Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-436/21: flightright (Transport aérien de Stuttgart à Kansas City), Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Следва ли член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че понятието „директно свързан полет“ обхваща транспортна операция, състояща се от няколко полета, изпълнени от различни опериращи въздушни превозвачи, които не се намират в специално правоотношение, когато тези полети са били комбинирани от туристическа агенция, фактурирала обща цена и издала единен билет за тази операция, така че пътникът, заминаващ от летище на територията на държава членка и претърпял голямо закъснение при пристигането на последния полет в крайния пункт, може да се позове на правото на обезщетение по член 7 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/16: Freistaat Bayern/Bundesverband Souvenir – Geschenke – Ehrenpreise, Определение от 4 октомври 2022 г.
Как се определя кои разноски, направени от страните за целите на производството, се считат за необходими и подлежат на възстановяване по смисъла на член 144, буква б) от Процедурния правилник?
Кои критерии се прилагат при определяне на размера на възнаграждението на адвоката като възстановима разноска при липса на тарифни разпоредби в правото на Съюза?
Какви видове разходи, направени във връзка с участието на адвокат в съдебното заседание (включително пътуване и изготвяне на протокол), се признават за необходими и кои се изключват от възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/22: Freebird Airlines Europe, Определение от 3 октомври 2022 г.
Какво представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 и обхваща ли сблъсъкът между въздухоплавателно средство и птици, както и увреждането на гуми, възникнали вследствие на такъв сблъсък?
Може ли въздушният превозвач да бъде освободен от задължението за обезщетение при настъпване на „извънредно обстоятелство“ и какви доказателства трябва да представи за предприети мерки за предотвратяване на забавянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/20: TC Medical Air Ambulance Agency, Съдебно решение от 29 септември 2022 г.
Трябва ли член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92/ЕО и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива (ЕС) 2016/97 да се тълкуват в смисъл, че понятието „застрахователен посредник“, и следователно понятието „разпространител на застрахователни продукти“ по смисъла на тези разпоредби включва предприятие, което като титуляр на полица за групова застраховка в застрахователно предприятие е сключило в полза на своите клиенти медицинска застраховка при пътуване в чужбина, както и застраховка, покриваща разходите за репатриране на застрахования в чужбина и на територията на страната, като предоставя на потребителите членство, даващо им право да ползват застрахователни услуги в случай на заболяване или злополука в чужбина, и получава възнаграждение от привлечените членове за предоставеното им застрахователно покритие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/22: the airscreen company/EUIPO, Определение от 28 септември 2022 г.
Доказано ли е от жалбоподателя, че поставените с обжалването въпроси имат значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Съдържа ли искането за допускане на обжалването конкретни и релевантни аргументи относно значимостта на повдигнатите въпроси, които надхвърлят рамките на конкретния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/21: Bundesrepublik Deutschland (Suspension administrative de la décision de transfert), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
1) Попада ли в обхвата на член 27, параграф 4 от Регламент […] „Дъблин III“ хипотеза, в която административен орган реши в рамките на висящо производство по съдебно обжалване да спре изпълнението на решение за прехвърляне, като спирането може да бъде отменено и се дължи само на фактическата (временна) невъзможност за прехвърляне в резултат на пандемията от COVID‑19?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: води ли такова решение за спиране до прекъсване на срока за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: важи ли това и когато преди появата на пандемията от COVID‑19 съд е отхвърлил молба, подадена от търсещото закрила лице съгласно член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“, за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до приключването на производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/22: Hrebenyuk/EUIPO, Определение от 22 септември 2022 г.
Допуснати ли са достатъчно конкретни и обосновани основания в заявлението за допускане на жалбата, съобразно изискванията на член 58a от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговаря ли твърдението за нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 или на съдебна практика на критериите за въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/21: Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer, Заключение от 22 септември 2022 г.
1) Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?
2) Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат и правните разпоредби на германския Gewerbesteuergesetz (Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност), които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.