Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?
Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:
а) в същата държава членка,
б) в друга държава членка или
в) в трета страна,
ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
1) Когато след подаването от гражданин на трета държава на втора молба за предоставяне на убежище в друга държава членка (в случая: Германия), вследствие на отхвърлянето от съд на молбата му за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне съгласно Регламент [„Дъблин III“] този гражданин е прехвърлен в първоначално компетентната държава членка, в която е подадена първата молба за предоставяне на убежище (в случая: Италия), и веднага след това се е върнал незаконно във втората държава членка (в случая: Германия):
а) съгласно принципите на Регламент „Дъблин III“ за целите на съдебния контрол върху решение за прехвърляне меродавна ли е фактическата ситуация към момента на прехвърляне, тъй като компетентността е окончателно определена с извършеното в срок прехвърляне и следователно релевантните за определянето на компетентността разпоредби на Регламент „Дъблин III“ вече не следва да се прилагат по отношение на по-нататъшното развитие, или трябва да се вземат предвид последващи промени на обстоятелствата, които по принцип са от значение за компетентността, например изтичането на срокове за обратно приемане или (ново) прехвърляне?
б) след приключена процедура по определяне на компетентността на основание решението за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка и тази държава членка продължава ли да има задължение за приемане на гражданина на трета държава?
2) Ако компетентността не е окончателно определена с прехвърлянето, коя от посочените по-долу разпоредби трябва да се прилага в такава хипотеза спрямо дадено лице по смисъла на член 18, параграф 1, букви б), в) или г) от Регламент „Дъблин III“ поради все още течащото производство по обжалване на вече изпълненото решение за прехвърляне:
а) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), което в случай на ново искане за обратно приемане, ненаправено в срок, може да доведе до преместване на компетентността по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент „Дъблин III“, или
б) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), или
в) нито една от разпоредбите, посочени в подточки а) и б)?
3) В случай че спрямо такова лице не е приложим (по аналогия) нито член 23, нито член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка в), на основание на обжалваното решение за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия) до приключването на производството по обжалване и продължава ли тази държава членка да има задължението за приемане на гражданина на трета държава, независимо дали са отправени по-нататъшни искания за обратно приемане, без да се спазват сроковете по член 23, параграф 3 или по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ и независимо от сроковете за прехвърляне, залегнали в член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“?
4) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка а), новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 23, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
5) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка б):
а) новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
б) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ поражда ли пряко компетентността на другата държава членка (в случая: Германия), или тази държава членка може въпреки новата молба за предоставяне на убежище отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
в) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва ли да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“?
г) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), и нито чужденецът е подал нова молба за предоставяне на убежище, нито наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, може ли другата държава членка (в случая: Германия) отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Следва ли член 2, буква a) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че понятието за план или програма включва периметър, предвиден от законодателна разпоредба и приет от регионален орган:
– който е с предмет единствено да определи очертанието на географска зона, в която може да се изпълни градоустройствен проект, като се има предвид, че посоченият проект, който трябва да преследва определена цел — в случая предефинирането и развитието на градски функции, и който изисква създаването, изменението, разширяването, премахването или повдигането на наземна улична мрежа и обществени пространства — представлява основа за приемането на периметъра, което следователно означава принципното приемане на проекта, но за споменатия проект впоследствие трябва да се издадат разрешения, за които е необходима оценка на последиците, и
– чиято последица, от процесуална гледна точка, се състои в това, че заявленията за разрешения за дейности и строителство, намиращи се в този периметър, се ползват от процедура, представляваща дерогация, като се има предвид, че градоустройствените разпоредби, приложими за съответните площи преди приемането на периметъра, продължават да се прилагат, но ползването на тази процедура може да улесни получаването на дерогация от тези разпоредби,
– и който се ползва от презумпция за обществена полза на отчуждаванията, които да се извършат в рамките на приложения план за отчуждаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли изменената Директива 75/363 да се тълкува в смисъл, че в нейното приложно поле попадат и обученията за лекари специалисти както в редовна, така и в задочна форма на обучение, които вече се провеждат и продължават и след 31 декември 1982 г. — крайния срок, определен с член 16 от Директива 82/76, за приемане от държавите членки на всички мерки, необходими за съобразяване с директивата?
Трябва ли приложението, добавено към Директива 75/363 с член 13 от Директива 82/76, да се тълкува в смисъл, че за вече започналите към 31 декември 1982 г. курсове за обучение на специалисти възникването на задължението за плащане на подходящо възнаграждение за лекарите специализанти зависи от изпълнението на задълженията за реорганизиране или във всички случаи от установяването на съвместимост с предписанията на посочените директиви?
Възниква ли, и евентуално при какви условия, задължение на лекарите, придобили специалност, посещавайки курсове за обучение, които са започнали преди 1 януари 1983 г., но все още не са завършили към тази дата, да се изплати подходящо възнаграждение за цялата продължителност на обучението, или само за периода след 31 декември 1982 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Следва ли член 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от [тази директива], подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на трета страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане
С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на трета държава изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 39 от Директива 2005/85 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от [тази директива], подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 46 от Директива 2013/32 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и [член] 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо този кандидат изрично да е поискал това?
3) За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива [2013/32] основания?
Или това изискването е в сила за всички посочени в тази директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Следва ли член 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от [тази директива], подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на трета страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане
С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на трета държава изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 39 от Директива 2005/85 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от [тази директива], подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?
3) Следва ли член 46 от Директива 2013/32 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и [член] 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо този кандидат изрично да е поискал това?
4) За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива [2013/32] основания
Или това изискването е в сила за всички посочени в тази директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 29 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и промените в Договорите във връзка с част I, точка 4 от приложение I към него да се тълкува в смисъл, че член 12, параграф 2 от Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г., във връзка с член 1, параграф 4 и приложение II към нея се прилага на територията на Гибралтар, доколкото тази разпоредба цели да улесни свободното предоставяне на услуги или свободното движение на хора, или тъй като, макар че се отнася до свободното движение на стоки, тя не е свързана нито с търговията, нито с търговските сделки с огнестрелните оръжия?
Ако член 12, параграф 2 от Директива 91/477 трябва да се тълкува в смисъл, че цели да улесни свободното движение на хора, валидна ли е тази разпоредба и съответно Директива 91/477 като цяло, предвид избраното за нея правно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че предаването на лица е допустимо само ако те се считат за пълнолетни съгласно правото на изпълняващата държава членка, или горепосочената разпоредба разрешава на изпълняващата държава членка да предава и ненавършили пълнолетие лица, които съгласно националните разпоредби стават наказателно отговорни от навършването на определена възраст (и евентуално при изпълнението на други условия)?
В случай че предаването на ненавършили пълнолетие лица не е забранено от член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584], трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че:
а) съществуването на (теоретична) възможност по националното право ненавършилите пълнолетие лица да бъдат наказвани от навършването на определена възраст е достатъчен критерий за допускане на предаването (с други думи, като се извършва проверка in abstracto въз основа на критерия възраст, с чието навършване лицето се счита за наказателно отговорно, без да се държи сметка за евентуални допълнителни условия), или
б) както принципът на взаимно признаване по член 1, параграф 2 от Рамково решение [2002/584], така и текстът на член 3, точка 3 от това рамково решение допускат извършването на проверка in concreto във всеки отделен случай от страна на изпълняващата държава членка, при която по отношение на лицето, чието предаване се иска, може да се изисква да са изпълнени същите условия за носенето на наказателна отговорност, каквито действат по отношение на гражданите на изпълняващата държава членка, с оглед на тяхната възраст към момента на извършване на деянието, вида на престъплението, в което са обвинени, и дори евентуално с оглед на възпитателна мярка, която преди това е наложена по съдебен ред в издаващата държава членка, дори и тези условия да не съществуват в издаващата държава членка?
В случай че изпълняващата държава членка има право да извърши проверка in concreto, следва ли да не се прави разлика между предаване с цел наказателно преследване и предаване с цел изпълнение на наказание, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допуска ли правилното тълкуване на член 101 ДФЕС да се считат за конкуренти страните по договор за лицензия, когато лицензополучателят действа на съответния пазар единствено по силата на въпросния договор
При това положение попадат ли, и евентуално до каква степен, евентуалните ограничения на конкуренцията, наложени от лицензодателя на лицензополучателя, дори да не са изрично предвидени в договора за лицензия, извън приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, или пък във всеки случай попадат в обхвата на нормативното изключение, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 101 ДФЕС националният орган за защита на конкуренцията да определи съответния пазар без оглед на съдържанието на разрешението за търговия с лекарства, издадени от компетентните регулаторни органи по лекарствата (AIFA и EMA), или пък трябва да се счита, че по отношение на разрешените лекарства съответният пазар за целите на член 101 ДФЕС е предварително определен от съответния регулаторен орган със задължителна и за националния орган за защита на конкуренцията сила?
Допуска ли член 101 ДФЕС, в светлината и на разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО, по-специално на член 5 относно разрешението за търговия с лекарства, да се считат за заместими и следователно да се включат в един и същ съответен пазар и във връзка с едни и същи терапевтични показания лекарство, което се употребява извън условията на разрешението за търговия, и лекарство, за което има разрешение за търговия и което се употребява при условията на това разрешение?
От значение ли е, за целите на член 101 ДФЕС, при определянето на съответния пазар освен взаимозаменяемостта по същество на фармацевтичните продукти от гледна точка на търсенето да се установи и дали предлагането им на пазара е в съответствие с регулаторната рамка за търговията с лекарства?
Може ли във всеки случай съгласуваната практика да се изтъква по-малката ефикасност или безопасност на дадено лекарство да се счита за ограничаваща конкуренцията по своята цел, когато тази по-малка ефикасност или безопасност, макар да не е подкрепена от сигурни научни доказателства, също не може, с оглед на равнището на научните познания към момента на фактите, да бъде неопровержимо изключена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.