Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 2, буква б) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че дейността на интернет търсачка в качеството на доставчик на съдържание, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на тази разпоредба, когато тази информация съдържа лични данни
Освен това, при утвърдителен отговор на тази въпрос, трябва ли посоченият член 2, буква г) да се тълкува в смисъл, че лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ на личните данни по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка?
Трябва ли член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че за да зачита предвидените в тези разпоредби права, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото публикуване на посочените страници е законосъобразно?
Трябва ли член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето
Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Съставляват ли облагаеми сделки доставките на услуги, придобити от външни доставчици, от установен в трета държава търговец за неговия клон в държава членка, доставки, при които разходите за външните придобивания се възлагат на клона, в случая, в който клонът е част от ДДС-група в държавата членка
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли централата, която е със седалище в третата държава, да се разглежда като данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка по смисъла на член 196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в резултат от което данъкът по тези сделки да е изискуем от получателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Следва ли член 3, параграф 3 от [Директива 2003/55] във връзка с буква б) и/или буква в) от приложение А към тази директива да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба относно условията за промяна на цените по договори за доставка на природен газ на битови клиенти, осъществявана в рамките на задължение за универсална услуга (клиенти по общата тарифа), отговаря на изискванията за прозрачност, при положение че в посочената национална уредба всъщност не се предвиждат основанията, предпоставките и обхватът на съответната промяна на цените, но се гарантира, че газоснабдителното предприятие предварително и в разумен срок ще уведомява клиентите си за всяко увеличение на цените, а клиентите имат право да прекратят договорите си за доставка на природен газ, ако не желаят да приемат промяната на договорните условия, за която са уведомени?
Следва ли член 3, параграф 5 от [Директива 2003/54] във връзка с буква б) и/или буква в) от приложение А към тази директива да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба относно условията за промяна на цените по договори за доставка на електроенергия на битови клиенти, осъществявана в рамките на задължение за универсална услуга (клиенти по общата тарифа), отговаря на изискванията за прозрачност, при положение че в посочената национална уредба всъщност не се предвиждат основанията, предпоставките и обхватът на съответната промяна на цените, но се гарантира, че електроснабдителното предприятие предварително и в разумен срок ще уведомява клиентите си за всяко увеличение на цените, а клиентите имат право да прекратят договорите си за доставка на електроенергия, ако не желаят да приемат промяната на договорните условия, за която са уведомени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли членове 1, 2а, 2в и 2е от Директива 92/13 да се тълкуват в смисъл, че срокът за подаване на жалба за установяване на нарушение на правната уредба в областта на възлагането на обществени поръчки започва да тече от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае, при полагане на обичайната грижа, за наличието на това нарушение?
Допускат ли членове 1, 2а, 2в и 2е от Директива 92/13 национални процесуалноправни разпоредби или тълкувателни практики като тези в главното производство, които позволяват съдът да обяви за недопустима жалба за установяване на нарушение на правната уредба в областта на възлагането на обществени поръчки, когато поради действията на възлагащия орган жалбоподателят е узнал за нарушението, след като е бил уведомен официално за съществените елементи на решението за окончателно възлагане на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Възможно ли е в положение като това в главното производство възложител, който съгласно член 2, параграф 1 от [Wav 1994] следва да се приеме за работодател на въпросните турски работници, да се позове спрямо нидерландската държава на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 или на клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол?
2) а)
Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 или клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждане на забрана, като посочената в член 2, параграф 1 от [Wav 1994], за възложителите да възлагат работа на работници, граждани на трета държава, в случая [Република] Турция, без разрешително за работа, когато тези работници са наети в германско предприятие и работят в Нидерландия чрез нидерландско предприятие — ползвател за възложителя?
б) Във връзка с това от значение ли е, че преди влизането в сила както на клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол, така също и на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 е било забранено на работодател да наема на работа с трудов договор чужденец без разрешително за работа и че тази забрана е разширена преди влизането в сила на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 спрямо предприятия — ползватели, в които са командировани чужденци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Съвместима ли е Директива 2003/4/ЕО с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 ДЕС по отношение на възможността за отказ от достъп до информация за околната среда с оглед гарантиране на правото на справедлив процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Трябва ли член 27, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 889/2008 да се тълкува в смисъл, че употребата на посочените вещества се изисква от закон само когато разпоредба на ЕС или съответстваща на правото на ЕС национална разпоредба пряко изисква добавяне на тези вещества в храните, в които те трябва да са включени, или най-малкото установява минимално съдържание на веществата, които трябва да са включени?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1: трябва ли член 27, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 889/2008 да се тълкува в смисъл, че употребата на посочените вещества се изисква от закон и в случаите, в които без добавяне на поне едно от посочените вещества предлагането на пазара на определен хранителен продукт като добавка към храна или при използване на здравни претенции би било подвеждащо и заблуждаващо за потребителя, тъй като поради съвсем слабата концентрация на някое от посочените вещества хранителният продукт не може да изпълни своето предназначение като храна, съответно своето предназначение, посочено в здравните претенции?
3) При отрицателен отговор на въпрос 1: трябва ли член 27, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 889/2008 да се тълкува в смисъл, че употребата на посочените вещества се изисква от закон и в случаите, в които определена здравна претенция може да се използва само за храна, която съдържа определено количество, наречено значително, от поне едно от посочените вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 2 от Регламент № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не допуска сдружение на производители да се позовава на изключителното право да използва в рамките на [Съюза] наименование за географски произход, използвано на територията на държава членка за означаване на определен тип колбас, без преди това да е получило от тази държава членка правнообвързващо решение, с което да се установяват пределите на географския район на производство, спецификацията за производство и евентуалните изисквания, на които трябва да отговарят производителите, за да получат правото да използват това наименование?
Съгласно разпоредбите на Регламент № 2081/92 кой режим следва да се прилага на пазара [на Съюза], както и на този на държава членка по отношение на географско наименование, което няма разглежданата регистрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли като „обществена поръчка“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 […] да се разглежда и договорът, при който възложителят действително не упражнява спрямо изпълнителя контрол, аналогичен на упражнявания спрямо собствените му служби, но все пак както възложителят, така и изпълнителят се намират под контрола на един и същ публичноправен субект, който също е възлагащ орган по смисъла на Директива 2004/18, и възложителят и изпълнителят извършват дейността си основно за контролиращия ги субект (хоризонтална вътрешна сделка)?
Трябва ли да е налице аналогичен на упражнявания спрямо собствените служби контрол по отношение на цялата дейност на изпълнителя, или е достатъчно този контрол да е ограничен в областта на снабдяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) По необходимост ли следва да се изключи възможността предоставянето на гаранции от страна на дадено публично предприятие да се счита за действие на определени публични органи — което е нужно с оглед на квалификацията като държавна помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС — при условие че съответната гаранция, какъвто е настоящият случай, е предоставена от (единствения) управител на публичното предприятие, който, въпреки че от частноправна гледна точка е разполагал с подобно правомощие, е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето на тези гаранции и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал одобрението на надзорния съвет, и освен това следва да се приеме, че съответният публичноправен субект (в конкретния случай общината) не е искал да се предоставя съответната гаранция?
2) Ако възможността тези действия да се считат за извършени от публичните органи, не се изключва по необходимост, тези обстоятелства остават ли без значение за отговора на въпроса дали предоставянето на дадена гаранция може да се счита за действие на съответните публични органи, или сезираната юрисдикция следва да пристъпи към преценка на останалите признаци в подкрепа, съответно срещу възможността действията да се считат за извършени от тези публични органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.