всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Трябва ли член 29 и член 39, параграфи 2 и 3 от Директива 92/49 и член 8, параграф 3 от Директива 73/239, от една страна, и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, от друга, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат във връзка с договорите за медицинска застраховка, които не са свързани с професионална дейност, разпоредби, според които премията, самоучастието и обезщетението могат да се изменят към датата на годишния падеж на премията, само:
— въз основа на индекса на потребителските цени,
— въз основа на медицинския индекс, в съответствие с разходите за услугите, обхванати от частните договори за медицинска застраховка, ако и доколкото промяната на този индекс е по-голяма от промяната на индекса на потребителските цени,
— с разрешение на административен орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, сезиран с искане от съответното застрахователно предприятие, когато този орган установи, че прилагането на ставката на това предприятие, независимо от измененията, изчислени въз основа на индексите, предвидени в предходните параграфи, води или има опасност да доведе до загуби, като по този начин му дава възможност да вземе мерки за балансиране на ставките си, които могат да включват изменение на условията на покриване на рисковете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Допуска ли клауза 4 от рамковото споразумение национална правна уредба, която напълно изключва зачитането на трудовия стаж по срочен трудов договор при последващо назначаване като държавен служител с безсрочен договор в процедура за стабилизиране?
Могат ли да се приемат за „обективни причини“ по смисъла на рамковото споразумение различията, произтичащи единствено от естеството на срочната заетост или от новия характер на трудовото правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Тълкуване на понятието „еднакъв труд“ и критериите за определяне на сходно положение между работници по срочни и безсрочни трудови договори в публичния сектор.
Съвместимост на национална правна уредба, която изключва вземането предвид на трудовия стаж по срочен договор при последващо назначаване за неопределено време, с клауза 4 от Рамковото споразумение по Директива 1999/70/ЕО.
Наличие и съдържание на „обективни причини“, които биха оправдали различното третиране на срочно наети работници при определяне на прослуженото време.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, когато:
a) притежателите на права по смисъла на член 2 от Директива 2001/29 имат право на справедливо възнаграждение, което може да се предяви единствено чрез организация за колективно управление на права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на националния пазар информационни носители, предназначени за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б) това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци, на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в) като обаче лицето, което въз основа на съгласие на притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния потребител, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на права?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
2.1
Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
2.2
При утвърдителен отговор на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
От член 5 на Директива 2001/29 или от друга разпоредба от правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез организация за колективно управление на права, не съществува, ако организацията за колективно управление на права е задължена по закон да не изплаща половината от постъпленията от получените обезщетения на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални или културни институции?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
Допуска ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от организация за колективно управление на права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно в противоречие с правото на Съюза — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли при тълкуването на понятието „управление на специални инвестиционни фондове“ по смисъла на член 13, част Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се приеме, че консултантските услуги във връзка с инвестирането в прехвърлими ценни книжа, предоставени от трето лице на инвестиционно дружество, се обхващат от това понятие и при какви условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения, което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор, посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър, въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е финансирано с реклама и по този начин има доходоносен характер?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е извършвано от организация, която се намира в пряка конкуренция с първоначалния оператор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Следва ли член 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 […] да се тълкува в смисъл, че в производството по издаване на европейска заповед за плащане следва да се прилага и член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 […], като се учредява компетентност на съда, пред който се яви ответникът по делото?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 17 от Регламент № 1896/2006 във връзка с член 24 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че самото подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане се счита за явяване [на ответника] пред сезирания съд, при положение че с възражението не се оспорва компетентността на съда по произход?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос:
Следва ли член 17 от Регламент № 1896/2006 във връзка с член 24 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че с подаването на възражение [срещу европейската заповед за плащане] може евентуално да се учреди компетентност на съда, пред който се яви ответникът по делото, ако с възражението се излагат доводи по съществото на спора, но не се оспорва компетентността на съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Какви са последиците от оттегляне на преюдициално запитване от национален съд пред Съда на Европейския съюз?
Кой има компетентност да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при заличаване на дело поради оттегляне на преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Ако потребител, чиято стока не е приведена в съответствие — защото въпреки многократни искания ремонтът не е извършен успешно — поиска по съдебен ред единствено разваляне на договора и такова разваляне не е възможно, поради това че несъответствието е незначително, може ли съдът служебно да постанови в полза на потребителя подходящо намаление на цената?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Може ли правото на приспадане на ДДС да бъде отказано на получателя на фактура въз основа на това, че издателят на фактурата е фиктивно лице или е извършил измами или нередности, без да е доказано, че получателят е знаел или е трябвало да знае за измамата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form