Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) а) Представляват ли „конкретни и изключителни причини“ по смисъла на член 10 от Директивата обстоятелствата, които са определени в следващите хипотези (букви а)—ж), или в допълнение към тези обстоятелства трябва да са налице „конкретни и изключителни причини“, поради които молителят не отговаря на изискванията, предвидени в глави II и III от дял III от Директивата
б) От какво естество трябва да бъдат тези „конкретни и изключителни причини“ във втория случай
Трябва ли да става въпрос за лични причини, като например свързани с личната биография, поради които мигрантът по изключение не отговаря на изискванията за автоматично признаване на полученото от него обучение, предвидени в глава III от дял III от Директивата
2) а) Предполага ли понятието за архитект по смисъла на член 10, буква в) от Директивата мигрантът да е извършвал в държавата членка по произход или, след като е завършил обучението си, да е имал правото да извършва, наред с технически дейности по проектиране на сгради, упражняване на строителен надзор и изпълнение на строителни проекти и дейности по художествен дизайн, дейности по градоустройствено планиране, търговски дейности и евентуално дейности по опазване на паметници и при необходимост, в какъв обхват
б) Предполага ли понятието за архитект по смисъла на член 10, буква в) от Директивата мигрантът да е получил университетско обучение, в което основен елемент е архитектурата в смисъл, че наред с техническите аспекти на проектирането на сгради, упражняването на строителен надзор и изпълнението на строителни проекти обучението включва и аспекти, свързани с художествения дизайн, градоустройственото планиране, търговски аспекти и евентуално аспекти на опазването на паметници и при необходимост, в какъв обхват
в) (i) Зависи ли отговорът на подвъпроси а) и б) от това по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в други държави членки (член 48, параграф 1 от Директивата), (ii) или е достатъчно да се установи по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в държавата членка по произход и в приемащата държава членка, (iii) или кръгът професионални дейности, свързвани редовно със званието „архитект“ на територията на Европейския съюз, може да се изведе от разпоредбата на член 46, параграф 1, втора алинея от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли правото на лицето да бъде изслушвано във всяко производство, право, което е съставна част от общия принцип на зачитане на правото на защита и е записано в член 41 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че то налага на администрацията, когато тя възнамерява да вземе решение за връщане на незаконно пребиваващ чужденец, независимо дали това решение за връщане е последващо или не по отношение на отказа на разрешение за пребиваване, и по-конкретно в обстоятелства, при които съществува опасност от укриване, да даде възможност на заинтересованото лице да изложи своето становище?
Обстоятелството, че съдебното производство пред административната юрисдикция спира изпълнението, допуска ли изключение от предварителния характер на възможността за незаконно пребиваващ чужденец да изложи своето становище относно предвижданата по отношение на него неблагоприятна индивидуална мярка за извеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
При какви условия следва да се заличи дело от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция?
Кой следва да се произнесе по съдебните разноски при заличаване на дело, когато производството пред Съда представлява отклонение от обичайния национален процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Тълкуване на понятията „комбинирани машини, състоящи се от две или повече машини“ и „основна функция“ по смисъла на забележка 3 към раздел XVI от Комбинираната номенклатура.
Тълкуване на израза „прибори и апарати за измерване или контрол на количествата топлина“ в различните езикови версии на позиция 9027 от Комбинираната номенклатура.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 3, параграф 3 от Директива 2003/55 […] във връзка с буква б) и/или буква в) от приложение А към тази директива да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба относно условията за промяна на цените по договори за доставка на природен газ на битови клиенти, осъществявана в рамките на задължение за универсална услуга (клиенти по общата тарифа), отговаря на изискванията за прозрачност, при положение че в посочената национална уредба всъщност не се предвиждат основанията, предпоставките и обхватът на съответната промяна на цените, но се гарантира, че газоснабдителното предприятие предварително и в разумен срок ще уведомява клиентите си за всяко увеличение на цените, а клиентите имат право да прекратят договорите си за доставка на природен газ, ако не желаят да приемат промяната на договорните условия, за която са уведомени?
Следва ли член 3, параграф 5 от Директива 2003/54 […] във връзка с буква б) и/или буква в) от приложение А към тази директива да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба относно условията за промяна на цените по договори за доставка на електроенергия на битови клиенти, осъществявана в рамките на задължение за универсална услуга (клиенти по общата тарифа), отговаря на изискванията за прозрачност, при положение че в посочената национална уредба всъщност не се предвиждат основанията, предпоставките и обхватът на съответната промяна на цените, но се гарантира, че електроснабдителното предприятие предварително и в разумен срок ще уведомява клиентите си за всяко увеличение на цените, а клиентите имат право да прекратят договорите си за доставка на електроенергия, ако не желаят да приемат промяната на договорните условия, за която са уведомени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Следва ли член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено изключение, да откажат разрешение за проект, когато той може да доведе до влошаване на състоянието на повърхностни водни обекти, или в тази разпоредба става въпрос просто за поставяне на цел във връзка с управленското планиране?
2) Следва ли понятието „влошаване на състоянието“ в член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че то включва само неблагоприятни промени, които водят до класифициране в по-нисък клас съгласно приложение V към [РДВ]?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, при какви предпоставки е налице „влошаване на състоянието“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от [РДВ]?
4) Следва ли член 4, параграф 1, буква а), подточки ii) и iii) от [РДВ] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено изключение, да откажат разрешение за проект, когато той застрашава постигането на добро състояние на повърхностните води, съответно на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на повърхностните води, към меродавния съгласно [РДВ] момент, или в тази разпоредба става въпрос просто за поставяне на цел във връзка с управленското планиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Посочените в член 47 от Хартата […] права водят ли до това съдът да не може да вземе предвид резултатите от изследване, когато при доказване на произхода на внесените стоки митническите органи искат да се позоват на резултатите от анализи, извършени от трето лице, по отношение на които това трето лице отказва да предостави допълнителна информация, независимо дали на митническите органи или на лицето, подало митническата декларация, в резултат на което се затруднява или се прави невъзможно потвърждаването или опровергаването на точността на използваните заключения, а така също се затруднява съдът при преценката, която той следва да извърши на резултатите от анализите
За отговора на този въпрос има ли значение фактът, че това трето лице е лишило митническите органи и заинтересованото лице от въпросната информация с мотива, който освен това е необоснован, че тя била чувствителна с оглед на изпълнението на закон („law enforcement sensitive information“)?
Посочените в член 47 от Хартата права водят ли до това, че когато митническите органи не могат да предоставят допълнителна информация относно извършените анализи, на които се основава заключението им, че въпросните стоки са с произход от определена страна — заключение, което е предмет на мотивирано обжалване по административен ред — митническите органи трябва да окажат съдействие, доколкото е разумно това да се изисква от тях, по молбата на заинтересованото лице да се извършат, на негови разноски, анализи и/или вземане на проби в посочената от него държава на произход?
За отговора на първия и втория въпрос има ли значение фактът, че части от пробите на стоките са били налични за определен период от време след уведомяването за дължимите мита и биха могли да бъдат предоставени на заинтересованото лице с оглед на проверката от друга лаборатория, дори ако резултатът от тази проверка не променя факта, че констатациите на консултираната от митническите органи лаборатория не могат да бъдат проверени, така че в тази хипотеза ще бъде невъзможно и за съда — в случай че другата лаборатория установи същия произход като твърдения от подалото декларацията лице — да сравни заключенията на двете лаборатории по отношение на тяхната надеждност
При положителен отговор, трябва ли митническите органи да информират заинтересованото лице за наличието на съхранени вторични проби от стоките и за факта, че то може да поиска те да му бъдат предоставени на разположение за целите на такава проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Може ли и при какви условия договор за поръчка за превоз, с който комитент възлага на комисионер, действащ от свое име и на своя отговорност, организацията по превоз на стоки, който последният изпълнява с един или няколко превозвача за сметка на комитента, да има за основен предмет извършването на превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4, последно изречение от [Римската конвенция]?
2) Ако договорът за поръчка за превоз може да се разглежда като договор за превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4 от [посочената конвенция], без към него да е приложима специалната презумпция за определяне на приложимия закон, поради липсата на съвпадането, което този член изисква, трябва ли текстът на неговото първо изречение, според който договорът за превоз на стоки не е подчинен на общата презумпция по [параграф] 2, да се тълкува в смисъл, че съдът в този случай следва да установи кой е приложимият закон не въз основа на тази окончателно отстранена презумпция, а в приложение на закрепения в член 4, [параграф] 1 общ принцип за определяне, тоест като определи държавата, с която договорът има най-тясна връзка, без да отдава особено значение на държавата на установяване на страната, предоставяща характерната за договора престация?
3) Ако се предположи, че към договора за поръчка за превоз е приложима общата презумпция по член 4, параграф 2, в хипотезата, в която първоначалният възложител е сключил договор с първи спедитор, в чиито права след това е встъпил втори [спедитор], може ли да се допусне, че приложимият закон към договорните отношения между възложителя и този втори спедитор се определя в зависимост от мястото на установяване на първия спедитор, като така посоченият национален закон се счита за общо приложим към цялата сделка по поръчка за превоз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1. Приложими ли са разпоредбите на член 25 от Директива 2003/55/ЕО […], определящи легитимираните да обжалват лица, в случая на административен акт, приет при действието на тази директива, или във висящото съдебно производство трябва да се вземат предвид разпоредбите на член 41 от влязлата в сила в хода на това производство Директива 2009/73/ЕО […], като се има предвид член 54, параграф 1, втора алинея от Директивата от 2009 г., според който посочените разпоредби се прилагат, считано от 3 март 2011 г.
2. В случай че се прилага Директивата от 2009 г., възможно ли е притежаващият лицензия търговец с икономически интерес като този в настоящия случай да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 41, параграф 17 от посочената директива във връзка с обжалването на решение за одобряване на мрежов кодекс или за определяне на неговото съдържание или засегната страна е само управителят на мрежата, който има право да поиска одобряването на кодекса
3. В случай че се прилага Директивата от 2003 г., обхваща ли се от предвидените в член 25, параграф 5 или параграф 6 хипотези одобряване или изменение на мрежовия кодекс като извършените в настоящия случай, доколкото се отнасят до разглеждането на исканията за резервиране на капацитет
4. В случай че става въпрос за хипотеза, обхваната от член 25, параграф 6 от Директивата от 2003 г., възможно ли е притежаващият лицензия търговец с икономически интерес като този в настоящия случай да се счита за „засегната страна“ във връзка с обжалването на решение за одобряване на мрежов кодекс или за определяне на неговото съдържание или засегната страна е само управителят на мрежата, който има право да поиска одобряването на кодекса
5. Как следва да се тълкува член 25, параграф 11 от Директивата от 2003 г., според който оплакванията, упоменати в параграфи 5 и 6, няма да накърнят упражняването на правото на обжалване според законите на Общността и националното законодателство, в случай че предвид отговорите на предходните въпроси се окаже, че националното право обуславя подаването на жалба от изпълнението на по-строги изисквания от тези, които се извеждат от разпоредбите на Директивата или на общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.