Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли Директива 1999/5 да се тълкува в смисъл, че производителят — който прилага предвидената в параграф 2 от приложение III към Директивата процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат — следва да се обърне към нотифициран орган и следователно да добави към маркировката CE (удостоверяваща съответствието на предвидените в Директивата основни изисквания) идентификационния номер на този орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли производителят — след като е приложил предвидената в параграф 2 от приложение III към Директива 1999/5 процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, и след като по своя воля се е обърнал към нотифициран орган с молба да потвърди списъка на посочените изпитвания — да добави към маркировката CE (удостоверяваща съответствието на предвидените в тази директива основни изисквания) идентификационния номер на нотифицирания орган?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли производителят — след като е приложил предвидената в параграф 2 от приложение III към Директива 1999/5 процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, и след като впоследствие по своя воля се е обърнал към нотифициран орган с молба да потвърди списъка на посочените изпитвания и по своя воля е приложил към продукта идентификационния номер на органа, към който се е обърнал — да постави идентификационния номер на органа както върху продукта, така и върху съответната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че могат да се считат за стоки втора употреба придобитите от търговец употребявани вещи, които (както в разглеждания случай) съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават главно за да се извлекат съдържащите се в тях благородни метали или скъпоценни камъни?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, какво е от значение с оглед на ограничаването на приложимостта на специалния режим — знанието на търговеца за намерението на следващия купувач да извлече благородните метали или скъпоценните камъни, съдържащи се в употребяваните вещи, или обективните характеристики на сделката (количеството изделия, правното положение на насрещната страна по сделката и т.н.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допуска ли правото на Съюза, и конкретно Споразумението [ЕИО—Турция], Допълнителният протокол […] и Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране […], национална правна уредба, която предвижда, че предприятията за товарни превози със седалище в Република Турция могат да извършват срещу заплащане международни превози на товари с моторни превозни средства за или през територията на Република Австрия само ако притежават за автомобилите си разрешителни, които се предоставят в рамките на квота, определяна с двустранна спогодба между Република Австрия и Република Турция, или ако им е издадено разрешение за случаен превоз на товари, което предполага да е налице значим обществен интерес от този случаен превоз и заявителят да е доказал, че пътуването не може да се избегне с организационни мерки, нито с избора на друг вид превозно средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата
Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?
Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),
a) не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];
б) представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?
Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?
Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Дали и евентуално при какви условия отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерно дружество е израз на пряка или непряка намеса в управлението на същото дъщерно дружество, която придава на придобиването и притежаването на дялове от дъщерното дружество характер на икономически дейности по смисъла на Директивата [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1. Трябва ли член 30 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 12, алинея 9 от [Постановлението за електроенергията], която въвежда конкретно парично задължение за износа на електроенергия от територията на Словашката република, без разграничение дали износът на електроенергия от словашка територия се извършва към държави — членки на Европейския съюз, или към трети страни, в хипотезата, при която производителят на електроенергия не е доказал, че изнесената електроенергия е била внесена на територията на Словашката република, т.е. парично задължение, прилагано изключително за електроенергията, произведена на територията на Словашката република и изнесена от тази територия?
2. Представлява ли такса с равностоен на мито ефект по смисъла на член 28, параграф 1 ДФЕС и парично задължение като въведеното с разпоредбата на член 12, алинея 9 от [Постановлението за електроенергията], т.е. задължение, прилагано изключително за електроенергията, произведена в Словашката република и същевременно изнесена от територията на Словашка република, без разграничение между износ към трети страни и износ към държави — членки на Европейския съюз?
3. Съвместима ли е национална разпоредба като тази на член 12, алинея 9 от Постановлението за електроенергията с принципа на свободно движение на стоки, закрепен в член 28 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли при обстоятелствата по настоящото дело изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ по член 5, [точка] 3 от [Регламент № 44/2001] да се разбира като мястото, на което ответниците са сключили незаконосъобразното споразумение, нарушаващо член 82 [втора алинея], буква в) ЕО [понастоящем член 102, втора алинея, буква в) ДФЕС], или като мястото, където са извършени действията по използване на финансовата облага, получена по силата на това споразумение, чрез прилагане на хищническо ценообразуване (кръстосано субсидиране) на едни и същи съответни пазари в конкуренция с ищеца?
Може ли по настоящото дело вредата (загуба на приходи), понесена от ищеца поради посочените незаконосъобразни действия на ответниците, да се счита за вреда по смисъла на член 5, [точка] 3 от [Регламент № 44/2001]?
Следва ли при обстоятелствата по настоящото дело дейността на клона на Air Baltic в Република Литва да се счита за „дейност на клон“ по смисъла на член 5, [точка] 5 от [Регламент № 44/2001]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет, единствено поради това обстоятелство да се разглежда като предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни канали по смисъла на параграф 1 от член 31 от Директива [2002/22]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли държава членка, без да наруши Директива [2002/22] или други правни норми на Европейския съюз, да предвиди задължение за пренос на радио- и телевизионни услуги по отношение както на предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение, така и по отношение на предприятията, които, без да предоставят такива мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет?
3) При положителен отговор на втория въпрос, могат ли държавите членки да не обвържат задължението за пренос, що се отнася до доставчиците на услуги, които не са оператори на електронни съобщителни мрежи, с всички условия, предвидени в параграф 1 от член 31 на Директива [2002/22], макар и по силата на директивата от операторите на мрежи да се изисква да отговарят на тези условия?
4) Може ли държава членка, която е въвела задължение за пренос на някои радио- и телевизионни услуги в някои мрежи, да предвиди, без това да е нарушение на Директива [2002/22], задължението тези услуги да приемат разпространението си в тези мрежи, включително и когато става дума за разпространение чрез уебсайт, когато самата услуга разпространява своите програми по интернет?
5) Трябва ли, когато става въпрос за разпространение по интернет, предвиденото в член 31, параграф 1 от Директива [2002/22] условие, че е необходимо значителен брой крайни ползватели на мрежите, които имат задължението за пренос, да ги използват като основно средство за приемане на радио- и телевизионни предавания, да се преценява с оглед на всички ползватели, които гледат телевизионни програми в стрийминг и пряко в мрежата на интернет, или единствено с оглед на ползвателите на сайта, който има задължението за пренос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.