Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-683/24: Spielerschutz Sigma, Заключение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 1 и членове 45, 46 и 52 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел I bis), във връзка с член 45, буква а), член 46 и член 52 от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която, въз основа на съответен принцип на обществения ред, закрепен в националното право, изключва признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени от съдилища на други държави членки, по всички производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, ако такова съдебно производство противоречи на или подкопава законосъобразността на предоставянето на хазартни услуги в или от Малта въз основа на лиценз, издаден от компетентния орган, или законосъобразността на каквото и да е законово или естествено задължение, произтичащо от предоставянето на такива хазартни услуги, и се отнася до разрешена дейност, която е законосъобразна съгласно това национално право и други приложими национални регулаторни инструменти?
Трябва ли членове 45 и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която, независимо от това дали е подадено съответно искане до съда или трибунала, пред който се иска признаване или изпълнение, и дали лицето, носещо задължението, е изчерпало всички правни средства за защита в държавата членка на съда от първа инстанция, и без преглед от съда или трибунала, пред който се иска признаване или изпълнение, изключва признаването (член 45 от Регламента) и изпълнението (член 46 от Регламента) на съдебни решения, постановени от съдилища на други държави членки, по всички производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, ако такова съдебно производство противоречи на или подкопава законосъобразността на предоставянето на хазартни услуги в или от Малта въз основа на лиценз, издаден от компетентния орган, или законосъобразността на каквото и да е законово или естествено задължение, произтичащо от предоставянето на такива хазартни услуги, и се отнася до разрешена дейност, която е законосъобразна съгласно това национално право и други приложими национални регулаторни инструменти?
Трябва ли членове 45, буква а) и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която обявява признаването и изпълнението на съдебни решения за противоречащи на обществения ред (ordre public) единствено с цел, в контекста на насърчаването на частния сектор от държавата, както е предвидено в националната конституция, да защити притежателите на лицензи за онлайн хазарт от признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени срещу тях от съдилища на други държави членки?
Трябва ли членове 45, буква а) и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат отказ по съображения за обществения ред за признаване и изпълнение от съда или трибунала в държавата, в която се иска изпълнение, когато този отказ се основава единствено на презумпцията, че признаването на такова съдебно решение би било против икономическите и финансови интереси на държавата членка, в която се иска изпълнение, тъй като доставчиците на хазартни услуги правят значителен принос към националната икономика и приходите на тази държава членка?
Трябва ли член 52 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба, която изключва признаването и/или изпълнението на съдебно решение, постановено от съд на друга държава членка по производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, поради това че дейността на доставчика на хазартни услуги, оценена по малтийското право, би била допустима?
Трябва ли член 48 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че задължението за вземане на решение без забавяне, предвидено в него, се нарушава, ако не е постановено решение по искането за признаване на първа инстанция в срок от шест месеца и това забавяне не се дължи на обстоятелства или забавяния от страна на страните или трети лица в конкретното производство по признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/25: Gidzhinov, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Чл. 325 [ДФЕС] и чл. 2, пар. 1 от Конвенцията за [ЗФИ] допускат ли национален закон, предвиждащ давност за провеждане на наказателно преследване за деяния, които засягат финансовите интереси на Съюза, съобразно който давностният срок се определя единствено от максималното предвидено наказание за съответното престъпление, но не и от фактическата и правната сложност на делото и не отчита възможността за настъпване на случайно събитие, след което съдебното производство следва да започне отначало, поради което прилагането на този национален закон може да доведе до безнаказаност?
2) Чл. 3, пар. 1, б. „б“ от Рамково решение 2008/841 допуска ли национален закон, съобразно който престъплението по чл. 2, б. „б“ се наказва с наказание лишаване от свобода, което е с по-висока максимална продължителност от наказанието, предвидено за престъплението, извършването на което се цели със сговарянето по чл. 2, б. „б“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/24: Boothnesse, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Следва ли разпоредбите на дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС), който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
Означава ли понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, първо, престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава, второ, престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или, трето, има самостоятелно значение в правото на Съюза?
Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
Относими ли са в този контекст членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?
Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/24: Halozyme, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че вещество, което е изрично определено като помощно вещество в разрешението за употреба на лекарствен продукт, не може да се счита за активна съставка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува, с оглед на член 8 и член 10 от този регламент, в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който също така е доказуемо идентифицируем от основния патент и документите, които задължително се представят с молбата за сертификат?
Ако отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който лице, компетентно в областта, би счело за установен към датата на подаване на заявката за основния патент или към датата на приоритет на този патент?
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че, наред с другото, помощно вещество трябва да се счита за активна съставка със собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания в разрешението за употреба на лекарствен продукт за лечение на рак на гърдата, ако то разгражда друго вещество, което естествено се среща в човешкото тяло, като по този начин улеснява ефектите на основната активна съставка на продукта върху раковите клетки при рак на гърдата; ако според определени изследвания и научни статии това помощно вещество или свързано с него вещество е довело само по себе си in vitro или при животински модели до спиране на растежа на тумори от същия или друг тип, или до тяхното намаляване; и ако други научни статии потвърждават неговия потенциално подобен ефект при хора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-799/24: Babcock Montajes, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 36 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, на който по силата на споразумение по член 25 от Регламент № 1215/2012 е предоставена изключителна компетентност (член 31 от Регламент № 1215/2012), е длъжен да признае съдебно решение, с което съд на друга държава членка, който не е определен в споразумението, установява международната компетентност на съдилищата на тази държава членка, ако въпросното съдебно решение е междинно, тоест не представлява решение, с което се слага край на спора?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен:
Зависи ли признаването на междинното решение и от това дали междинното решение, с което се установява международната компетентност на съдилищата на държавата членка, е обвързващо за самия неупълномощен съд и/или дали установяването на международната компетентност може да бъде изменено в рамките на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/25: Kolwager, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Прилага ли се [член 13 от ППИ] към облагането с данък върху даренията?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изключва ли [член 13 от ППИ] възможността служител или друг служител на Съюза, който установява своето местожителство на територията на държава членка, различна от държавата членка на произход, единствено поради изпълнението на служебните си задължения в службата на Съюза, да установи допълнително данъчно местожителство в държава членка, различна от държавата, в която изпълнява служебните си задължения, ако същевременно запази действително местожителство в държавата, в която изпълнява служебните си задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/25: A. (Impôt sur la transformation de sociétés), Заключение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 9 от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че като допуска държава членка да не счита за капиталови дружества посочените в член 2, параграф 2 от Директивата субекти, осъществяващи дейност с цел печалба, каквито са събирателните дружества, той предоставя на държавата членка свободата да реши дали да облага тези субекти с данък върху вноските в капитала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/25: Società Cattolica di Assicurazione, Заключение от 23 април 2026 г.
Препятства ли член 2 от [Втората директива] в ситуация като разглежданата в настоящото производство национално законодателство, което поради това, че съдебното решение е придобило сила на пресъдено нещо в италианското гражданско производство, не допуска за първи път пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да се повдигне въпросът за нищожността на клауза, включена в договор за застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства, която в нарушение на [Втората директива] позволява на застрахователя да предяви регресен иск срещу превозваното лице, което е едновременно пострадалото и застраховано лице?
Прилага ли се принципът, че ефективността на правото на [ЕС] има предимство пред силата на пресъдено нещо, дори когато: а) силата на пресъдено нещо засяга неблагоприятно правото на обезщетение за вреди, предоставено с член 2 от [Втората директива] на членовете на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие, от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства; б) носителят на това право е действал напълно пасивно в производството, което е приключило в резултат на силата на пресъдено нещо, засягаща неблагоприятно правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/24: Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit и др., Съдебно решение от 21 април 2026 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на Фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/22: Комисия/Унгария (Valeurs de l’Union), Съдебно решение от 21 април 2026 г.
Дали, като прие разпоредбите на Закон № LXXIX от 2021 г. за по-строги мерки спрямо лицата, осъдени за педофилия, и за изменение на някои закони в интерес на защитата на децата, Унгария е нарушила задълженията си по член 3, параграф 2 от Директива 2000/31/ЕО, членове 16 и 19 от Директива 2006/123/ЕО, член 56 ДФЕС, членове 1, 7, 11 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6а, член 2 и член 3, параграф 1, както и член 9, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива 2010/13/ЕС, член 2 ДЕС, член 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 8, параграф 2 от Хартата на основните права, като въведе ограничения относно отклонението от половата идентичност, съответстваща на пола, определен при раждането, смяната на пола или хомосексуалността с цел защита на децата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.