Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Обхваща ли понятието за подобряване на общата производителност на земеделско стопанство, посочено в член 26, параграф 1, буква a) от Регламент № 1698/2005, дейност, при която предприемачът не разширява съществуващия капацитет, а закрива предходните стопанства с цел създаване на ново стопанство?
Може ли планираната от жалбоподателя инвестиция да се разглежда като имаща за цел подобряване на общата производителност на предприятието по смисъла на член 20, буква б), подточка iii) и член 28, параграф 1, буква a) от Регламент № 1698/2005?
Съвместимо ли е с член 28, параграф 1, буква а) от Регламент № 1698/2005 правилото по член 6, параграф 3 от Наредба № 47/2008, доколкото по силата на същото помощи за мелничните стопанства се предоставят единствено за дейности, имащи за цел модернизацията на съществуващия капацитет
Позволява ли този регламент приемането на национална правна уредба, която по икономически съображения изключва от приложното поле на помощите някои мерки за развитие на земеделските стопанства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Следва ли член 22, параграф 2 от Регламента [за проспектите] да се тълкува в смисъл, че принципно изисквана информация, която все още не е била известна към момента на одобряването на основния проспект, но вече е била известна към момента на публикуването на притурка към проспекта, следва да бъде включена в притурката към проспекта?
2) Изключението по член 22, параграф 2 от Регламента [за проспектите], което допуска да не се посочват единиците информация по смисъла на член 22, параграф 1, [втора алинея], прилага ли се и когато тази (изисквана) информация е станала известна преди датата на емисията, но след публикуването на основния проспект, в който не е включена тази информация?
3) Може ли да се приеме, че е извършено „надлежно публикуване“, ако е публикуван единствено основен проспект, без да е посочена изискваната информация съгласно член 22, параграф 1, [втора алинея] от Регламента [за проспектите], и по-специално съгласно приложение V (по отношение на ценните книжа с номинал, по-малък от 50000 EUR), и впоследствие не са публикувани окончателните условия?
4) Изпълнено ли е изискването, установено в член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента [за проспектите], според което проспектът или основният проспект трябва да са леснодостъпни при влизане в уебсайта, чрез който са предоставени на разположение, ако:
a) за отварянето, изтеглянето и разпечатването на проспекта е необходима регистрация в уебсайта, от който впоследствие може да се отвори съответният документ, като обаче за завършването на регистрацията е необходимо да се приеме клауза за ограничаване или изключване на отговорността и да се посочи конкретен адрес на електронна поща, или
б) за това следва да се заплати определена такса, или
в) безплатният достъп до частите от проспекта е ограничен до два документа на месец, но за да се получи цялата изисквана информация по смисъла на член 22, параграф 1, [втора алинея] от Регламента [за проспектите], е необходимо да се изтеглят най-малко три документа?
5) Следва ли член 14, параграф 2, буква б) от Директивата [за проспектите] да се тълкува в смисъл, че основният проспект трябва да се предостави в седалището на емитента и в офисите на финансовите посредници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
За целите на облагането с данък на услугите, предоставяни от дружество A със седалище в Полша на дружество Б със седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, представлява ли мястото, където се намира седалището на дружеството A, постоянен обект по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС, когато при извършването на своята стопанска дейност дружеството Б използва инфраструктурата на дружеството A?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) a) Основанието за отказ или за недействителност съгласно член 3, параграф 1, буква д), [първо тире] от Директива [89/104] в кодифицираната ѝ с Директива [2008/95] редакция, според което триизмерните марки не могат да се състоят изключително от формата, която произтича от естеството на самата стока, свързано ли е с формата, която е необходима за функционирането на стоките, или такава форма може да е налице и само когато стоката притежава една или повече съществени функционални характеристики, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите
б) В случай че нито един от двата алтернативни подхода не е правилен, как следва да се тълкува разпоредбата
2) a) Основанието за отказ или за недействителност съгласно член 3, параграф 1, буква д), [трето тире] от Директива [89/104] в кодифицираната ѝ с Директива [2008/95] редакция, според което (триизмерните) марки не могат да се състоят изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките, свързано ли е със съображението (или съображенията), което (които) обосновава(т) решението на съответните потребители да закупят стоката
б) Налице ли е „форма, която придава значителна стойност на стоките“, по смисъла на посочената по-горе разпоредба, само когато тази форма, сравнена с други стойности (каквито са сигурността, удобството и надеждността при детските столове), следва да се счита за най-важната, съответно преобладаващата стойност, или такава форма може да е налице и когато освен тази стойност стоката притежава и други, също считани за значителни стойности
в) За целите на отговора на въпроси 2 a) и 2 б) решаващо ли е мнението на мнозинството от съответните потребители, или е възможно съдът да приеме за достатъчно и мнението само на част от потребителите, за да разглежда съответната стойност като „значителна“ по смисъла на споменатата по-горе разпоредба
г) Ако в отговор на въпрос 2 в) бъде потвърдена втората изложена в него хипотеза, какви следва да са количествените изисквания към въпросната част от съответните потребители
3) Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от Директива [89/104] в кодифицираната ѝ с Директива [2008/95] редакция да се тълкува в смисъл, че посоченото там основание за отказ или недействителност е налице и когато марката за форма се състои от знак, по отношение на който се прилага [първо тире] и който освен това отговаря на изискванията по [трето тире] от тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Необходимостта от заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
При съобразяване на принципа на данъчен неутралитет член 98, параграф 2, първа алинея от [Директивата за ДДС] и точка 6 от приложение ІІІ към тази директива в редакцията ѝ съгласно Директива 2009/47/ЕО допускат ли национална правна уредба, съгласно която за печатните книги се прилага намалена ставка на ДДС, а за книгите, записани на други физически носители, например на дискове от типа CD и CD-ROM или на флашпамет, се прилага стандартната ставка?
Има ли значение за отговора на предходния въпрос:
– дали книгата е предназначена за четене или за слушане (аудиокнига),
– дали наред с книгата или аудиокнигата, записана на диск от типа CD или CD-ROM, на флашпамет или на друг подобен физически носител, е налице и печатна книга със същото съдържание,
– че при книгите, които са записани на различен от хартиения физически носител, е възможно да се използват някои технически характеристики на този носител, например функцията за търсене?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Може ли да се твърди, че лице, което е сключило брак с гражданин на Съюза, но към този момент не е било гражданин на държава членка, е „пребивавал[о] законно заедно с гражданина на Съюза в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години“ по смисъла на член 16, параграф 2 от Директива 2004/38[…], в случай че бракът е сключен през май 1999 г., правото на пребиваване е предоставено през октомври 1999 г. и най-късно в началото на 2002 г. съпрузите са се разбрали да живеят разделени и в края на 2002 г. са започнали да съжителстват със съвсем други партньори?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и имайки предвид, че гражданин на трета държава, който иска да му се признае право на постоянно пребиваване по силата на член 16, параграф 2 [от Директива 2004/38], основано на петгодишно непрекъснато пребиваване преди 2006 г., трябва да докаже също, че пребиваването му е в съответствие по-специално с условията по член 10, параграф 3 от Регламент […] № 1612/68, следва ли да се приеме, че посочените условия […] не са изпълнени, поради това че през този предполагаем петгодишен период гражданинът на Съюза е напуснал семейното жилище, а гражданинът на третата държава е започнал да съжителства с друго лице в ново семейно жилище, което не е предоставено или осигурено от (бившия) съпруг, гражданин на [Съюза]?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а на втория въпрос — отрицателен, следва ли да се приеме — за целите на преценката дали държава членка неправилно е транспонирала или по друг начин ненадлежно е приложила условията по член 16, параграф 2 от Директива 2004/38 — че фактът, че националният съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вреди поради нарушение на правото на Съюза, е счел за нужно да отправи преюдициално запитване във връзка с материалноправния въпрос дали ищецът има право на постоянно пребиваване, сам по себе си представлява фактор, който въпросният съд трябва да вземе предвид, когато преценява дали е налице явно нарушение на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване върху производството пред Съда на Европейския съюз.
Редът за разпределение на разноските в случай на прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от запитващата юрисдикция за производството пред Съда на Европейския съюз.
Компетентността за решаване на въпроса за разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.