Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли Директива 2013/32/ЕС (по-конкретно членове 12, 14, 31, 46) да се тълкува в смисъл, че допуска процедура като италианската (предвидена в член 19, алинея 9 от Законодателен декрет № 150/2011), при която съдебният орган, сезиран от търсещото убежище лице — чиято молба, в резултат на цялостно разглеждане, включващо изслушване, е отхвърлена от натоварения с разглеждане на молбите за убежище административен орган — може да отхвърли направо съдебната жалба, без да трябва да провежда ново изслушване на молителя, когато жалбата е явно неоснователна и няма никаква възможност за преодоляване на отказа на административния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, член 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5 и 7 от [Директивата за разрешение] и членове 2 и 4 от [Директивата относно конкуренцията], както и принципите за недопускане на дискриминация, за прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, национална правна уредба, която за определяне на броя на цифровите мрежи, които да бъдат предоставени на операторите при преобразуването на аналоговите мрежи, предвижда да се вземат предвид, наред с използваните напълно законосъобразно аналогови мрежи, и аналоговите мрежи, които са използвани в миналото в нарушение на ограниченията за концентрацията съгласно национална нормативна уредба, което вече е било предмет на критики от страна на Съда и на Комисията, или при всички положения без разрешение?
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, член 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5 и 7 от [Директивата за разрешение] и членове 2 и 4 от [Директивата относно конкуренцията], както и принципите за недопускане на дискриминация, за прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и плурализъм на информацията, национална правна уредба, която за определяне на броя на цифровите мрежи, които да бъдат предоставени на операторите при преобразуването на аналоговите мрежи, предвиждайки да се вземат предвид всички аналогови мрежи, които са използвани до съответния момент дори и в нарушение на ограниченията за концентрация съгласно национална нормативна уредба, което вече е било предмет на критики от Съда и Комисията, или при всички положения без разрешение, предвижда конкретно по отношение на оператор с множество мрежи да се намали броят на предоставените му цифрови мрежи и той да бъде по-малък от използваните от него мрежи при аналоговата система, като намалението е пропорционално по-голямо, отколкото това на конкурентите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
С оглед на разпоредбите на член 191 ДФЕС и член 2 от Директива 2011/92 съвместимо ли е с правото на Съюза провеждането на процедура за проверка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда (и евентуалното извършване на оценка на въздействието върху околната среда) след изграждането на инсталацията, когато разрешението е било отменено от националния съд поради липса на проверка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, доколкото тази проверка е била изключена въз основа на националната правна уредба, която противоречи на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Може ли правото на установяване като самостоятелно заето лице, определено в членове 1 и 4 от [ССДХ] и в член 12 от приложение I към него, да се счита за еквивалентно на свободата на установяване, която член 49 ДФЕС гарантира на лицата, упражняващи дейност като самостоятелно заети лица?
2. С оглед на предвиденото в член 16 от [ССДХ], следва ли в тази хипотеза да се прилага съдебната практика, изведена от решение от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525), постановено след датата на подписване на това споразумение, към случай на преместил местожителството си в Швейцария гражданин на държава членка, който само е запазил дяловите си участия в дружества по правото на тази държава членка, осигуряващи му сигурно влияние върху решенията на тези дружества и позволяващи му да определя тяхната дейност, без [да възнамерява] да упражнява в Швейцария друга дейност като самостоятелно заето лице, различна от упражняваната в държавата членка, на която е бил гражданин, и състояща се в управление на тези дялови участия?
3. Ако това право не е еквивалентно на свободата на установяване, следва ли то да се тълкува по същия начин, по който Съдът на Европейския съюз е тълкувал свободата на установяване в своето решение от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Засяга ли правната защита по член 27 от [Регламент „Дъблин III“] също така тълкуването на условията за критерия по член 13, параграф 1 [от този регламент], когато става въпрос за решение, че една държава членка няма да разглежда молбата за международна закрила, че друга държава членка вече е приела компетентност за разглеждането на молбата на кандидата на същата основа, и когато кандидатът го оспорва?
Трябва ли условието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува по независим и самостоятелен начин или в съчетание с член 3, точка 2 от Директива [2008/115/ЕО] и член 5 от [Регламент (ЕО) № 562/2006], които определят незаконното пресичане на границата, и трябва ли това тълкуване да се прилага спрямо член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“]?
С оглед на отговора на въпрос 2 трябва ли понятието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] при обстоятелствата по настоящото дело да се тълкува в смисъл, че не е налице незаконно пресичане на границата, когато публичните органи на една държава членка организират пресичането на границата с цел транзитно преминаване към друга държава членка […]?
В случай че отговорът на въпрос 3 е положителен, трябва ли като последствие от това член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че забранява обратното прехвърляне на гражданин на трета държава към държавата, където той първоначално е влязъл на територията на [Съюза]?
Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че сроковете по член 13, параграф 1 и по член 29, параграф 2 [от този регламент] не текат, когато кандидатът упражнява правото на съдебна защита, a fortiori когато това предполага и преюдициален въпрос или когато националната юрисдикция очаква отговора на Съда на Европейския съюз на такъв въпрос, който е бил поставен по друго дело
При условията на евентуалност, текат ли сроковете в такъв случай, тъй като компетентната държава членка все пак няма право да откаже приемането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
В случая има ли правило, подлежащо на нотифициране съгласно член 8, параграф 1 във връзка с член 1, [първа алинея], точки 2, 5 и 11 от Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34[…] относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила, като се има предвид следното:
а) приет е Закон за изменение на Закона за някои игри, лотарии и залагания (lov om visse spil, lotterier og væddemål), с който следва да се въведе разпоредба, предвиждаща наказателна отговорност, в частност за всеки, който умишлено или поради груба небрежност „предлага хазартни игри, лотарии или залагания в Дания, без да притежава разрешение по член 1“, както и за всеки, който умишлено или поради груба небрежност „рекламира хазартни игри, лотарии или залагания, които не са обхванати от разрешението по член 1“; и
б) коментарите към проекта на Закона за изменение [bemærkningerne til forslaget til ændringsloven] показват, че целта на горепосочените криминализиращи разпоредби е да се уточни или въведе забрана за предлагането на пряко насочени към датския пазар онлайн игри от дружества за хазартни игри извън Дания, като, наред с другото, се забрани рекламирането по-конкретно на игри, предлагани онлайн от дружества извън Дания, доколкото, видно от същите коментари, няма съмнение, че съгласно разпоредбите преди измененията съответната дейност на дружество за хазартни игри извън Дания е незаконна, ако същото използва канали за продажба, при които свързаните с игрите устройства физически се продават на територията на Дания; повече спорове обаче повдига въпросът дали хазартните игри, които не са с произход от Дания, но са предназначени за участници в Дания, макар физически да се намират извън нейната територия, също са обхванати от тези разпоредби; следователно е необходимо да се изясни дали този начин на провеждане на хазартни игри попада в обхвата на посочените разпоредби. От коментарите личи още, че се предлага въвеждането на забрана за рекламиране на хазартни игри, лотарии и залагания, за които не е налице разрешение по този закон, и че изменението е в съответствие с действащата понастоящем забрана по член 12, параграф 3 от Закона за залаганията на конни надбягвания (hestevæddeløbsloven), но представлява уточнение на член 10, параграф 4 от (понастоящем отменения) Tips- og lottoloven (Закон за залаганията и лотариите). Освен това съгласно мотивите целта на забраната е да се защитят доставчиците на хазартни игри, притежаващи разрешение от датските власти, от конкуренцията на дружества, които нямат такова разрешение и следователно не могат правомерно да предлагат хазартни игри в Дания или да осъществяват посредничество във връзка с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушила ли е [Комисията] член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87[…] в Решение 2011/278[…], като е изключила от стойността на показателя за течните черни метали емисиите, свързани с отпадни газове, рециклирани в производството на електроенергия, що се отнася до правилата за определяне на ex ante показатели, и по-специално целта за ефикасното в енергийно отношение използване на отпадни газове и възможността за разпределяне на безплатни квоти за електроенергия, произведена от отпадни газове?
Нарушила ли е Комисията възложеното ѝ задължение за използване на най-точните и актуални налични научни данни и/или принципа на добра администрация, като в посоченото решение се позовава на данни от BREF за производството на желязо и стомана и на [данни, докладвани в приложение на насоките от 2007 г. за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове] при определяне на показателя за течните черни метали?
Ако бъде доказан изборът на [Комисията] в [Решение 2011/278] да включи инсталация, произвеждаща едновременно агломерат и гранули, сред референтните инсталации във връзка с определянето на показателя за агломерата, може ли този избор да доведе до незаконосъобразност на стойността за този показател?
Нарушила ли е Комисията задължението за мотивиране, наложено с член 296 [ДФЕС], като не е уточнила в [Решение 2011/278] конкретните си съображения за този избор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 138, параграф 1, член 140, буква а) и/или член 141 от Директивата за ДДС, във връзка по-специално с членове 33 и 40 от нея, да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като конкретните доставката на стоки от данъчнозадължено лице, което е установено в една държава членка, трябва да бъде освободена от ДДС в съответствие с тези разпоредби, когато, преди да бъде сключена тази сделка за доставка, купувачът (тоест лицето, което е данъчнозадължено във втора държава членка) изразява намерение да продаде стоките незабавно, преди да ги превози от първата държава членка до установено в трета държава членка данъчнозадължено лице и тези стоки са превозени (изпратени) до това лице в тази трета държава членка?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че преди да бъдат превозени до третата държава членка част от стоките са били обработени по нареждане на данъчнозадълженото лице, установено (регистрирано за данъчни цели) във втората държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.