всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Може ли кандидатът за международна закрила да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне изтичането на някой от сроковете по член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013, включително ако замолената държава членка е готова да поеме отговорността за този кандидат?
Може ли искането за поемане на отговорност да е надлежно, ако е отправено повече от три месеца след подаването на молбата за международна закрила, дори да е отправено по-малко от два месеца след получаването на положителен резултат в Евродак по смисъла на тази разпоредба?
Счита ли се молбата за международна закрила за подадена, когато органът, натоварен с изпълнението на задълженията по Регламент (ЕС) № 604/2013, получи писмен документ, съставен от орган на публичната власт и удостоверяващ факта, че гражданин на трета държава е поискал международна закрила, и евентуално когато получи основната съдържаща се в такъв документ информация, макар и не самия него или негово копие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли член 17, параграф 3, буква в), подточка iii) от [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавите членки да изключат прилагането на всички разпоредби, транспониращи тази директива, включително разпоредбата, която определя понятията „работно време“ и „почивка“, по отношение на пожарникарите от обществените противопожарни служби?
2) Трябва ли, доколкото определя само минимални изисквания, [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че не е пречка за това националният законодател да остави в сила или да приеме определение на понятието „работно време“, което да не е толкова тясно?
3) Трябва ли, като се имат предвид член 153, параграф 5 ДФЕС и целите на [Директива 2003/88], член 2 от тази директива, който определя основните използвани в нея понятия, и по-специално „работно време“ и „почивка“, да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на понятието за работно време, с оглед на което се определят възнагражденията, дължими при домашни дежурства?
4) Пречка ли е [Директива 2003/88] за това да се приеме за работно времето на домашно дежурство, когато, въпреки че работникът дава това дежурство в дома си, задълженията му по време на дежурството (като например задължението да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути) чувствително ограничават възможността за други занимания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби са приложими и в случаите на употреба на защитеното наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстаща на тези спецификации
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстваща на тези спецификации, представлява експлоатиране на репутацията на наименованието за произход, когато наименованието на храната съответства на обичайното наименование, използвано от съответните потребители, и съставката е добавена в достатъчно количество, за да придава отличителност на продукта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Попада ли в приложното поле на [Директивата за нелоялните търговски практики] правоотношението между дружество, което е придобило право на вземане по силата на договор за цесия, и физическо лице — длъжник по договор за потребителски кредит, в случаите, когато дружеството предприема действия за събиране на вземането?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, обхваща ли понятието „продукт“ в член 2, буква в) от Директивата за нелоялните търговски практики правото, придобито по силата на договор за цесия, да се иска изпълнение на вземането от физическото лице — длъжник по сключения с първоначалния кредитор договор за потребителски кредит?
Попада ли в приложното поле на [Директивата за нелоялните търговски практики] правоотношението между дружество, което е придобило право на вземане по силата на договор за цесия, и физическо лице — длъжник по договор за потребителски кредит, което е осъдено с влязло в сила съдебно решение да плати тази сума и изпълнението е възложено на съдебен изпълнител, в случаите, когато дружеството извършва паралелни действия за събиране на вземането?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, обхваща ли понятието „продукт“ в член 2, буква в) от [Директивата за нелоялните търговски практики] правото, придобито по силата на договор за цесия, да се иска изпълнение на вземането от физическото лице — длъжник по сключения с първоначалния кредитор договор за потребителски кредит, което е осъдено с влязло в сила съдебно решение да плати тази сума и изпълнението е възложено на съдебен изпълнител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Недопустима ли е — съгласно член 3, параграф 1 от [Първа директива], член 2, параграф 1 от [Втора директива] и член 1 от [Трета директива] — национална правна уредба, съгласно която декларирането на неверни данни относно собствеността на моторното превозно средство и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) действат с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством i) сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, ii) плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли искът на местен работодател за обезщетение за понесените от него вреди вследствие на продължаващото изплащане на трудовото възнаграждение на негов работник или служител с местоживеене на територията на страната да се разглежда като иск „във връзка със застраховане“ по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 44/2001, когато:
a) работникът или служителят е ранен при пътнотранспортно произшествие в държава членка (Италия),
б) искът е предявен срещу установен в друга държава членка (Франция) застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата и
в) работодателят като субект на публичното право притежава собствена правосубектност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 9, параграф 1, буква б) във връзка с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че работодателят, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение, може в качеството на „увредено лице“ да предяви иск срещу застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата пред съда по своето седалище, доколкото такъв пряк иск е допустим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 спрямо случай като разглеждания, при който с решение на изпълнителния орган на община се прекратява общинско предприятие (в което единствен акционер е общината), като развиваните от него дейности преминават отчасти към общината и отчасти към друго общинско предприятие (чийто предмет на дейност е изменен за тази цел и чийто едноличен собственик на капитала също е общината)
С други думи, може ли да се приеме, че при тези обстоятелства се е осъществило прехвърляне на стопанската дейност по смисъла на посочената директива?
Трябва ли да се приеме, че работник или служител, който реално не полага труд (по-специално защото изпълнението на трудовия му договор е временно преустановено), попада в обхвата на понятието „работник или служител“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2001/23/ЕО и следователно произтичащите от трудовия договор права и задължения са прехвърлени на приобретателя в съответствие с член 3, параграф 1 от посочената директива?
Допустимо ли е и следва ли да се приеме за съответстващо на правото на Съюза налагането на ограничения при прехвърлянето на работници или служители, по-специално в зависимост от вида на трудовото правоотношение или от неговата продължителност, в рамките на прехвърлянето на стопанска дейност, и в частност, допустими ли са ограниченията, предвидени в член 62, параграфи 5, 6 и 11 от RJAEL?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

1) Може ли член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009], доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка на [ЕС] да забрани, в предвидените в този член случаи, на трето лице да използва в търговията знак без негово съгласие, да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато поради проявената от притежателя търпимост по-ранната марка на [ЕС] и сходни национални марки години наред мирно са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, като липсата на вероятност от объркване в тези две държави се екстраполира върху други държави членки или върху целия Съюз с оглед на единното третиране, което предполага марката на [ЕС]?
2) Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите, в които е било налице съвместното съществуване, за да се прецени вероятността от объркване, като липсата на такова объркване в тези държави членки се екстраполира върху друга държава членка или върху целия Съюз?
3) Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 207/2009] тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка и оспорваният знак са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази търпимост от страна на притежателя към използването на по-късния знак по-конкретно в тези две държави може да бъде екстраполирана върху останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали поради единното третиране, което предполага марката на [ЕС], трето лице има основание да използва по-късния знак?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли разпоредбите на [Регламент „Дъблин III“], които предвиждат право на ефективна правна защита срещу решение за прехвърляне, и по-специално член 27, параграф 1 в контекста на съображение 19 от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че търсещото [международна закрила] лице може да се позове на това, че компетентността е преминала към молещата държава членка поради изтичането на шестмесечния срок за прехвърляне (член 29, параграф 2 във връзка с член 29, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“])?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Преминава ли компетентността по член 29, параграф 2, първо изречение от [Регламент „Дъблин III“] още със самия факт на изтичането на срока за прехвърляне, без да е било извършено прехвърляне, или, за да премине компетентността поради изтичането на този срок, се изисква и компетентната държава членка да отхвърли задължението си за поемане на отговорност или за обратно приемане на засегнатото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Може ли информацията, записана в/като отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, да се квалифицира като лични данни по смисъла на Директивата за защита на данните?
2) При отговор на първия въпрос в смисъл, че цялата или част от информацията може да бъде квалифицирана като лични данни по смисъла на тази директива, какви фактори са релевантни, за да се прецени дали в конкретен случай такава писмена работа представлява лични данни, и каква тежест трябва да се придаде на тези фактори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form