Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-595/21: LSI – Germany, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 1, 4 и 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011 да се тълкуват в смисъл, че изразът „наименование на продукта“, съдържащ се в част А, точка 4 от приложение VI, има самостоятелно значение, различно от това на израза „наименование на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от този регламент, и следователно може да обхваща не само официално, обичайно или описателно наименование, но и „запазена като интелектуална собственост марка“, „търговско наименование“ или „популярно наименование“, посочени в член 17, параграф 4 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/21: Finanzamt M (Étendue du droit à déduction de la TVA), Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Може ли на втория приобретател на стока да бъде отказано право да приспада данъчен кредит във връзка с нейното придобиване, тъй като той е трябвало да знае, че при първото прехвърляне първоначалният продавач е извършил измама с ДДС, въпреки че и първият приобретател е знаел, че първоначалният продавач е извършил измама с ДДС при първото прехвърляне?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по отношение на втория приобретател, да бъде ограничен до размера на причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи вследствие на извършената данъчна измама?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: следва ли причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи да се изчислява:
а) чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително определения данък,
б) чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително платения данък, или
в) по някакъв друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/21: EEW Energy from Waste, Заключение от 17 ноември 2022 г.
1) Трябва ли член 16, параграф 2, буква в) във връзка с член 2, букви а) и д) от Директива 2009/28 да се тълкува в смисъл, че при захранването на мрежата с електроенергия следва да се дава приоритет и на инсталациите, които произвеждат електроенергия чрез термична обработка на смесени отпадъци, съдържащи променлив дял биоразградими промишлени и битови отпадъци?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: зависи ли приоритетът при захранването на мрежата с електроенергия, предвиден в член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28, от размера на дела на биоразградимите отпадъци, използвани за производството на електроенергия по описания в първия въпрос начин?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: що се отнася до размера на дела на биоразградимите отпадъци, съществува ли праг, под който за произведената електроенергия не се прилага правната уредба, приложима за електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос: на какъв дял от биоразградимите отпадъци съответства този праг и как трябва да се определя той?
5) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: може ли, ако правната уреда за електроенергията, произведена от възобновяеми източници, е приложима за електроенергията, произведена само отчасти от биоразградими отпадъци, да се вземе предвид ratio legis на член 5, параграф 3, втора алинея от Директива 2009/28/ЕО, така че тази правна уредба да се приложи само за дела от електроенергията, произведен от възобновяеми енергийни източници, като този дял съответно се изчисли въз основа на енергийното съдържание на всеки източник на енергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/20: Bayer Intellectual Property, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли член 47а от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелно внесени продукти може да се приеме, че е налице равностойност на мерките за премахването и повторното поставяне на показателите за безопасност съгласно член 54, буква о) от Директива 2001/83, което се осъществява от паралелния вносител или посредством „relabeling“ (преетикиране) (използване на самозалепващи се етикети върху оригиналната вторична опаковка), или посредством „reboxing“ (преопаковане) (производство на нова вторична опаковка на лекарствения продукт), ако наред с това двата вида мерки отговарят на изискванията на Директива 2011/62 и на Делегиран регламент 2016/161 и са също толкова подходящи за гарантиране на автентичността, идентификацията и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствените продукти?
Може ли притежателят на марка да се противопостави на преопаковането на продукта в нова външна опаковка („reboxing“) от паралелен вносител предвид новите разпоредби относно защитата срещу фалшифициране, когато паралелният вносител е в състояние също да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара в държавата членка на внос, само като постави върху оригиналната вторична опаковка нови самозалепващи се етикети („relabeling“)?
Допустимо ли е, ако в случай на „relabeling“ за съответните потребители е видно, че даден показател за безопасност на оригиналния доставчик е бил повреден, да се приеме, че това няма значение, стига да се гарантира, че повредата се дължи на паралелния вносител и той е поставил нов показател за безопасност върху оригиналната вторична опаковка
В това отношение има ли значение дали следите от отваряне стават видими едва когато бъде отворена вторичната опаковка на лекарствения продукт?
Следва ли все пак да се потвърди обективната необходимост от преопаковане чрез „reboxing“ по смисъла на петте изчерпателно изброени условия за преопаковане (вж. решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др., C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282, т. 79, и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249, т. 21), ако националните органи в техните действащи ръководства за прилагане на изискванията на Директивата за защита срещу фалшифицирани лекарствени продукти или други съответни официални изявления посочват, че обикновено не се приема повторно запечатване на отворена опаковка, или пък това се приема само по изключение и при спазване на стриктни условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/20: Senatsverwaltung für Inneres und Sport, Съдебно решение от 15 ноември 2022 г.
Прекратяването на брака на основание член 12 от Законодателен декрет № 132/2014 представлява ли решение за развод по смисъла на Регламент „Брюксел IIa“?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли прекратяването на брака на основание член 12 от Законодателен декрет № 132/2014 да се третира съобразно разпоредбата на член 46 от Регламент „Брюксел IIa“ относно публични актове и споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-873/19: Deutsche Umwelthilfe (Réception des véhicules à moteur), Съдебно решение от 8 ноември 2022 г.
Трябва ли член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че сдруженията за опазване на околната среда по принцип трябва да разполагат с възможност да обжалват по съдебен ред административно решение, с което — евентуално в нарушение на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 — се издава разрешение за производството на дизелови превозни средства за превоз на пътници, в които е монтирано измервателно-коригиращо устройство?
Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че актуалното технологично равнище в смисъл на технически възможното към датата на издаване на типовото одобрение е по принцип критерият за преценка на необходимостта от измервателно-коригиращо устройство за предпазване на двигателя от повреда или авария и за осигуряване на безопасно управление на превозното средство?
Освен актуалното технологично равнище трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства, вследствие на които може да се обоснове законосъобразността на дадено измервателно-коригиращо устройство, въпреки че това устройство, преценено само с оглед на съответното актуално технологично равнище, не е „необходимо“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/22: Generalstaatsanwaltschaft München () и ne bis in idem), Съдебно решение от 28 октомври 2022 г.
Допустимо ли е органите на държава членка да екстрадират гражданин на трета държава в друга трета държава, когато този гражданин вече е осъден с влязла в сила присъда в друга държава членка за същите деяния и е изтърпял наложеното наказание, при положение че молбата за екстрадиция се основава на двустранен договор, който ограничава принципа ne bis in idem само до съдебните решения на замолената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/21: Saatgut-Treuhandverwaltung (KWS Meridian), Заключение от 27 октомври 2022 г.
Спорната разпоредба, доколкото съгласно упоменатите в нея условия може да се иска минимално обезщетение за вреди в размер на четирикратната лицензна такса, съвместимa ли е с Регламент № 2100/94, и по-специално с член 94, параграф 2, първо изречение от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/21: Stadt Mainz, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли да се тълкува Директива 2006/123/ЕО в смисъл, че тя се прилага към ситуация, при която договор е сключен преди влизането в сила на тази директива и когато този договор е изчерпал всичките си последици преди крайния срок за транспониране на посочената директива?
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с дело между частни лица, е длъжен да не прилага национална уредба, която определя минимални размери на възнагражденията за услуги на архитекти и инженери и която предвижда нищожност на споразумения, отклоняващи се от тази уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.