него?
Представлява ли запитващата юрисдикция независим и безпристрастен съд по смисъла на член 267 ДФЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/19: Finanzamt Bad Neuenahr-Ahrweiler, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли данъчнозадължено лице, което създава дълготраен актив за използването му за облагаеми сделки с право на приспадане (в случая строежа на сграда за кафене), да коригира сумата за приспадане съгласно член 185, параграф 1 и член 187 от Директивата [за ДДС], когато преустанови доставките, даващи право на приспадане (в случая стопанисването на кафенето), и от този момент насетне дълготрайният актив не се използва в частта, съответстваща на извършваните преди това облагаеми сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/19: Naturschutzbund Deutschland – Landesverband Schleswig-Holstein, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Обхваща ли понятието „управление“ по смисъла на трета алинея, второ тире от приложение I към Директива 2004/35 дейности, които са неразривно свързани с директно използване на добива от почвата?
При утвърдителен отговор:
При какви условия управление, съгласно определеното в документите на местообитанието или в целевите документи, следва да бъде разглеждано като „нормално“ по смисъла на Директива 2004/35?
Какъв е времевият критерий по отношение на въпроса дали дадено управление съответства на управлението, извършвано в „минал период“ от собственици или оператори по смисъла на Директива 2004/35?
Може ли да се отговори на въпроса дали дадено управление съответства на управлението, извършвано в минал период от собственици или оператори по смисъла на Директива 2004/35, независимо от документите на местообитанието или целевите документи?
Представлява ли трудова дейност по смисъла на член 2, точка 7 от Директива 2004/35 дейност, упражнявана в обществен интерес в резултат на задача, делегирана по закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/19: mk advokaten, Съдебно решение от 2 юли 2020 г.
Извършва ли трето лице, споменато в публикуван на уебсайт запис, който съдържа знак, идентичен с марка, използване на тази марка по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/95, ако записът не е бил поместен там от самото трето лице, а е бил взет от оператора на уебсайта от друг запис, който третото лице е поместило по увреждащ марката начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/19: Stadt Frankfurt am Main, Съдебно решение от 2 юли 2020 г.
Допуска ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 национална правна уредба, съгласно която задържането с цел извеждане извън територията на държавата може да бъде изпълнено в обикновен затвор, ако чужденецът представлява значителна опасност за здравето и живота на други лица или за вътрешната сигурност като значимо обществено благо, при положение че задържаното с цел извеждане лице и в този случай се настанява отделно от лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/18: Interseroh, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси — попадат в обхвата на код B3020 [от приложение IX към] Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а [се прилага] задължението за нотифициране съгласно член 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-796/18: Informatikgesellschaft für Software-Entwicklung, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Трябва ли уговорено писмено предоставяне на софтуер от един орган на публичната администрация на друг орган на публичната администрация, което е обвързано със споразумение за сътрудничество, да се разглежда като „договор за обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива [2014/24], съответно — поне на първо време, при спазване на член 12, параграф 4, букви а)—в) — като договор за поръчка по смисъла на член 12, параграф 4 от тази директива, който попада в нейния обхват, когато получателят на софтуера всъщност не дължи нито заплащане на цена, нито възстановяване на разходи, но свързаното с предоставянето на софтуера споразумение за сътрудничество предвижда, че всеки партньор по договора — следователно и получателят на софтуера — предоставя съответно на другия партньор по договора безплатно всички свои бъдещи разработки на софтуера, които обаче не е длъжен да създава?
Трябва ли съгласно член 12, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24 предмет на сътрудничеството между участващите възлагащи органи да са самите обществени услуги, които следва да бъдат предоставени съвместно на гражданите, или е достатъчно сътрудничеството да се отнася до дейности, обслужващи под някаква форма обществените услуги, които следва да бъдат предоставяни по един и същ начин, но не непременно съвместно?
Прилага ли се в рамките на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24 така наречената неписана забрана за поставяне в привилегировано положение и ако отговорът е утвърдителен, как трябва да се разбира тази забрана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/19: DER Touristik, Определение от 28 май 2020 г.
Приложим ли е член 12 от Регламент № 261/2004 в случаите, когато пътникът претендира обезщетение за индивидуализирана вреда над стандартното обезщетение по регламента?
Може ли пътникът, който вече е получил стандартното обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, да получи и обезщетение под формата на намаляване на цената на пътуването за индивидуализирани вреди по националното право?
Какви са критериите за разграничаване между стандартното обезщетение за неудобство и обезщетението за индивидуализирана вреда вследствие на закъснение на полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/18: Land Nordrhein-Westfalen, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Трябва ли член 11, параграф 1, буква б) от Директива [2011/92] да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която жалбоподател, който не е признато сдружение за защита на околната среда, може да поиска да бъде отменено решение на основание на процесуално нарушение само когато процесуалното нарушение отнема на самия него предвидената със закон възможност за участие в процеса на вземане на решения?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква а), подточки i—iii) от Директива [2000/60] да се тълкува в смисъл, че съдържа не само материалноправен критерий за проверка, но също и изисквания за административната процедура за издаване на разрешения?
При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), трябва ли участието на обществеността по член 6 от Директива [2011/92] да се отнася винаги и задължително до документите относно оценяването според законодателството в областта на водите в посочения по-горе смисъл, или се допуска разграничение според момента на изготвяне на документа и на неговата сложност?
Трябва ли понятието за влошаване на състоянието на подземен воден обект в член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от [Директива 2000/60] да се тълкува в смисъл, че влошаване на химическото състояние на подземен воден обект е налице, когато вследствие на проекта бъде превишена поне една норма за качество на околната среда за един параметър, и че независимо от това, когато за дадено вредно вещество вече е превишена релевантната прагова стойност, всяко следващо (измеримо) повишаване на концентрацията представлява влошаване?
Трябва ли член 4 от [Директива 2000/60] — като се вземат предвид неговото обвързващо действие (член 288 ДФЕС) и гаранцията за ефективна правна защита (член 19 ДЕС) — да се тълкува в смисъл, че всички членове на заинтересованата от даден проект общественост, които твърдят, че разрешението за проекта нарушава правата им, също имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 4 от [Директива 2000/60] — като се има предвид неговата цел — да се тълкува в смисъл, че във всеки случай жалбоподатели, които поддържат домашен кладенец за лично водоснабдяване в близост до планирано шосе, имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/19: Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Service militaire et asile), Заключение от 28 май 2020 г.
4. Трябва ли член 9, параграф 3 от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че дори при преследване по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] в съответствие с член 2, буква г) от [Директивата за признаването] между мотивите, посочени в член 10 от Директивата, и действията на преследване по член 9, параграфи 1 и 2 от нея или липсата на закрила срещу такива действия трябва да има връзка?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: трябва ли да се приеме, че връзката по смисъла на член 9, параграф 3 във връзка с член 2, буква г) от [Директивата за признаването] между преследването поради наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба и мотивите за преследване вече е налице, когато наказателното преследване или наказанията се свързват с отказа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.