Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
1) Съгласно шведското право трябва да е налице ясно основание, изведено от [ЕКПЧ] или от практиката на Европейския съд по правата на човека, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към [ЕКПЧ], а следователно и на член 50 от [Хартата]. Подобно изискване съгласно националното право, за да не бъдат приложени национални разпоредби, съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с неговите общи принципи, включително предимството и непосредственото действие на правото на Съюза?
2) Допустимостта на наказателното производство за престъпление против данъчната и осигурителната система попада ли в обхвата на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и член 50 от Хартата, когато за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация, на подсъдимия вече е наложена глоба (данъчна санкция) в рамките на административно производство?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че тези санкции трябва да са съгласувани, така че в рамките на наказателното производство общите юрисдикции да могат да намалят наказанието, по съображение че на подсъдимия вече е наложена данъчна санкция за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация?
4) При определени условия може да се допусне, в рамките на обхвата на […] принцип[а] ne bis in idem, да бъдат наложени други санкции в ново производство за същото деяние, което вече е разгледано в производство, приключило с решение за налагане на санкции на съответното лице. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, изпълнени ли са условията на принципа ne bis in idem при налагането на няколко санкции в отделни производства, когато в последното производство се прави нова и независима от предходното производство преценка на обстоятелствата?
5) Шведската система, която предвижда отделни производства за налагане на данъчни санкции и за наказателно преследване за престъпления против данъчната и осигурителната система, се основава на редица съображения от общ интерес […]. В случай че отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съвместима ли е с принципа ne bis in idem система като шведската, при положение че е възможно да се установи система, която не попада в обхвата на принципа ne bis in idem — без да е необходимо да се прави отказ нито от налагането на данъчни санкции, нито от установяването на отговорност за престъпления против данъчната и осигурителната система, — ако в случаите на такива престъпления правомощието за налагане на данъчни санкции се прехвърли от Skatteverket, съответно от административните юрисдикции, на общите юрисдикции във връзка с висящото пред тях наказателно производство за престъпления против данъчната и осигурителната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР в действащата редакция в резултат от Рамково решение 2009/299/ПВР да се тълкува в смисъл, че възпрепятства националните съдебни органи, в посочените в същата разпоредба случаи, да обвързват изпълнението на европейска заповед за арест с условието въпросната присъда да може да бъде преразгледана с цел гарантиране на правата на защита на лицето, чието предаване се иска?
В случай че на първия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР с изискванията, произтичащи от правото на ефективна съдебна защита и на справедлив процес, предвидено в член 47 от Хартата […], както и с правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от посочената харта?
В случай че на втория въпрос бъде даден утвърдителен отговор, позволява ли член 53, тълкуван систематично във връзка с признатите в членове 47 и 48 от Хартата права, на държава членка да обвърже предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в държава, от която изхожда искането, като по този начин предостави на тези права по-високо равнище на защита от това, което произтича от правото на Европейския съюз, с цел да се избегне ограничаващо или накърняващо тълкуване на основно право, признато от конституцията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че въз основа на посочения член се дължи обезщетение на пътник, пътуващ със свързани полети, ако първият от тях е излетял със закъснение, по-малко от установените в член 6 от посочения регламент прагове за продължителност на закъснението, но въпреки това пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със закъснение от три часа или повече след предварително планираното време за пристигане по разписание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 50 от Директива 2002/83 […] да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или, ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита мястото на пребиваване на титуляря на полицата към момента на сключването на договора?
Противоречи ли на произтичащите от членове 49 [ДФЕС] и 56 [ДФЕС] общностни принципи относно премахването между държавите членки на Общността на пречките за свободното движение на хора и услуги национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита местопребиваването на титуляря на полицата към момента на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Коя държава членка е компетентна съгласно член 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1), да разгледа молбата за убежище, когато търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, нито един член на неговото семейство не се намира законно в друга държава членка и са подадени молби за убежище в повече от една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Изискват ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС приемащото дружество да може да извършва приспадане за целите на данъчното облагане на загубите, реализирани от преобразуващото се чрез вливане в него дружество със седалище в друга държава членка, които загуби са формирани от дейността на преобразуващото се дружество в тази друга държава членка в годините преди вливането, при положение че приемащото дружество не оставя място на стопанска дейност в държавата на преобразуващото се чрез вливане дружество и съгласно разпоредбите на националното си право може да извърши приспадане за данъчни цели на загубите на преобразуващото се дружество единствено ако това дружество е местно лице или конкретните загуби са формирани от намиращото се в тази държава място на стопанска дейност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: от значение ли са разпоредбите на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС при отговора на въпроса дали размерът на подлежащите на приспадане загуби следва да се изчисли съгласно данъчното право на държавата по седалището на приемащото дружество, или за подлежащи на приспадане загуби следва да се приемат загубите, установени в държавата по седалището на преобразуващото се дружество съгласно действащото в тази държава право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
1) Съответстват ли на предвиденото в член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО действията на национален съд, който при установяването на неравноправна договорна клауза и при положение че страните не са направили искане в този смисъл, ги уведомява, че счита за нищожно четвъртото изречение от клауза 29 от общите условия на сключения между страните в производството договор за заем
Нищожността се основава на нарушение на законовите разпоредби, и по-конкретно на член 1, параграф 1, буква c) и член 2, буква j) от Правителствен декрет № 18/1999?
2) Във връзка с първия въпрос може ли съдът да изисква от страните в производството да направят изявление относно споменатата договорна клауза, така че да се изведат правните последици от евентуално неравноправния характер на клаузата и да се постигнат предвидените в член 6, параграф 1 от Директивата цели?
3) При гореспоменатите обстоятелства допустимо ли е при разглеждането на неравноправната договорна клауза съдът да разгледа всяка договорна клауза, или може да разгледа само тези клаузи, на които сключилата договор с потребителя страна основава жалбата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли пряката и непосредствена връзка, която в практиката на Съда се приема за решаваща при тълкуването на израза „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква а) от [Шеста директива], да се определя в зависимост:
— от обективното съдържание на получената доставка от данъчнозадълженото лице (в конкретния случай дейността на защитник в наказателното производство, с която се цели дадено физическо лице да не бъде осъдено за престъпление), или
— от причината за получената доставка (в конкретния случай икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, в рамките на която се твърди, че дадено физическо лице е извършило престъпление)?
В случай че от решаващо значение е причината за получената доставка, дадено данъчнозадължено лице, възложило съвместно с негов служител извършването на конкретна доставка, има ли право на пълно или на частично приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква а) от [Шеста директива] и какви изисквания се поставят при издаването на фактурата с оглед на член 22, параграф 3, буква б), пето тире от [Шеста директива], в случай че доставката е получена от няколко лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001, по-специално предвид европейската правна уредба относно признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, както и предвид прогласения в член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001 принцип, че постановените в една държава членка съдебни решения се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура, да се тълкуват в смисъл, че съдът — който разпорежда извършването на експертно проучване от вещо лице, чиято задача трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на държавата членка, в която се намира съдът, но отчасти и в друга държава членка — трябва да приложи единствено, т.е. изключително, установения с член 17 от посочения регламент метод с цел прякото изпълнение на последната част от задачата, или те следва да се тълкуват в смисъл, че на назначеното от тази държава вещо лице може да бъде възложено, включително и извън обхвата на разпоредбите на Регламент № 1206/2001, експертно проучване, което трябва да се проведе отчасти в друга държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.