всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 1 и член 5 от Директивата за горивата да се тълкуват в смисъл, че освен изискванията за качество, уредени в приетото въз основа на тази директива национално законодателство, в тежест на доставчиците на гориво не могат да бъдат налагани изисквания за качество, предвидени с национален стандарт, които са допълнителни по отношение на съдържащите се в Директивата?
2) Трябва ли член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че ако е в сила технически регламент (в случая министерско постановление, прието въз основа на предоставена със закон компетентност), прилагането на национален стандарт, приет в същата област, може да бъде единствено доброволно, т.е. законът не може да предвижда задължителното му прилагане?
3) Изпълнен ли е предвиденият в член 1, точка 6 от Директива 98/34/ЕО критерий националният стандарт да се направи достояние на обществеността от стандарт, който не е бил достъпен на съответния национален език в момента, в който е трябвало да бъде приложен според административните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

1) Може ли член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че понятието „дискриминация“, посочено в тази разпоредба, включва и създаването на неравно третиране, основано на статута на пенсионер на лице, което е наето или желае да бъде наето?
2) Може ли член 3, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че понятията „условия за достъп до заетост“, „критерии за подбор“ и „условия за уволнение“ включват и понятието пенсионер сред своите критерии и условия?
3) Може ли член 6 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка, която е транспонирала тази разпоредба във вътрешното си право, да провери, при упражняване на съдебната си власт, неадекватното или непълно транспониране на европейските директиви в националното законодателство, що се отнася до преценката на „обективно и разумно оправдан“ характер на прилагането на различно третиране, както и на „легитимната цел“, преследвана от законодателя при приемането на нормативния акт, който предвижда различно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 2, параграф 2 и член 3, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на национално законодателство, което налага прекратяване по право на трудовото или на служебното правоотношение на служителите в публичния сектор, които получават пенсия за възраст, по-голяма от средната брутна заплата, и не са избрали продължаването на това трудово или служебно правоотношение в определения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1. Следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че дадено дружество, учредено от повече от един инвеститор с единствената цел да инвестира набрания капитал в недвижими имоти, може да се разглежда като специален инвестиционен фонд по смисъла на тази разпоредба?
2. При утвърдителен отговор на въпрос 1, следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“ обхваща и експлоатация на недвижимите имоти на дружеството, която то фактически е възложило на трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент [№ 2027/97], член 3, букви в) и ж) от Регламент (ЕО) № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията [от Монреал] да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице, — което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като — е превозено безвъзмездно от пилота, — целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и — което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане, трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията [от Монреал] и националното право не се прилага
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2) Следва ли член 33 от Конвенцията [от Монреал] и член 67 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че компетентността за разглеждане и произнасяне по посочените в първия въпрос претенции за обезщетение трябва да се преценява единствено въз основа на член 33 от Конвенцията [от Монреал]
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 3) Следва ли член 29 от Конвенцията [от Монреал] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които предвиждат пряк иск на посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите
При отрицателен отговор на първия въпрос: 4) Следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Втора директива [88/357/ЕИО] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато: — правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред, — страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава, — според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и — правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Обхваща ли определението за „работник на срочен трудов договор“, съдържащо се в клауза 3, параграф 1 от [Рамковото споразумение за срочната работа], „помощния персонал“, уреден понастоящем в член 12 от [LEBEP] […], както и „помощния персонал“, уреден преди това в член 20, параграф 2 от Закон № 30/1984 […]?
2) Прилага ли се принципът на недопускане на дискриминация, прогласен в клауза 4, параграф 4 от [Рамковото споразумение за срочната работа], спрямо този „помощен персонал“, така че на последния да се признава и заплаща възнаграждението за прослужено време, изплащано на държавните служители, назначени за неопределено време, на договорно наетия персонал на безсрочни договори, на временно наетите държавни служители и на договорно наетия персонал на срочни договори?
3) Спада ли режимът за назначаване и освобождаване от длъжност по свободна преценка, основан на доверие, приложим спрямо този „[помощен] персонал“ съгласно посочените по-горе два испански закона, към обективните причини по клауза 4, които обосновават различно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1. В [решение FTS, C‑202/97, EU:C:2000:75], Съдът приема, че издадено от компетентната институция на държава членка удостоверение Е 101 обвързва осигурителните институции на другите държави членки и тогава когато съдържанието на удостоверението се окаже невярно. Важи ли това решение също и за случаи като настоящия, при които съдържащите се в [Регламент № 1408/71] правила за разпределение на компетентността не намират приложение?
2. От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че компетентната институция не е възнамерявала да издаде удостоверение Е 101, но по административни причини съзнателно и обмислено е използвала документи, които според формата и съдържанието си са създавали впечатление на удостоверения Е 101, при което данъчнозадълженото лице е считало, и разумно е можело да счита, че е получило такова удостоверение?
1. При поставен от низшестоящ национален съд преюдициален въпрос, трябва ли Hoge Raad, като най-висша национална юрисдикция, да отправи до Съда преюдициално запитване или да изчака отговора на поставения от низшестоящия съд въпрос дори ако счита, че правилното прилагане на правото на Европейския съюз по въпроса, по който следва да се произнесе, е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение как следва да се отговори на този въпрос?
2. При положителен отговор на първия въпрос: обвързани ли са нидерландските органи в областта на социалната сигурност от издадено от орган в друга държава членка удостоверение Е 101 дори когато става въпрос за лице, осигуряващо превоз по р. Рейн, поради което предвидените в Регламент № 1408/71 правила относно приложимото законодателство, на които се позовава удостоверението, не се прилагат на основание член 7, параграф 2, буква а) от този Регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Трябва ли едномесечният срок, предвиден в [четвъртата преходна разпоредба], да се тълкува в смисъл, че противоречи на членове 6 и 7 от Директива 93/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 98 от Директива 59/5 и предвид това, че посочената директива представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за транспониране или за инкорпориране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания — член 51, параграф 1 от СР — да свързва обхвата на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, ако за референтна единица бъде приета „организацията“?
Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 98, буква a) от Директива 59/51, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 1, параграф 1 от СР?
За целите на изчисляването на броя уволнения, които се вземат предвид при определяне дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а) от него), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко пет работници“ (буква б) от него), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срочни договори (сключени за определено време или за извършване на дейност или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от Закона за статута на работниците?
Дали понятието „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, използвано в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 98/59, чието неприлагане се допуска от тази директива, се определя изключително от строго количествения критерий, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), или освен това изисква причината за колективното прекратяване на договорите да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок, услуга или дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че позволява на притежателя на изключителното право на разпространение на защитено произведение да се противопостави на предложението за продажба или на рекламата по отношение на оригинал или копие на това произведение, дори ако не е установено, че това предложение или реклама са довели до придобиването на закриляния обект от купувач в Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form