всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-167/25: Swiss International Air Lines, Определение от 22 април 2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/24: Orelčar, Определение от 14 април 2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство при прекратяване на производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-758/24: Alace, Заключение от 10 април 2025 г.

1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от Директива [2013/32] във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), националният законодател, който има компетентността да разреши съставянето на списъци на сигурните страни на произход и да уреди критериите, които трябва да се следват, и източниците, които трябва да се използват за тази цел, също така да определи пряко със законодателен акт със силата на закон трета държава като сигурна страна на произход?
2) Във всички случаи, допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), най-малкото законодателят да определи трета държава като сигурна страна на произход, без да осигури достъп и възможност за проверка на източниците, използвани като основание за това определяне, като по този начин попречи на кандидата за убежище да ги оспори, както и на съда да прецени произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността, пълнотата и във всеки случай като цяло съдържанието им, както и сам да прецени дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), да се тълкува в смисъл, че по време на ускорена процедура, провеждана на границата [за лицата, които идват] от страна на произход, определена като сигурна, съдът във всеки случай може да използва информация за страната на произход, като я извлече самостоятелно от източниците, посочени в член 37, параграф 3 от [посочената] директива, която е от полза при преценката дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [същата] директива?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива, както и приложение I към нея във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), дадена трета държава да бъде определена като „сигурна страна на произход“, ако в тази страна има категории лица, за които тя не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-584/23: Alcampo и др., Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че пенсията за трайна неработоспособност вследствие на трудова злополука се изчислява въз основа на действително получаваното от работника възнаграждение към датата на злополуката, включително що се отнася до работник, който към тази дата се ползва от схема за намаляване на работното време за отглеждане на дете, в положение, при което групата на работниците, които се ползват от такава схема, се състои предимно от жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/23: Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, Заключение от 10 април 2025 г.

2) Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос:
3) Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-182/24: SACD и др., Заключение от 10 април 2025 г.

1) Могат ли членове 2, 3, 4 и 8 от Директива 2001/29 […], членове 1—3 от Директива 2004/48 […], както и членове 1, 2 и 9 от Директива 2006/116 […], доколкото гарантират на автора и съавтора на кинематографично или аудио-визуално произведение както изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждането и публичното разгласяване на техни произведения, така и срок на закрила, който изтича 70 години след смъртта на последното преживяло лице сред съавторите на произведението, като същевременно задължават държавите членки да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи санкции и подходящи средства за правна защита срещу нарушения на авторските права, както и мерки, процедури и средства за защита, които не са ненужно сложни или скъпи, нито са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния, да се тълкуват в смисъл, че за да бъде допустим искът за нарушение на авторското право върху съвместно произведение, предявен от носител на това право, е необходимо всички съавтори да бъдат конституирани по делото?
2) Трябва ли правото на носителя на авторско право на ефективна съдебна защита и на достъп до съд, което е съставна част на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано съвместно от членове 2, 3, 4 и 8 от Директива 2001/29 […], членове 1—3 от Директива 2004/48 […] и членове 1, 2 и 9 от Директива 2006/116 […], Директива 2006/115 […] и членове 17 и 47 от Хартата […], да се тълкува в смисъл, че допустимостта на иска за нарушение на авторското право се обуславя от това дали всички съавтори на произведението са конституирани по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/23: Amilla, Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Трябва ли член 23, параграф 1 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба като член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC, поради това, че тя включва в понятието „непочтено и недобросъвестно поведение“ на длъжника негови действия, насочени към кредитори на трети лица, различни от включените в списъка на кредиторите във воденото спрямо него производство по несъстоятелност на физическо лице?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC с член 20 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото предвижда изключение в производството за предоставяне на втори шанс, което не позволява приключване на същото с пълно опрощаване на задълженията?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC със съображение 79 и член 20, параграф 2 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото тази национална разпоредба не предвижда отчитане на индивидуалното положение на длъжника, установявайки изключение от обективен характер, без възможност за испанските съдебни органи да преценяват личното поведение на длъжника, който се ползва от производството за предоставяне на втори шанс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-607/21: Белгийска държава (Preuve du lien de dépendance), Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
Трябва ли член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия може да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
Следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-798/23: Abbottly, Заключение от 10 април 2025 г.

1) Когато предаването на издирваното лице се иска с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено на това лице поради нарушаване на условията на вече наложено му наказание полицейско наблюдение, при обстоятелства, при които съдът, наложил наказанието лишаване от свобода, е имал право на преценка дали да наложи наказание лишаване от свобода (макар да е нямал право на преценка относно срока на наказанието, ако то се наложи), производството, довело до налагането на [посоченото] наказание лишаване от свобода, част ли е от „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“, по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение [2002/584]?
2) Решението за замяна на наказанието полицейско наблюдение с лишаване от свобода при изложените в първия въпрос обстоятелства, представлява ли решение, чиято цел или резултат е да измени естеството и/или размера на наложеното вече наказание на издирваното лице, и по-специално на наказанието полицейско наблюдение, което е част от предишното наказание на лицето, така че да попада в обхвата на изключението, посочено в точка 77 от решение Ardic?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/23: Sangas, Съдебно решение от 10 април 2025 г.

1) С оглед на хипотезата по член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право:
a) Допустимо ли е прилагането на това факултативно основание за отказ за предаване да обхване и случаите, когато все още няма постановена окончателна присъда срещу лицето, чието предаване се иска?
б) Ако горното е допустимо, може ли предаването да бъде отказано с мотива, че лицето, чието предаване се иска, е пребиваващ в изпълняващата държава, без същата да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право?
2) С оглед на хипотезата по член 4, точка 4 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно, „когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон“ — може ли това факултативно основание за отказ да се изпълни [европейска заповед за арест] да обхване и случаите, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание се счита за погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че преследването на съответните деяния не е от компетентността на съдилищата на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form