всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Германия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия

Дело C-720/20: Bundesrepublik Deutschland (Enfant de réfugiés, né hors de l’État d’accueil), Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Следва ли — с оглед на заложения в правото на Съюза стремеж да се избегне вторичното движение и на предвидения в Регламент „Дъблин III“ общ принцип на цялост на семейството — член 20, параграф 3 от този регламент да се прилага по аналогия, когато ненавършило пълнолетие дете и неговите родители подават молби за международна закрила в една и съща държава членка, но родителите вече са получили международна закрила в друга държава членка, докато детето е родено в държавата членка, в която е подало молбата за международна закрила?
Може ли решение за недопустимост по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата относно процедурите да бъде постановено по аналогичен начин по отношение на ненавършило пълнолетие дете, подало молба за международна закрила в държава членка, и когато не самото дете, а родителите му се ползват от международна закрила в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/22: Meta Cluster/EUIPO, Определение от 15 юли 2022 г.

Налице ли са достатъчно конкретни и обосновани доводи в искането за допускане на обжалване, които да удостоверяват значението на повдигнатите въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговарят ли аргументите на жалбоподателя на изискванията за яснота и конкретика относно правните основания, съществото на твърдяната правна грешка и нейното влияние върху резултата от обжалвания акт?
Достатъчно ли е самият факт, че даден правен въпрос не е бил разглеждан досега от Съда, за да се приеме, че този въпрос е от значение за развитието на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/21: Universität Bremen/REA, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Тълкува ли се правилно член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в смисъл, че университетските преподаватели, които имат право да се явяват пред съд съгласно националното право, не са длъжни да отговарят на изискването за независимост, приложимо към адвокатите?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи чрез изискването университетски преподавател да отговаря на критерия за независимост като адвокат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-311/21: TimePartner Personalmanagement, Заключение от 14 юли 2022 г.

1. Как следва да се дефинира понятието „цялостна защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници“, използвано в член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], по-специално, обхваща ли повече от това, което националното право и правото на Съюза задължително изискват като защита за всички работници?
2. Какви условия и критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се съдържат в колективен трудов договор и се отклоняват от установения в член 5, параграф 1 от [Директива 2008/104] принцип на равно третиране, спазват цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници?
а) Отнася ли се проверката за спазването на цялостната защита — абстрактно погледнато — до уговорените в колективен трудов договор условия на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, попадащи в обхвата на такъв колективен трудов договор, или е необходима сравнителна оценка на условията на труд, определени в колективен трудов договор, и условията на труд в предприятието, на което са предоставени наетите чрез агенции за временна заетост работници (ползвател)?
б) В случай на дерогиране от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, изисква ли предвиденото в член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104] спазване на цялостната защита да е налице безсрочно трудово правоотношение между агенциите за временна заетост и наетите чрез агенции за временна заетост работници?
3. Трябва ли националният законодател да изисква от социалните партньори условията и критериите за спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], ако им предоставя възможността да сключват колективни трудови договори, съдържащи договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране, и ако националната система относно колективните трудови договори предвижда изисквания, които пораждат очаквания за постигане на подходящ баланс между интересите на страните по колективния трудов договор (т.нар. гаранция за основателността на колективните трудови договори)?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос:
a) Гарантирано ли е спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104] чрез правна уредба, която както действащата от 1 април 2017 г. редакция на Arbeitnehmerüberlassungsgesetz [(Закон за предоставяне на работници от агенции за временна заетост)] предвижда минимална работна заплата на наетите чрез агенции за временна заетост работници, максимална продължителност на предоставянето на тези работници на един и същ ползвател, ограничаване във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, невалидност на отклоняваща се от принципа на равно третиране разпоредба на колективен трудов договор относно наети чрез агенции за временна заетост работници, които през последните шест месеца преди предоставянето им на ползвателя са напуснали същия[…] или работодател, който заедно с ползвателя образува група по смисъла на параграф 18 от Aktiengesetz (Закон за акционерните дружества), както и задължението на ползвателя по принцип да представя на наетите чрез агенции за временна заетост работници достъп до местата за отдих и общите помещения (като места за грижи за деца, столове за хранене и транспортни услуги) при същите условия като действащите за постоянно наетите работници?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
– Важи ли това и ако в аналогична правна уредба като […] действащата до 31 март 2017 г. редакция на Arbeitnehmerüberlassungsgesetz (Закон за дейността на агенциите за временна заетост) не е предвидено ограничение във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането и изискването предоставянето да е само „временно“, не е конкретизирано със срок?
5. При отрицателен отговор на третия въпрос: в случай на договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране чрез колективни трудови договори съгласно член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], могат ли националните съдилища да подлагат на неограничен контрол тези колективни трудови договори по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници при дерогирането или по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници, или член 28 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и/или позоваването на „автономността на социалните партньори“ в съображение 19 от [Директива 2008/104] изискват на страните по колективни трудови договори да се предостави свобода на преценка, която подлежи само на ограничен съдебен контрол, и при утвърдителен отговор — какъв е обхватът ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/21: Coca-Cola European Partners Deutschland, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Свързана ли е с прилагане на Директива 2003/88/ЕО по смисъла на член 51, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредба от колективен трудов договор, която предвижда компенсиране на нощния труд, положен извън редовната работна смяна, в по-висок размер, отколкото на нощния труд, положен в рамките на редовната работна смяна?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съвместима ли е с член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредба от колективен трудов договор, която предвижда по-високо компенсиране на нощния труд, който не се полага в рамките на редовната работна смяна, отколкото на нощния труд, полаган в рамките на редовната работна смяна, ако по този начин следва да се компенсират, освен вредните въздействия върху здравето вследствие на нощния труд, и затрудненията, дължащи се на по-лошото планиране на нощния труд, който не се полага в рамките на редовната работна смяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-534/20: Leistritz, Съдебно решение от 22 юни 2022 г.

Следва ли член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, като член 38, параграф 1 и параграф 2 във връзка с член 6, параграф 4, второ изречение от [BDSG], която не позволява трудовото правоотношение на длъжностното лице по защита на данните да бъде едностранно прекратено с предизвестие от администратора, който е негов работодател, независимо дали е мотивирано с изпълнението на задълженията на длъжностното лице?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Пречка ли е член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД] за такава разпоредба от националното право и тогава, когато определянето на длъжностното лице по защита на данните е задължително не съгласно член 37, параграф 1 от [ОРЗД], а съгласно правото на държавата членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Налице ли е достатъчно правно основание за член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД], по-специално с оглед на обстоятелството, че в приложното му поле се включват длъжностни лица по защита на данните, които се намират в трудово правоотношение с администратора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/20: ACC Silicones, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.

Допуска ли член 63 ДФЕС (предишен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Директива 90/435, да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да приспадат данъка върху доходите от капитал или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова приспадане, признаване или пренасяне към последващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос: допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност изискването за представяне на посоченото в първия въпрос удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „дружествени дялове в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/21: SGL Carbon/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка, като е обявил за недопустимо основанието, изведено от нарушение на задължението за полагане на дължима грижа, с мотива, че не е било повдигнато конкретно и самостоятелно в исковите молби?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че не е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, поради което не е ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз относно сложността и яснотата на правната уредба и мотивите на Общия съд?
Допустимо ли е Общият съд да прилага принципа на предпазните мерки при преценката за извинимост на грешката на Комисията при класифицирането на веществото, въпреки че е установена явна грешка в преценката и липсва несигурност относно риска?
Длъжен ли е Общият съд да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, включително разтворимостта на веществото, при преценката за достатъчно съществено нарушение на правна норма от страна на Комисията?
Може ли сложността на правната уредба да оправдае невземането предвид на релевантни обстоятелства от страна на Комисията при прилагането на метода на сумиране по Регламент № 1272/2008?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-617/20: T.N. и N.N. (Déclaration concernant la renonciation à la succession), Съдебно решение от 2 юни 2022 г.

Трябва ли членове 13 и 28 от Регламент № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че изявлението за отказ от наследство, направено от наследник пред съда на държавата членка по обичайното му местопребиваване, се счита за действително по отношение на формата, ако са спазени приложимите пред този съд изисквания за форма, без да е необходимо, за да е действително, изявлението да отговаря на изискванията за форма съгласно приложимото за наследяването право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-100/21: Mercedes-Benz Group (Responsabilité des constructeurs de véhicules munis de dispositifs d’invalid…, Заключение от 2 юни 2022 г.

1) Имат ли член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от [Директива 2007/46] във връзка с член 5, параграф 2 от [Регламент № 715/2007] за цел и защитата на интересите на отделните купувачи на моторни превозни средства
При утвърдителен отговор: 2) Включва ли това и интереса на отделния купувач на превозно средство да не придобие превозно средство, което не отговаря на изискванията на правото на Съюза, по-специално да не придобие превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство съгласно член 5, параграф 2 от [Регламент № 715/2007]
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: 3) Несъвместимо ли е с правото на Съюза, ако купувач, който неволно е закупил пуснато на пазара от производителя превозно средство със забранено измервателно-коригиращо устройство съгласно член 5, параграф 2 от [Регламент № 715/2007], може да предяви срещу производителя на превозното средство граждански претенции на деликтно основание за обезщетение за причинената му вреда, по-специално и претенция за връщане на платената за превозното средство цена срещу предаването и прехвърлянето на правото на собственост върху превозното средство, само по изключение, когато производителят на превозното средство е действал умишлено и в противоречие с добрите нрави
При утвърдителен отговор: 4) Изисква ли правото на Съюза в полза на купувача на превозното средство да е налице гражданска претенция за обезщетение за вреди на деликтно основание срещу производителя на превозното средство при всяко виновно (непредпазливо или умишлено) действие на производителя на превозното средство във връзка с пускането на пазара на превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство съгласно член 5, параграф 2 от [Регламент № 715/2007]
Независимо от отговорите на въпроси 1—4: 5) Несъвместимо ли е с правото на Съюза, ако националното право предвижда, че купувачът на превозното средство е длъжен да допусне приспадане на предимство от ползването в зависимост от действителното използване на превозното средство, когато чрез иск за обезщетение за вреди на деликтно основание той иска от производителя да върне покупната цена на пуснато на пазара превозно средство със забранено измервателно-коригиращо устройство съгласно член 5, параграф 2 от [Регламент] № 715/2007 срещу предаването и прехвърлянето на правото на собственост върху превозното средство
При отрицателен отговор: 6) Несъвместимо ли е с правото на Съюза предимството от ползването да се изчислява въз основа на цялата покупна цена, без да се направи приспадане поради намалената стойност на превозното средство в резултат на оборудването му със забранено измервателно-коригиращо устройство и/или неволното използване от купувача на превозно средство, което не отговаря на изискванията на правото на Съюза
Независимо от отговорите на въпроси 1—6: 7) Несъвместим ли е член 348, параграф 3 от ZPO, доколкото се отнася и до постановяването на определения за отправяне на преюдициално запитване съгласно член 267, втора алинея ДФЕС, с правото на националните съдилища да сезират Съда съгласно член 267, втора алинея ДФЕС, и следователно трябва ли да бъде неприложим при постановяването на определения за отправяне на преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12930313233456 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form