Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли по отношение на класификацията на отпадъци с огледални позиции приложението към Решение 2014/955/ЕС и Регламент ЕС № 1357/2014 да се тълкуват в смисъл, че когато съставът на отпадъка не е известен, неговият производител трябва да извърши предварително определяне на свойствата и при какви евентуални ограничения
2) Трябва ли изследванията за установяване на наличие на опасни вещества да се извършват въз основа на предварително установени единни методики
3) Трябва ли изследванията за установяване на наличие на опасни вещества да се основават на точна и представителна проверка, при която се взема предвид съставът на отпадъка, ако той вече е известен или е установен на етапа на определяне на свойствата, или изследванията за установяване на наличие на опасни вещества може да се извършват въз основа на вероятностни критерии, като се вземат предвид опасните вещества, за които е разумно да се очаква, че биха могли да се съдържат в отпадъка
4) Трябва ли в случай на съмнение или на невъзможност да се установи със сигурност наличието на опасни вещества в отпадъка той във всички случаи да се класифицира и третира като опасен в съответствие с принципа на предпазните мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от [Първа директива] да се тълкува в смисъл, че понятието за използване на превозни средства включва положение като това в главното производство, при което е налице отваряне на вратите на паркирано моторно превозно средство?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3, параграф 1 от [Първа директива] да се тълкува в смисъл, че понятието за използване на превозни средства включва положение като това в главното производство, при което нанесената вреда върху собствеността на трето лице е причинена в резултат от използването на превозното средство от страна на пътник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Когато след изтичане на първите дванадесет месеца от упражняване на правото му на свободно движение, гражданин на друга държава — членка на ЕС, пристига в приемащата държава членка и работи (не по срочен трудов договор) в продължение на две седмици, за които получава възнаграждение, и след това става принудително безработен, запазва ли този гражданин статуса си на работник за не по-малко от още шест месеца за целите на член 7, параграф 3, буква в) и член 7, параграф 1, буква а) от Директива [2004/38], което му дава правото да получава социални помощи или, според случая, социалноосигурителни обезщетения на същото основание, както ако беше обичайно пребиваващ в приемащата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че:
– и в случай — като настоящия — на многократно договорно прехвърляне на вземане, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба се определя от първото договорно споразумение?
– в случай на предявяване на право, с което се търси спазването на условията по държавна облигация като конкретно емитираната от Република Гърция в настоящия случай, респ. се търси обезщетение за вреди поради неизпълнение на това право, фактическото място на изпълнение се определя още с плащането на лихви по тази държавна облигация, преведени по сметка на титуляр на местна сметка за ценни книжа?
– обстоятелството, че с първото договорно споразумение е определено юридическо място на изпълнение по смисъла на [посочената разпоредба], не допуска да се приеме, че последващото фактическо изпълнение на даден договор установява ново място на изпълнение по смисъла на [същата] разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Представляват ли обслужването и грижата за спешни пациенти в линейка за оказване на спешна медицинска помощ [Rettungswagen] от медицински специалист/парамедик и обслужването и грижата за пациенти в линейка за транспортиране на пациенти […] от парамедик/санитар „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности […]“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, обхванати от кодове 75252000‑7 (услуги по аварийна безопасност) и 85143000‑3 (превоз с линейка) по CPV (Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки)?
2) Може ли член 10, буква з) от Директива 2014/24[…] да се разбира в смисъл, че „организации и сдружения с нестопанска цел“ са и организациите за оказване на помощ, признати съгласно националното право за организации за гражданска защита и гражданска отбрана?
3) Представляват ли „организациите или сдруженията с нестопанска цел“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24[…] организации или сдружения, които имат за цел изпълнението на задачи по предоставяне на обществени услуги, нямат търговски цели и евентуалната им печалба се реинвестира с оглед на постигането на целите на организацията?
4) Представлява ли превозът на пациент с линейка за транспортиране на пациенти, придружен само от парамедик/санитар (т.нар. квалифициран медицински транспорт) „превоз на пациенти с линейка“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, който не се обхваща от отрасловото изключение и за който се прилага Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на следните разпоредби от член 52 от Наредбата за погребалните услуги на община Падуа, [изменена с решение № 84 от 30 ноември 2015 г. на община Падуа]:
„Лицето, което съхранява погребалната урна, в никакъв случай не може да възлага съхранението ѝ на трети лица. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (трети параграф).
Урната се държи задължително само в дома на лицето, което я съхранява […] (четвърти параграф).
[…] Съхраняването на погребалните урни в никакъв случай не може да се извършва с търговски цели и поради това не са разрешени икономически дейности, чийто макар и неизключителен предмет е съхраняването на погребални урни, независимо от основанието и срока. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (десети параграф)?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква в), трето тире от Директива 2003/98/ЕО, с оглед на подхода за минимална хармонизация, да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба може да създаде възможност за неограничен (безусловен) достъп до цялата информация, съдържаща се в договори за авторски права и консултантски договори, дори когато те са определени като търговска тайна, и тази правна уредба да предвижда това само по отношение на субекти, намиращи се под доминиращото влияние на държавата, но не и за другите задължени субекти, и дали върху тълкуването оказва влияние и Регламент (ЕС) № 575/2013, по-специално в смисъл, че достъпът до обществена информация съгласно Директива 2003/98/ЕО не може да бъде по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни, предвидени в посочения регламент?
Следва ли Регламент (ЕС) № 575/2013, и по-точно член 446 и член 432, параграф 2 в осма част от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че тези правила не допускат правна уредба на държава членка, която задължава банка, намирала се или намираща се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за сключени договори за извършване на консултантски, адвокатски, авторски и други интелектуални услуги, и по-точно информация за вида сключена сделка, договорния партньор (за юридическите лица — наименование или фирма, седалище и адрес на управление), стойността на договора, размера на отделните плащания за горепосочените услуги, датата на сключване на договора, продължителността на търговското правоотношение и сходни данни, съдържащи се в приложенията към договорите — цялата информация от периода на доминиращо влияние — без да предвижда каквото и да е изключение от това задължение и без възможност за сравнително претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна, ако не става въпрос за случай, съдържащ трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, Директива 96/71, глава 2, точки 2 и 12 от приложение V към Акта за присъединяване на Хърватия да се тълкуват в смисъл, че Република Австрия има право да ограничава командироването на работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Хърватия, посредством изискване за разрешение за работа, когато командироването се осъществява чрез предлагането за наемане на работа от установено в Италия дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от италианското дружество и дейността на хърватските работници за италианското дружество при строителството на цех за валцуване на пръти и тел в Австрия се ограничава до извършването на тази услуга в Австрия и между тях и италианското дружество не е налице трудово правоотношение?
Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че Република Австрия има право да ограничава командироването на руски и белоруски работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Италия, посредством изискване за разрешение за работа, когато това командироване се осъществява чрез предлагането за наемане на работа на установено в Италия второ дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от второто италианско дружество и дейността на руските, съответно белоруските работници за второто италианско дружество се ограничава до извършването на неговата услуга в Австрия и между тях и второто дружество не е налице трудово правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.