България
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България
Дело C-652/16: Ahmedbekova, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли от чл. 78, параграф 1 и параграф 2, букви а), г) и е) [ДФЕС], съображение 12 и чл. 1 от Директива [2013/32], че предвиденото по член 33, параграф 2, буква д) от същата директива основание за недопустимост на молби за международна закрила, съставлява норма с директен ефект, която не може да бъде оставена неприложена от държавите членки, в това число чрез прилагане на по-благоприятни разпоредби по националното право, предвиждащи разглеждане на първата молба за международна закрила, от гледна точка на това дали кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива [2013/32], тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 3 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на придружен непълнолетен, подадена от негов родител, когато тази молба е обоснована с качеството на детето на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция?
Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива [2013/32], тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 1 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на пълнолетно лице, когато тази молба е обоснована в хода на процедурите пред компетентния административен орган единствено с качеството на кандидата на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила, на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция, и кандидатът няма право да упражнява трудова дейност към момента на подаването на молбата?
Следва ли, че чл. 4, параграф 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива, изисква преценката за основателни опасения от преследване или реален риск от тежко посегателство, да е основана само на факти и обстоятелства, относими към молителя?
Допуска ли чл. 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива и чл. 31, параграф 1 от Директива [2013/32], национална съдебна практика в държава членка, която:
а) задължава компетентния орган да разгледа в общо производство молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, когато тези молби се основават на общи факти и по-конкретно на твърдения, че само единият от членовете на семейството има качеството на бежанец;
б) задължава компетентния орган да спре производството по молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, до приключването на производството по молбата на члена на семейството, която е подадена на основание, че лицето има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1, буква А от Женевската конвенция;
в това число, допустима ли е посочената съдебна практика по съображения, свързани с висшия интерес на детето, запазване на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, с правото на оставане в държава членка до разглеждането на молбата, по аргумент от чл. 7, чл. 18 и чл. 47 от Хартата на основните права […], съображения 12 и 60 и чл. 9 от Директива 2013/32, съображения 16, 18 и 36, чл. 23 от Директива 2011/95, съображения 9, 11 и 35, чл. 6 и чл. 12 от Директива [2013/33]?
Следва ли от съображения 16, 18 и 36 и член 3 от Директива [2011/95], тълкувани във връзка със съображение 24 и чл. 2, буква г) и й), чл. 13 и чл. 23, параграфи 1 и 2 от същата директива, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 8, ал. 9 от [ЗУБ], на основание на която се считат за бежанци и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице основанията по националното право, които изключват предоставянето на статут на бежанец?
Следва ли от предвиденото за мотивите на преследване по чл. 10 от Директива [2011/95], че подаването на жалба до Съда по правата на човека против държавата по произход на лицето, определя същото лице като принадлежащо към определена социална група по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква г) от същата директива, съответно подаването на жалбата следва да се счита за политическо мнение по смисъла на буква д) от същата разпоредба?
Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива [2013/32], че съдът е задължен да разгледа по същество заявени нови основания за международна закрила в хода на съдебното производство, които не са посочени в жалбата до съда, подадена срещу решение за отказ да се предостави международна закрила?
Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива [2013/32], че съдът е задължен да прецени допустимостта на молбата за международна закрила на основание чл. 33, параграф 2, буква д) от същата директива в съдебно производство по обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, при условие че с обжалваното решение молбата е преценена от гледна точка на това [дали] кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/17: Fathi, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да извършват разглеждането по същество на молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от същия регламент, без да е налице изрично решение на тези органи, от което да става ясно, че съгласно критериите, предвидени от посочения регламент, тази държава членка е компетентната да извърши такова разглеждане?
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато кандидат за международна закрила обжалва решение, с което се установява, че молбата му за международна закрила е неоснователна, компетентният съд на държавата членка е длъжен служебно да провери дали правилно са били приложени предвидените с Регламент № 604/2013 критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа посочената молба?
Следва ли член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия“ по тази разпоредба?
Следва ли член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че забраната, под страх от екзекуция или лишаване от свобода, на действия срещу държавната религия на страната на произход на молителя за международна закрила може да представлява „действие на преследване“ по смисъла на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/18: Milev, Заключение от 7 август 2018 г.
Нарушение на презумпцията за невиновност чрез определяне на по-нисък стандарт за „обосновано предположение“ при продължаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес чрез ограничаване на съдебния контрол и мотивирането на съдебните актове относно задържането под стража, включително чрез забрана за съпоставяне на обвинителни и оправдателни доказателства и за конкретен отговор на доводите на защитата, с цел запазване на безпристрастността на съдията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/17: Fathi, Заключение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли [от] чл. 3, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“], тълкуван във връзка със съображение 12 и чл. 17 от същия регламент, че допускат държава членка да постанови решение, което представлява разглеждане на молба за международна закрила по смисъла на чл. 2, буква г) от същия регламент, подадена до тази държава членка, без да е постановено изрично решение за компетентността на същата държава членка на основание критериите по регламента и няма данни за приложението на дерогациите, предвидени в чл. 17 от същия регламент в този случай?
2) Следва ли от чл. 3, параграф 1, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“], тълкуван във връзка със съображение 54 от Директива 2013/32, че при условията на главното производство, по молба за международна закрила по смисъла на чл. 2, буква б) от същия регламент, когато не се прилага дерогация съгласно чл. 17, параграф 1 от същия регламент, се изисква да бъде взето решение, с което държава членка поема отговорността за разглеждането на молбата по критериите на регламента, и което решение се основава на извода, че по отношение на подалото молбата лице се прилагат нормите на регламента?
3) Следва ли чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, съдът следва да извърши преценката по съображение 54 от същата директива за това дали по отношение на молителя се прилагат нормите на Регламент [„Дъблин III“], когато не е взето изрично решение от държавата членка за компетентността ѝ да разгледа молбата за международна закрила по критериите на регламента
Следва ли на основание съображение 54 от Директива 2013/32 да се приеме, че когато няма данни за приложението на чл. 17 от Регламент [„Дъблин III“] и молбата за международна закрила е разгледана на основание Директива [2011]/95 от държавата членка, до която е подадена, то правното положение на лицето попада в приложното поле на регламента дори и да няма изрично решение за компетентността на държавата членка по критериите на регламента?
4) Следва ли от чл. 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, че са налице мотиви за преследване на основание „религия“ при условията на главното производство, когато молителят не е представил декларации и документи за всички елементи, включени в определението на понятието религия по същата разпоредба, от съществено значение за принадлежността лицето към конкретната религия?
5) Следва ли от чл. 10, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, че съществуват мотиви за преследване, основани на религия по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато при условията на главното производство, молителят претендира, че е преследван на основание религиозната си принадлежност, но не е представил декларации и доказателства за обстоятелства, характерни за принадлежността на едно лице към конкретна религия, които биха съставлявали основание субектът на преследването да приеме, че лицето принадлежи към тази религия, в това число свързани с извършване или въздържание от извършване на религиозни актове, с изразяване на религиозни убеждения, за форми на лично и обществено поведение, основани на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания?
6) Следва ли от чл. 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкувани във връзка с членове 18 и 10 от Хартата за основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“] и понятието религия по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, че при условията на главното производство:
a) Понятието религия по смисъла на правото на ЕС изключва деяния, обявени за престъпления от вътрешното законодателство на държавите членки
Такива деяния, обявени в страната на произход на молителя за наказуеми, могат ли да съставляват действия на преследване?
б) В контекста на забраната за прозелитизъм и забраната за действия, противни на религията, на която се основават законите и разпоредбите в страната на произход на молителя, следва ли да се считат за допустими ограничения, установени в защита на правата и свободите на другите и за защита на обществения ред в тази страна
При условие че нарушението на посочените забрани се наказва със смърт, то самото им съществуване съставлява ли действие на преследване по смисъла на цитираните разпоредби на директивата, в това число когато законодателството не е насочено изрично към конкретна религия?
7) Следва ли от чл. 4, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкуван във връзка с параграф 5, буква б) от същата разпоредба, с чл. 10 от [Хартата] и чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че при условията на главното производство, оценяването на фактите и обстоятелствата следва да се извърши само въз основа на декларациите и документите, представени от молителя, но се допуска да бъде изискано потвърждение на тези липсващи елементи, включени в понятието „религия“ по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато:
– без такива данни молбата за международна закрила следва да бъде преценена като неоснователна по смисъла на член 32 във връзка с чл. 31, параграф 8, буква д) от Директива 2013/32/ЕС, и
– по националното право е предвидено задължение компетентният орган да установи всички относими факти към разглеждането на молбата за международна закрила, а при обжалването на решението за отказ — задължение за съда да даде указания, че лицето не сочи и не представя доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/16: Dzivev и др., Заключение от 25 юли 2018 г.
Съответна ли е на:
– чл. 325 пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, съобразно който държавите членки трябва да предприемат мерки за ефикасна защита против измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза;
– чл. 2 nap. 1 вр чл. 1 пар.1 б. „b“ от [Конвенцията PIF] вр член 2, параграф 1 б. „b“ от [Решение 2007/436], съобразно които държавата членка трябва да вземе мерки за ефективно наказване на данъчни измами относно данък върху добавената стойност;
– чл. 47 пар.1 и пар.2 от Хартата, предоставящ ефективни правни средства за защита пред съд, предварително създаден със закон,
национална правна уредба, съобразно която доказателства, събрани чрез използване на „специални разузнавателни средства“ — а именно подслушване на телефонни разговори на лица, спрямо които по-късно се повдига обвинение за данъчно престъпление по данъка за добавена стойност, следва да бъдат изключени от доказателствения материал поради даване на разрешение за това подслушване от некомпетентен съдебен орган; като се вземат предвид следните условия:
– в предходни моменти (между един и три месеца по-рано) за подслушване на част от тези телефони е било искано и дадено разрешение от същия този съдебен орган — като към този момент той още е бил компетентен;
– относно въпросното подслушване е поискано такова разрешение (за продължаване на предходно подслушване и за подслушване на нови телефони) към същия този съдебен орган; този съдебен орган вече не е бил компетентен — като неговата компетентност е била прехвърлена на нов съдебен орган непосредствено преди това; старият съдебен орган въпреки своята некомпетентност е разгледал искането по същество и е дал такова разрешение;
– в последващ момент (около месец по-късно) отново за подслушване на същите телефони е било искано и дадено разрешение от новия компетентен за това орган;
– всички дадени разрешения фактически са без мотиви;
– нормата на закона, прехвърляща компетентност, е била неясна, довела е до множество противоречиви съдебни актове, което е накарало Върховният [касационен] съд да постанови задължителен тълкувателен акт — около две години след законодателното прехвърляне на компетентност и след въпросното подслушване;
– съдът, разглеждащ делото по същество, няма правомощието да се произнася по искания за използване на специални разузнавателни средства (подслушване на телефон); той обаче има компетентност да се произнася по законосъобразността на проведено подслушване, вкл да приеме, че дадено разрешение не отговаря на законовите изисквания и поради това да откаже да цени събраните в следствие на него доказателства; тази компетентност възниква само при валидно дадено разрешение за подслушване;
– ползването на тези доказателства (телефонни разговори на подсъдимите, разрешение за подслушването на които е дадено от съдебен орган, който вече е загубил своята компетентност) е от съществено значение за решаване на въпроса отговорността на ръководителя на организирана престъпна група, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления по Закона за данък добавена стойност, респективно като подбудител за конкретните данъчни престъпления — като той може да бъде признат за виновен и осъден само ако тези разговори бъдат ценени като доказателство; в противен случай ще бъде оправдан[?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/16: Alheto, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, тълкуван във връзка с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32 и чл. 78, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, че:
а) допуска молбата за международна закрила на лице без гражданство, от палестински произход, регистрирано от [UNRWA] като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, да бъде разгледана като молба по чл. 1, буква А) от [Женевската конвенция], вместо като молба за международна закрила по чл. 1, буква D, [втора алинея] от същата конвенция и при условие че компетентността за разглеждане на молбата е поета на основания, различни от съчувствие или хуманитарни съображения, разглеждането на молбата попада в приложното поле на Директива 2011/95?
б) допуска такава молба да не бъде обсъждана от гледна точка на изискванията по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 и съответно не бъде приложено даденото тълкуване на разпоредбата от Съда [...].
2) Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 във връзка с чл. 5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 12, ал.1, т.4 от ЗУБ, която не предвижда изрично включваща клауза за палестинските бежанци в съответната редакция и условието помощта да бъде преустановена на каквото и да е основание, както и, че чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 е безусловна и достатъчно точна и поради това норма с директен ефект, която следва да бъде приложена и без изричното позоваване от страна на подалото молба за международна закрила лице, когато молбата следва да се разгледа като такава по чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...].
3) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с предвиденото по чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, и предвид фактите по главното производство, че допускат молбата за международна закрила да бъде разгледана от първоинстанционния съд като подадена на основание чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...] и извършена преценката по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, когато молбата за международна закрила е подадена от лице без гражданство от палестински произход, регистрирано от UNRWA като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, и тази молба не е разгледана от гледна точка на посочените разпоредби в решението за отказ да се предостави международна закрила?
4) Следва ли от предвиденото по чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32 за правото на ефективна защита в контекста на изискването за „[...] цялостно и ех nunc разглеждане на фактите и правните въпроси", тълкувано във връзка с чл. 33, 34 и 35, [втора алинея] от същата директива и чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95, във връзка с чл. 18, чл. 19 и чл. 47 от [Хартата], че допускат в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, следното:
а) първоинстанционният съд за пръв път да се произнесе по допустимостта на молбата за международна закрила и по въпроса за връщане на лицето без гражданство в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила след като задължи решаващия орган да представи необходимите за това доказателства и предостави възможност на лицето да изрази становище по въпросите, относими към допустимостта на молбата, или
б) първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение следва да отмени решението и задължи решаващия орган да се произнесе отново по молба за международна закрила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, в това число да проведе интервю по допустимост, предвидено по чл. 34 от Директива 2013/32 и се произнесе по въпроса дали е възможно лицето без гражданство да бъде върнато в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила?
в) първоинстанционният съд извършва преценка за сигурността на страната, в която лицето е било установено към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяването на решението при настъпили съществени изменения в обстановката, обуславящи решение в полза на лицето?
5) Следва ли предоставяната помощ от UNRWA да се счита за друга закрила по смисъла на чл. 35, ал.1, буква б) от Директива 2013/32 в съответната държава от зоната на действие на агенцията, при условие че тази държава спазва принципа за забрана за връщане по смисъла на Женевската конвенция [...] по отношение на подпомаганите лица от агенцията?
6) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че правото на ефективна защита в контекста на предвиденото „когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“, тълкуван във връзка с чл. 47 от [Хартата], че при съдебно обжалване на решение, с което молбата за международна закрила е разгледана по същество и постановен отказ да се предостави международна закрила, задължава първоинстанционният съд да постанови решение:
а) което се ползва със сила на присъдено нещо освен по въпроса за законосъобразността на постановения отказ, но и по въпроса за нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 на лицето, подало молба за международна закрила, в това число когато международна закрила по националното право на съответната държава членка се предоставя само по решение на административен орган;
б) за необходимостта от предоставяне на международна закрила чрез подходящото разглеждане на молбата за международна закрила, независимо от допуснати процесуални нарушения при разглеждането ѝ от решаващия орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-707/17: Pinzaru и Cirstinoiu, Определение от 12 юли 2018 г.
Противоречи ли на принципа на пропорционалност и на изискванията на член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 национална правна уредба, която за неизпълнение на задължението за деклариране на пари в брой предвижда кумулативно отнемане на сумата в полза на държавата и наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/17: Wiemer & Trachte, Заключение от 28 юни 2018 г.
1) Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
2) Прилага ли се предвиденото в член 24, параграф 2 във връзка с параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] освобождаване от отговорност при изпълнение в полза на длъжника в една държава членка чрез управителя на регистриран в тази държава клон на дружество длъжник, ако към момента на изпълнението в друга държава членка по отношение на длъжника е била подадена молба за образуване на производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик, но не е било постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност?
3) Прилага ли се Разпоредбата на член 24, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] за изпълнение на задължение за плащане на парична сума в полза на длъжника, когато първоначалното предаване на тази сума от длъжника на изпълнилото лице се счита за недействително съгласно националното право на съда по несъстоятелността и недействителността произтича от образуване на производството по несъстоятелност.
4) Прилага ли се презумпцията за незнание съгласно член 24, параграф 2 от [Регламент № 1346/2000], когато лицата по член 21, параграф 2, второ изречение от Регламента не са предприели необходимите мерки, за да гарантират публикуване на актовете на съда по несъстоятелността за назначаване на временен синдик и за постановяване, че разпорежданията на дружеството са действителни само с одобрението на временния синдик, в регистъра на държавата членка, на чиято територия се намира предприятие на длъжника, ако държавата членка по седалището на предприятието предвижда задължително публикуване на тези актове, независимо че ги признава по силата на член 25 във връзка член 16 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/17: Varna Holideis, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Разпоредбата на чл. 90, пар. 1 и чл. 185, пар. 1 от Директива за ДДС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че изискват извършването на корекция на ползвания за доставка данъчен кредит и в случаите, като този в главното производство, в който с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, във връзка е която е упражнено правото на приспадане или в контекста на дефиницията по чл. 14, пар. 1 от Директива за ДДС за тези случаи следва да се приеме, че не е налице доставка и изначално не е настъпила изискуемостта на данъка?
Разпоредбите на чл. 185, пар. 1 и пар. 2 от Директива за ДДС следва ли да се тълкуват в смисъл, че при липса на национална уредба за извършване на корекция на ползван данъчен кредит в случай на установена със съдебно решение нищожност на сделката, се допуска корекцията да се извърши директно на основание чл. 90, пар. 1 от Директивата [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/16: Kantarev, Заключение от 7 юни 2018 г.
1. Разпоредбата на чл. 4, пар.3 от Договора за ЕС и принципите на равностойност и ефективност, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при липсата на национална уредба, допускат компетентността на съда и реда за разглеждане на исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се определят според публичния орган, който е извършил нарушението и според характера на действието/бездействието, с което е осъществено нарушението, при положение че прилагането на тези критерии има за последица разглеждане на исковете от различни съдилища — общи и административни, по различен процесуален ред — ГПК и АПК, изискващ внасяне на различни държавни такси — пропорционални и прости, и доказване на различни предпоставки, вкл. наличието на виновно поведение?
2. Разпоредбата на чл. 4, пар.3 от Договора за ЕС и изискванията, поставени от Съда по делото Frankovich, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се разглеждат по ред, като този по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, който изисква внасяне на пропорционална държавна такса и доказване на виновно поведение, както и по ред, като този по чл. 1 от ЗОДОВ, който макар да предвижда носенето на обективна отговорност и съдържа специални правила, улесняващи достъпа до съд, се прилага само за вреди от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни фактически действия/бездействия на администрацията, и не обхваща хипотези на нарушения на правото на ЕС, извършени от други държавни органи, с правни действия/бездействия, които не са отменени по съответния ред?
3. Разпоредбите на чл. 1, пар.3, буква i) и чл. 10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателен подход, като този, възприет в чл. 36, ал.3 от ЗКИ и чл. 23, ал.5 от ЗГВБ, според който, „изискването съответната кредитна институция да изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“, е равнозначно на установяване на неплатежоспособност на институцията и отнемане на нейния лиценз, както и схемата за гарантиране на депозитите да се задейства от момента на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност?
4. Разпоредбата на чл. 1, пар.3 от Директива 94/19/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се дефинира един депозит като „неналичен“, следва да бъде установен като такъв с изричен акт на „съответните компетентни органи“, след извършване на оценката по буква i) от същата разпоредба, или допуска поради празнота в националното законодателство, преценката и волята на „съответния компетентен орган“ да се извлича по тълкувателен път от други негови актове - например в случая от Решение № 73/20.6.2014 г. на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, или да се презумира от обстоятелства, като тези в главното производство?
5. При обстоятелства, като тези в главното производство — когато с Решение № 73/20.6.2014 г. на УС на БНБ са преустановени всички плащания и операции, вложителите са били лишени от възможността да подават заявки за плащане и не са имали достъп до депозитите си за периода 20.6.2014 г. до 6.11.2014 г. — следва ли да се приеме, че всички гарантирани безсрочни депозити (за които не се изисква предизвестие за разпореждане и се плащат незабавно при поискване) са станали неналични по смисъла на чл. 1 пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, или условието „да не е платен дължим и платим депозит“, изисква задължително вложителите да са предявили до кредитната институция искане (заявка, покана) за плащане, което да не е изпълнено?
6. Разпоредбите на чл. 1, пар.3, буква i), чл. 10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО и съображение (8) от Директива 2009/14/ЕО, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че свободата на преценка на „съответните компетентни органи“ при извършване на оценката по чл. 1, пар.3, буква i) във всички случаи е ограничена от срока по изр.2 на буква i), или допускат за целите на специалния надзор, като този по чл. 115 от ЗКИ, депозитите да останат неналични за срок по-дълъг от посочения в Директивата?
7. Разпоредбите на чл. 1, пар.3, буква i) и чл. 10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО имат ли директен ефект и предоставят ли на вложителите в банка, включена в схема за гарантиране на депозитите, в допълнение към правото им да бъдат компенсирани от тази схема до размера по чл. 7, пар.1 от Директива 94/19/ЕО, и правото да ангажират отговорността на Държавата за нарушение на правото на ЕС като предявят срещу органа, длъжен да установи неналичността на депозитите, иск за вреди от забавено плащане на гарантирания размер на депозитите, когато решението по чл. 1, пар.3, буква i) е взето след установения в Директивата 5-дневен срок и забавата се дължи на действието на оздравителна мярка, целяща да предпази банката от неплатежоспособност, наложена от същия този орган или при обстоятелства, като тези в главното производство, допускат национално правило, като това по чл. 79, ал.8 от ЗКИ, според което БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица, носят отговорност за вреди, причинени от надзорните ѝ функции, само ако са причинени умишлено?
8. Дали и при какви условия нарушението на правото на Съюза, изразяващо се в невземане на решение от „съответния компетентен орган“ по чл. 1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, съставлява „достатъчно съществено“ нарушение, което може да ангажира отговорността на държава членка за вреди чрез иск срещу надзорния орган, и дали в тази връзка са от значение обстоятелствата: а) че във ФГВЛ е нямало достатъчно средства за покриване на всички гарантирани депозити; б) че през периода, през който плащанията са останали спрени, кредитната институция е била поставена под специален надзор, целящ да я предпази от неплатежоспособност; в) че депозитът на ищеца е изплатен след като БНБ е констатирала, че оздравителните мерки са неуспешни; в) че депозитът на ищеца е изплатен ведно с дохода от лихви, начислени включително за периода 20.6.2014 г. — 6.11.2014 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.