Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране на съдебния акт, когато мотивите на обжалваното съдебно решение са противоречиви?
Изопачени ли са договорът за използване на логото и други доказателства по делото при преценката на злоупотреба с господстващо положение?
Достатъчно мотивирани ли са изводите относно изключителните права, свързани с логото DGP, и съответстват ли те на фактите и приложимото право?
Съответства ли обжалваното съдебно решение на изискванията на правото на Европейския съюз относно марките, по-специално относно изключителното право на притежателя на марка?
Правилно ли е приложен член 82 ЕО при преценката за злоупотреба с господстващо положение от страна на DSD?
Съответстват ли наложените мерки на член 3 от Регламент № 17 и на принципа на пропорционалност?
Налице ли е процесуално нарушение, изразяващо се в замяна на мотивите на Комисията със собствени мотиви от страна на Първоинстанционния съд и неспазване на правото на изслушване?
Нарушено ли е основното право на разглеждане на делото в разумен срок при постановяване на решението от Първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Дали член 4, параграф 2, първа алинея от [Директивата за местообитанията] дава право на държава членка да откаже да даде съгласие за съставения от Комисията проектосписък на териториите от значение за Общността по отношение на една или няколко територии по други съображения, а не по съображения за опазване на околната среда?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: спадат ли към тези съображения интересите на общини и сдружения на общини, и в частност техните планове, проектопланове и други интереси във връзка с по-нататъшното развитие на тяхната територия?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: изискват ли третото съображение от Директива 92/43/ЕИО, член 2, параграф 3 от тази директива или други разпоредби на общностното право държавите членки и Комисията да вземат предвид такива съображения при даването на съгласие и при съставянето на списъка на [ТЗО]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли след окончателното приемане на списъка общината, която е засегната от включването на определена територия в него, като се основава на общностното право, да се позове в съдебно производство на противоречие на списъка с общностното право, тъй като нейните интереси не са били взети предвид или не са били взети предвид в достатъчна степен?
5) Трябва ли продължителни работи по поддръжка на фарватера на естуари, които са окончателно одобрени съгласно националното право преди изтичането на срока за транспониране на Директива 92/43/ЕИО, да бъдат подложени на оценка на въздействието им на основание член 6, параграфи 3 и 4 от посочената директива в случай на продължаване на тези работи след включването на територията в списъка на [ТЗО]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли член 5, точка 1, буква б), второ тире от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че и при пътувания с въздушен транспорт от държава членка на Общността до друга държава членка за единствено място на изпълнение на всички произтичащи от договора задължения следва да се приема мястото на предоставяне на основната услуга, определено съгласно икономически критерии?
Ако следва се определи единствено място на изпълнение: кои критерии са релевантни за определянето му; дали единственото място на изпълнение се определя по-специално в зависимост от мястото на излитане или от мястото на пристигане на самолета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Допускат ли [членове 43 ЕО и 56 ЕО] правна уредба на държава членка, според която в рамките на национална система за приспадане на корпоративен данък обезценяването на дяловете поради разпределянето на дивиденти не се отразява върху облагаемата основа, когато данъчнозадължено лице, което има право на данъчен кредит във връзка с корпоративния данък, придобие дял в неограничено данъчнозадължено капиталово дружество от притежател на дялове, който няма такова право на данъчен кредит, докато при придобиване от притежател на дялове, който има право на данъчен кредит, такова обезценяване намалява данъчната основа на приобретателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли член 5, параграф 4 от Регламента [№ 1383/2003] да се тълкува, с оглед на присъединяването на Европейската общност към [Протокола], по начин, по който въпреки използването на термина „марка на Общността“ да се включват и марките с международна регистрация съгласно член 146 и сл. от Регламента [№ 40/94]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 2, буква а) [от Директива 90/435] във връзка с буква е) от приложението към [тази] директива [...] да се тълкува в смисъл, че и за периода преди 2005 г. френско дружество, което има правната форма „société par actions simplifiée“, може да се разглежда като „дружество от една държава членка“ по смисъла на тази директива и следователно съгласно член 5, параграф 1 от Директива [90/435] трябва да му се предостави право на освобождаване от удържане на данък при източника за печалбата, която му е разпределена през 1999 г. от едно от неговите германски дъщерни дружества?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: нарушава ли член 2, буква а) от [Директива 90/435] във връзка с буква е) от приложението към [тази] директива [...] членове 43 ЕО и 48 ЕО или член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, доколкото във връзка с член 5, параграф 1 от Директива [90/435] предвижда при разпределянето на печалба от германско дъщерно дружество на френско дружество майка последното да бъде освободено от удържане на данък при източника, ако това дружество майка има правната форма „société anonyme“, „société en commandite par actions“ или „société à responsabilité limitée“, но не и ако има правната форма „société par actions simplifiée“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Условията, при които регионален парламент притежава процесуална правоспособност за обжалване на актове на институциите на Европейския съюз.
Изискванията за квалифициране на дадено образувание като юридическо лице по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли условието за „финансиране от държавата“, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), първа хипотеза от директивата [2004/18], да се тълкува в смисъл, че държавата налага задължение за здравно осигуряване, както и задължение за плащане на вноски — чийто размер е в зависимост от дохода — на съответната здравноосигурителна каса, като последната определя размера на вноската, но здравноосигурителните каси са взаимно свързани чрез система за солидарно финансиране, която е по-подробно изложена в мотивите, и изпълнението на задълженията на всяка здравноосигурителна каса е гарантирано?
Трябва ли условието, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), втора хипотеза от директивата [2004/18], според което организацията „е обект на управленски контрол от последните“, да се тълкува в смисъл, че наличието на държавен надзор върху настоящи или бъдещи дейности — към който се прибавят евентуално други възможности за намеса на държавата, изложени в мотивите — е достатъчно, за да бъде изпълнено това условие?
В случай че на първия въпрос — буква a) или буква б) — следва да се даде положителен отговор, трябва ли член 1, параграф 2, букви в) и г) от директивата [2004/18] да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на стоки, които са произведени и индивидуално приспособени по отношение на тяхната форма в зависимост от изискванията на всеки клиент и за използването на които всеки клиент следва да бъде лично консултиран, трябва да се разглежда като „обществени поръчки за доставки“ или като „обществени поръчки за услуги“
Следва ли в това отношение да се взема предвид само стойността на различните престации?
В случай че посоченото във втория въпрос предоставяне трябва или би могло да се разглежда като „предоставяне на услуги“, следва ли член 1, параграф 4 от директивата [2004/18] — за разлика от рамково споразумение по смисъла на член 1, параграф 5 от [тази] директива — да се тълкува в смисъл, че може да се разглежда и като „концесия за услуги“ възлагане на поръчка, при което:
— решението относно това дали и в какви случаи на изпълнителя се възлагат специфични поръчки се взема не от възложителя, а от трети лица,
— заплащането на изпълнителя се извършва от възложителя, тъй като по закон само последният е длъжен да предоставя възнаграждение и е задължен спрямо третите лица за изпълнението на услуги, и
— изпълнителят не е длъжен да предостави или предложи каквато и да е престация преди третото лице да се обърне към него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.